Решение № 353 от 02.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Велико Търново, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20244100500144 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.11.2023 година, постановено по гр. дело № 567 по описа на Горнооряховски районен съд за 2023 година, спрямо Н. А. Е. е прието за установено, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“-ЕООД, гр. София, сумата от 5 095,46 лв., главница по договор за потребителски кредит № *** от 03.11.2009 година, ведно със законна лихва върху вземането, считано от 30.01.2023 година до окончателното му заплащане. В тежест на ответника са присъдени разноските, направени от ищеца.

Решението е обжалвано от Н. А. Е. с искане за отмяната му вцялост за постановяване на ново, отхвърлящо претенциите с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на процедурни нарушения при разглеждане на спора и неправилно приложение на правилата за погасителната давност.

Ответникът по жалбата - "ЕОС МАТРИКС"-ЕООД, гр. София – е изложил доводи за безпорочност на решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл. чл. 430 от Търговскиа закон и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите.

1

Ищцовата страна - "ЕОС МАТРИКС"-ЕООД, гр. София - излага в исковата си молба, че на 03.01.2009 година „Ю.“-АД, гр. София, сключва с ответника договор за потребитгелски кредит, по силата на който му предоставя сумата от 7 680 лв. при 12% годишна лихва за първата година, а след това – увеличена с базовия лихвен процент на банката и краен срок по погасителния план 03.11.2019 година. През 2015 година отношенията били предоговорени, но ответникът не изпълнил новите си задължения. През 2016 година банката цедирала на ищеца вземанията си по договора. Последният потърсил плащане по реда на чл. 410 от ГПК, но ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. По реда на настоящото производство ищецът претендира да се приеме за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 5 095,46 лв., главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 30.01.2023 година насетне. Претендира разноски.

Ответната страна - Н. А. Е. - оспорва исковете с възражения да е платил задълженията си. В отношение на евентуалност се позовава на погасителна давност, която според страната тече от падежа на всяка вноска по погасителния план и е изтекла към датата на образуване на заповедното производство. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, видно е от приложения договор № *** от 03.11.2009 година, че с „Ю.“-АД, гр. София, ответникът е сключил договор, по силата на който банката му е предоставила сумата от 7 680 лв. при клаузите, посочени в исковата молба. На 29.05.2015 година страните по договора са преуредили отношенията си, като са приели, че общия сбор от вземанията на банката – главница, лихви, такси и комисионни, възлиза на сумата от 6 031,73 лв., ответникът е поел задължение да изплати сумата от 4 825, 38 лв. на четиридесет и седем вноски, първата в размер на 300 лв., а последната – 25,38 лв., а банката – да опрости остатъка: допълнително споразумение от 29.05.2015 година. Споразумението отпада ако ответникът допусне просрочие – чл.4, ал. 3 от документа.

От датата на споразумението насетне ответникът е заплатил общо 1 260 лв., а общият размер на плащанията по кредитното отношение възлиза на 8 505,48 лв., отнесени за погашения на лихви, такси и главница – приетата от първостепенния съд и неоспорена от страните икономическа експертиза.

През 2016 година банката е прехвърлила вземанията си на ищеца – договор за цесия от 18.01.2016 година, надлежно съобщена на ответника.

Фактите налагат извод за доказаност и основателност на предявения иск.

Доказан е перфектен откъм валидност договор за банков кредит с описаните по исковата молба параметри.

В качеството си на банка „Ю.“-АД, гр. София, е предоставила уговорената сума. С това точно по смисъла на чл. 63 от Закона за задълженията и договорите е изпълнила задължението си по чл. 430, ал. 1 от Търговския закон и се явява изправна по 2 договорното правоотношение страна. Договорът за цесия прехвърля вземането по кредита в полза на ищеца, а това го легитимира като материалноправно активна по спора страна – кредитор на ответника за прехвърлените с цесията вземания.

В качеството си на заемател ответникът е усвоил сумата, но като не я е върнал, според предвиденото в погасителниа план, е в неизпълнение на основното си договорно отношение по чл. 340, ал.1, предложение последно, от Търговския закон по причина, за която отговаря. Затова налице са предпоставките по чл. 79, ал.1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите за ангажиране отговорността на заемателя, а искът е доказан по основание. Икономическата експертиза установява вземането в търсения размер. Искът е основателен вцялост и следва да се уважи, според заявеното.

Доводите на ответника са неоснователни.

Никое от плащанията на ответника не покрива дълговете му по кредитното отношение вцялост. Затова погасителният ефект е подчинен на погасителния план, а след допуснатото ответника просрочие – на правилото на чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Исковата сума е остатък след направените погашения. Затова възражението на ответника за изпълнение на договорните му задължения е неоснователно. Той не доказва плащане на остатъка или погасяването му по друг погасителен способ.

Доводът за изтекла погасителна давност е неоснователен. При положение, че не е заплатил утоворените през 2015 година четирдесет и седем вноски, допълнителното споразумение е отпаднало и остава да важи погасителния план към кредитния договор.

Негова крайна дата е 2019 година, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено през 2023 година. Вземането за главница по договор за банков кредит се изсрочва с общата петгодишна давност и тече от последния ден на погасителния план.

Да се приеме тезата на ответника, че меродавна е не крайната дата на погасителния план, а падежът на всяка отделна погасителна вноска, означава на вземанията по кредитното отношение да се придаде вид, какъвто страните не са уговорили: вид, при който банката има не едно, а множество вземания. Ответникът би имал не едн, а множество – според броя на вноските по погасителния план, задължения. Законът е граматически ясен, когато урежда броя и вида на вземанията по кредитните договори – чл.430 от Търговския закон. Вземанията на банката са поне две – за връщане на отпуснатата сума и за лихва.

Уговорката по погасителния план е посветена не на вида и броя на вземанията, а на режима на изпълнението им. Ето защо ответникът не може с аргументи от института на изпълнение на поето задължение да гради теза за вида на договореното. Тезата за изтекла погасителна давност е неоснователна и не следва да се взема предвид при решаване на спора.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, но доказателства за разходи за второинстанционното производство не са представени. Затова съдът разноски не присъжда, въпреси направеното в тази насока искане.

По изложените съображения съдът

3

РЕШИ:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 23.11.2023 година, постановено по гр. дело № 567 по описа на Горнооряховски районен съд за 2023 година.

Решението подлежи на обжалване пред върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4