Определение № 1046 от 18.12.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1046 гр. ХАСКОВО, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500987 по описа за 2024 година

С определение ,постановено в открито съдебно заседание на 07.11.2024г., РСХарманли спира производството по гр.д.№590/2024г. по описа на РС-Харманли на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до решаване на спора по гр.д.№808/2022г. по описа на РСХарманли, явяващ се преюдициален по отношение на спора по гр.д.№590/2024г. по описа на РС-Харманли.

Недоволен от така постановеното решение е останал частният жалбоподател А. Д.

Т., който чрез пълномощника си адв.Д.-АК-Хасково го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност. Твърди,че производството по гр.д.№590/2024г. по описа на РСХарманли е образувано на основание искова молба с правно основание чл.108 от ЗС подадена от ищеца А. Д. Т. срещу ответника С. М. Й. като предмет на иска е ревандикацията на недвижими имоти-сгради, находящи се в ПИ с идентификатор ***, а именно сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.В мотивите на обжалрваното определение районният съд приел,че двата иска с правно основание чл.108 от ЗС по гр.д.

№590/2024г. и гр.д.№808/2022г. произтичали от един юридически факт-договор за покупкопродажба,обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*** от 29.09.2005г., поради което е счел, че делото пред ВКС се явява преюдициално спрямо делото, по което производството се спира. Тези изводи на съда намира за неправилни, тъй като в случая предмет на двете дела са различни недвижими имоти, поради което не е налице преюдициалност. В случая счита, че наличието на един нотариален акт за сгради и поземлен имот не е един и същ юридически факт, доколкото става въпрос за различни имоти/различни обекти на собственост/,със самостоятелно значение и без твърдения за приращение на сградите към поземления имот .Претендира от въззивната инстанция да 1 отмени обжалваното определение на РС-Харманли и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба С. М. Й., с който на практика не се оспорва жалбата. Излагат се съображения неотносими към настоящето производство.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Разяснения във връзка с хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК са дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСГТК , в което се сочи :“ В мотивите на ТР №

2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.

№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило.

Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането.

Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му 2

(гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 ГПК – чл. 298 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело“.

Допустимостта на съдебното решение се обуславя от надлежно упражнено право на иск. Наличие на висящ спор за субективно материално право между, идентично по съдържание, между същите страни и на същото основание , съгласно разпоредбата на чл.

299 ал.1 ГПК подлежи на прекратяване. Т.е. силата на пресъдено нещо е от категорията на абсолютните отрицателни процесуални предпоставки, които препятстват възможността за повторно предявяване на иска.

Искът по чл. 108 ЗС предполага установяване със силата на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост на ищеца и възстановяване на отнетата фактическа власт , реализирана без основание от ответника.

В конкретния случай въззивният съд счита, че не е налице пряка зависимост на преюдициалност между спряното производство и висящото производство пред ВКС, доколкото предмет на производството по двете дела са различни обекти на собственост, обективирани в един и същ натариален акт. Вярно е, че представения по двете дела нотариален акт № *** от 2005г. е един и същ, но в него са обективирани различни сделки и обекти на собственост, придобити по силата на покупко-продажба без връзка между тези обекти.В този смисъл предмет на делото, което е висящо пред ВКС е ревандикацията на поземления имот, в който са построени сгради, а предмет на делото, по което производството е спряно е ревандикацията на самите сгради. Един и същ е провопораждащия факт на собственост, на който се позовава ищеца, но не е налице идентичност по отношение на обектите в този правопораждащ факт. Ето защо неправилно е прието от първоинстанционния съд , че решаването на спора между същите страни по гр.д.

№808/2022г. по описа на РС-Харманли е преюдициален по отношение на спора по гр.д.

№590/2024г. по описа на РС-Харманли.Това съдът счита, че е така тъй като с двете решения по чл.108 от ЗС ще се установи със силата на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост на ищеца и възстановяване на отнетата фактическа власт, реализирана без основание от ответника ,но по отношение на различни обекти на собственост. По гр.д.

№590/2024г. съдът няма да е обвързан с правните последици от решението по гр.д.

№808/2022г. , поради което не може да се говори за преюдициалност, като основание за спиране на производството по другото дело по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че ищецът разполага с един нотариален акт за собственост на поземления имот и находящите се в този имот сгради, но в настоящия случай не се позовава на приращение като начин на придобИ.е на сградите.

Като е направил изводи в смисъл различен от изложения по-горе първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което ще следва да се отмени и делото да се върне за проодължаване на процесуалните действия.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.11.2024г. по гр. д.№590/2024г. по описа на РС-Харманли, с което се спира производството по гр.д.

№590/2024г. по описа на РС-Харманли на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до решаване на спора по гр.д.№808/2022г. по описа на РС-Харманли, явяващ се преюдициален по отношение на спора по гр.д.№590/2024г. по описа на РС-Харманли.

ВРЪЩА делото на РС-Харманли за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4