Акт № 263 от 29.10.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Ботевград, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20261810200366 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш /ЕФ/ серия К № **** издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Л. Л. В., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 153,39 евро/ 300 лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба от Л. Л. В. е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш, като неправилен, незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени процесуални нарушения.

Въззивният жалбоподател е многократно търсен на посочения от него адрес за призоваване, за съдебни заседания, не се явява и не изпраща представител. Даден е ход на открито съдебно заседание при условията на чл.

61, ал. 4 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик.

Йоана Георгиева, с която моли Съдът да остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и 1 въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

От фактическа страна:

Според процесния електронен фиш на 28.02.2026 г. в 14.55 часа, в Софийска област, община Ботевград, АМ-Хемус 41+550 км посока от гр.

София към гр. Варна, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с .МПС лек автомобил Мерцедес ГЛЦ 300 4 Матик, с регистрационен номер ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. При разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е измерена скорост на движение на описания автомобил от 119 км/ч (след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км(%) при измерване на скоростта), като е установена превишена стойност на скоростта 35 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № ****г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя Л. Л. В..

От справката на АИС БДС, която е официален документ и от разписка за връчване на ЕФ се установява, че обжалваният електронен фиш бил издаден на Л. Л. В. – собственик на превозното средство и му е бил връчен на 28.04.2026 година.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № ****г.; ежедневна ведомост на отчет образец №11 отразен в ЕФ; удостоверение за преминало 2 обучение за работа с „ARH CAM S1”; разписка за връчване на ЕФ; заповед № ****г. и заповед №****г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 28.02.2026г., справка за собственост на МПС; справка-отговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при км 41+550 на АМ Хемус с посока на движение към гр. Варна, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

От справката на АПИ и схемата към нея, изискана и приложена по делото по служебна инициатива на съда, противно на несъстоятелното възражение на жалбоподателя, се установява категорично, че към датата на извършване на нарушението /28.02.2026г./ при км 41+550 пътното платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 80км/, монтиран на км 41+220. Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаещ това ограничение.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата ****г. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС, както и че уредът е бил, според заповедта на председателя на ДАМТН, валиден до 20.03.2026 година. Следователно, противно на възраженията на жалбоподателя мобилната система, с която е установено и заснето процесното нарушение е годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на извършване на нарушението – 28.02.2026 година.

3

За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението 05.05.2023г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 28.02.2026г. не е било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От удостоверението за извършено обучение в Академия на МВР, се установява, че полицейският служител е преминал необходимото обучение за работа с АТС „ARH CAM S1”.

Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено нарушението, към процесната дата жалбоподателят е негов собственик, се установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.

Спазено е било и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /лист 81,82,83 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретния участък от пътя.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален 4 процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП /ЕФ е връчен на санкционираното лице на 28.04.2026г., а жалбата е депозирана на 04.05.2026г., видно от отбелязването на копието от имейл-л. 5 от делото/. Същата е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП против акт подлежащ на съдебно обжалване и пред съответния компетентен съд.

Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.

54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат 5 нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата **** г. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС, както и че уредът е бил, според заповедта на председателя на ДАМТН, валиден до 20.03.2026 година. Следователно, мобилната система, с която е установено и заснето процесното нарушение е годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на извършване на нарушението – 28.02.2026 година. Ноторно е, че тази система представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган върху т. нар. "триножник" (място на монтаж посочено в Протокол от проверка на Български институт по метрология), което не е трайно "прикрепено" към земята, а има характер на временно разположено на участък от пътя ("мобилно" по своя характер). През 2015 г. е приет ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), с който е изменен ЗДвП, като е въведено определение на понятието "автоматизирани технически средства и системи" (АТСС) и са определени и отделните видове такива - стационарни и мобилни (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП). От своя страна мобилните АТСС биха могли да бъдат разположени както временно на самия участък от пътя, така и в превозно средство. Със същото изменение на закона е изменена и нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето именно с АТСС, без да се разграничава с кой 6 от двата вида, определени в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, следва да стане това. В случая няма никакво съмнение, че процесното нарушение е установено с АТСС ARH CAM S1, което не е трайно "прикрепено" към земята, а има характер на временно разположено на участък от пътя. От изричното посочване на вида устройство, с което е установено процесното нарушение и неговия идентификационен номер, както в Протокола за използване на АТСС, в самия електронен фиш така и в приложената снимка не внася никакво съмнение за вида на използваното АТСС. Нещо повече, в Протокола за използване на АТСС е посочен режим на измерване "С". Няма изискване на снимката за използване на АТСС да е отразена датата на която е извършено това заснемане на разположението. Ето защо възраженията в обратна насока са несъстоятелни.

Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f12f2be-4826-46ea-9998-25595c1eddfb