Решение № 1126 от 17.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1126 гр. Плевен, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430101453 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от управителя *** чрез адв.С. Ж. от САК, против П. С. Ц., ЕГН **********, от гр.*** за осъждането му да заплати на ищеца следните суми:

1/1418,69 евро главница по лизингови вноски от №6 до №11 по договор за финансов лизинг ***., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата;

2/1446,37 евро възнаградителна лихва по лизингови вноски от №6 до №11 по договор за финансов лизинг ***.;

3/430,26 евро неплатена премия по застраховка „автокаско“, сключена в *** по полица №*** – вноска №3 и вноска №4 с падежи 11,09,2025 г. и 11,12,2025 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата;

4/88,04 евро неплатена абонаментна такса за монтиране на ДжиПиЕс устройство на лек автомобил за периода м.август 2025 г. – м.февруари 2026 г. по договор за финансов лизинг ***., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че на 11,03,20025 г. между страните е сключен договор за 1 финансов лизинг, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да придобие и да предостави на ответника лек автомобил ****, за временно и възмездно ползване от 36 месеца. Посочва се, че лизинговата вещ е предадена с приемо-предавателен протокол на 11,03,2025 г., а сумата на финансиране, е 22 000,00 лева, или 11 248,42 евро, при ГЛП – 30%, и ГПР – 30,938234%.

Посочва се, че в изпълнение на договора ищецът е придобил вещта /избрана от лизингополучателя/от *** Посочва се, че лизингополучателят не е заплатил дължимите лизингови вноски от №6 до №11 съгласно погасителния план, общо в размер на 2865,06 евро – главница и лихва. Посочва се, че автомобилът е върнат на 24,02,2026 г. с приемо-предавателен протокол и договорът е прекратен занапред. Посочени са и следните клаузи от договора - съгласно чл.5, ал.4 лизингополучателят е длъжен да застрахова за своя сметка автомобила, по застраховки „ГО“ и „каско“, като лизингодателят го е застраховал, но лизингополучателят не е платил застр.премии №3 и №4; по т.18 от Приложение В към договора за лизинг за монтирано ДжиПиЕсустройство на автомобила се дължи месечна такса в размер на 12,58 евро, като към датата на прекратяване на договора не са били заплатени таксите за периода м.август 2025 г. – м.февруари 2026 г. Посочва се, че на 24,02,2026 г. страните са подписали анекс за прекратяване на договора, в който ответникът е признал изцяло задълженията си към дружеството. Към ИМ са приложени писмени доказателства по опис. Претендират се разноски. В с.з. ищецът не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което моли съда да уважи претенцията.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. ответникът се явява лично и се представлява от адв.Я., който посочва, че са налице нищожни клаузи в договора за лизинг, поради което искат следва да бъде отхвърлен. В писмена защита проц.представител на ответника развива съображения за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, както и на споразумението от 24,02,2026 г.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното копие на Договор за лизинг №001944/11,03,2025 г., част II, е видно, че е сключен между страните, като ищцовото дружество се е 2 задължило да придобие от *** и да предостави на ответника лек автомобил *** рама ***. Срокът на лизинга е 36 месеца, сумата на финансиране – 11 248,42 евро, при параметри – такса одобрение – 102,26 евро; такса управление – 112,48 евро; лихвен процент – 30%; ГПР – 30,938234%; общо дължима сума от лизингополучателя – 17 405,23 евро. Съгласно договора, в полза на лизингодателя, но за сметка на лизингополучателя се поддържа застраховка „автокаско“. От погасителния план /приложение А/ се установява размера и падежа на лизинговите вноски.

Установява се от приложеното копие от приемателно-предавателен протокол, че лизинговата вещ е предадена на 11,03,2025 г.

От приложеното копие на договор за продажба на МПС, нот.заверен, е видно, че лизингодателят е придобил вещта на 11,03,2025 г., като е издадена и съответна фактура.

От представеното копие на застрахователна полица №*** на *** се установява, че за процесното МПС има сключена застраховка „автокаско“ за срок от 11,03,2025 г. до 10,03,2026 г., при застрахователна премия от 1683,00 лева, платима на разсрочено плащане от 4 вноски, всяка в размер на 420,75 лева.

От представеното копие от Дебит-нота, издадена от *** на дата 31,03,2026 г., е видно, че по застрахователна полица №***, всички вноски са платени.

С анекс към договора за лизинг от 24,02,2026 г. страните са приели за установено помежду си, че лизингополучателят е изпаднал в забава по договора за лизинг, като не е изплатил на падежа шест броя вноски с настъпил падеж – от 10,09,2025 г. до 10,02,2026 г.; премия по застраховка „автокаско“ – вноски с падеж 11,09,2025 г. и 11,12,2025 г.;такса за Джипиес с падеж 30,09,2025 г. и 21,12,2025 г. и неустойка по договор към 31,01,2026 г. в размер на 69,32 евро. С приемателно-предавателен протокол от 24,02,2026 г. лизингополучателят е върнал на лизингодателя вещта.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.342, ал.2 и чл.345 от ТЗ - за 3 изпълнение на парични задължения, произтичащи от договор за финансов лизинг.

В тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение между страните, предаването на лизинговата вещ, настъпването на падежа и размера на всяко от претендираните вземания, както и извършените от него разходи за застраховането на автомобила. В тежест на ответника е да докаже погасяването на установените задължения.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, поради което по принцип е изгубил възможността да въвежда след изтичането му нови фактически твърдения и възражения, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Преклузията обаче не обхваща задължението на съда да приложи императивния материален закон и да се произнесе по нищожността на договор или отделна негова клауза, когато основанията за това следват от самата сделка и от събраните доказателства. Не се преклудира и служебната проверка за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, произтичаща от чл.7, ал.3 от ГПК.

Поради това възраженията на ответника следва да бъдат обсъдени в частта, в която се основават на съдържанието на представения от ищеца договор и поставят въпроси относно неговата действителност и приложението на императивни правни норми.

Безспорно е, че ответникът е физическо лице и е сключил договора с цел лично ползване на автомобила, а не във връзка с упражнявана от него търговска или професионална дейност. Ето защо той има качеството на потребител. Това обстоятелство обаче само по себе си не означава, че договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл.3, ал.3 от ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката. Наред с това обаче чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК изрично изключва договорите за наем или лизинг, при които не е предвидено задължение за закупуване на стоката нито в договора, нито в друго споразумение между страните. Законът приема, че задължение за закупуване е налице и когато кредиторът може едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността. Разпоредбата на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК урежда 4 специалното изключение от общото правило на чл.3, ал.3 от ЗПК. Поради това не всяка договорна възможност за придобиване на собствеността е достатъчна, за да обуслови приложението на закона. Необходимо е лизингополучателят да е поел задължение да придобие вещта, собствеността да преминава автоматично при изпълнение на договора или лизингодателят да разполага с правото едностранно да наложи прехвърлянето й. В процесния договор е предвидено, че след заплащането на всички лизингови вноски, такси и други задължения лизингополучателят има право да придобие собствеността върху автомобила. От съдържанието на тази клауза не следва задължение за ответника да закупи вещта, нито автоматично преминаване на собствеността след последната вноска. Не се установява и право на лизингодателя едностранно да наложи придобиването на автомобила от ответника. Следователно придобиването на собствеността е поставено в зависимост от последващия свободен избор на лизингополучателя. Той може да упражни предоставеното му право, но може и да не го упражни и да върне автомобила. Именно второто е настъпило в разглеждания случай - на 24.02.2026 г. автомобилът е върнат на лизингодателя и договорът е прекратен, без ответникът да придобие собствеността. Това тълкуване съответства и на чл.2, §2, б.„г“ от Директива 2008/48/ЕО. Съдът на Европейския съюз приема, че договор за лизинг на автомобил, при който потребителят може да върне или да закупи автомобила, но не е задължен да го закупи, не попада в приложното поле на директивата за потребителския кредит. В същия смисъл е и съществуващата по-нова национална съдебна практика, според която клаузата, предоставяща единствено опция за придобиване, без задължение за закупуване и без право на лизингодателя едностранно да наложи прехвърлянето, осъществява изключението по чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК. Ето защо съдът приема, че процесният договор не попада в приложното поле на ЗПК .

Неоснователни са доводите на ответника за недействителност на целия договор по чл.22 от ЗПК поради неточно посочен ГПР и за приложение на последиците по чл.23 от ЗПК. Изключването на разходите за застраховка от обявения ГПР не може да доведе до недействителност по чл.22 от ЗПК, след като законът не е приложим към правоотношението.

Неприложимостта на ЗПК не лишава ответника от качеството му на потребител и от защитата по ЗЗП. Договорът е сключен между търговец, който предоставя лизингово финансиране в рамките на професионалната си 5 дейност, и физическо лице, придобило услугата за лично ползване. Поради това съдът е длъжен да провери дали съдържащите се в договора клаузи са индивидуално уговорени, ясни и разбираеми и дали противно на изискването за добросъвестност не създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Клаузите, определящи главния предмет на договора и съотношението между цената и предоставената услуга, не подлежат на проверка за неравноправност, когато са изразени ясно и разбираемо. Това ограничение обаче не препятства проверката им за нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД, включително поради накърняване на добрите нрави.

От договора, погасителния план и приемо-предавателния протокол от 11.03.2025 г. се установява, че ищецът е придобил избрания от ответника автомобил и му го е предал за временно и възмездно ползване. Ответникът е ползвал вещта до връщането й на 24.02.2026 г. Лизингови вноски от №6 до №11 са с падежи от 10.09.2025 г. до 10.02.2026 г., поради което всички те са станали изискуеми преди връщането на автомобила и прекратяването на договора. Прекратяването на договора за лизинг има действие занапред. То прекратява задължението на лизингодателя да предоставя ползването на вещта и препятства възникването на бъдещи задължения за лизингови периоди след връщането й, но не заличава вече възникналите и падежирали задължения за времето, през което ответникът е разполагал с автомобила.

Връщането на вещта не представлява плащане на просрочените вноски.

Ищецът не претендира вноски с падеж след 24.02.2026 г., нито обезщетение, определено въз основа на оставащите до края на срока бъдещи вноски.