Решение № 260016 от 03.11.2020, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е № град

Свиленград, 03.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Добринка Кирева при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 571 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-001128 от 04.09.2020година на Полицейски инспектор към ОД на МВР – Хасково, група

ОДЧ Хасково, с което на М.Ч./MURAT CARMAN/ роден на ***г-в Турция, за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) е наложено на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.

Жалбоподателят М.Ч./MURAT CARMAN/чрез пълномощника си адв.М. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като в жалбата се твърди,че НП е издадено при допуснати нарушения на закона и при съществени процесуални нарушения,без да се излагат конкретни съображения в тази насока.

Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М.Ч./MURAT CARMAN/ не се явява и не изпраща представител.

Не се претендират разноски по делото.

АНО (въззиваемата страна) - Полицейски инспектор към ОД на МВР – Хасково, група ОДЧ Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

Не се претендират разноски по делото.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 04.09.2020 година свидетелят Х.М.Т. и П.В.М.,изпълнявал служебните си задължения по маршрут III АМ-Марица в района на ГКПП Капитан Андреево,когато в 05,30ч. на терминал влизащи леки автомобили от Турция пристигнал лек автомобил Мерцедес МЛ270 с рег.№ НSAC3536,собственост на Ahmet Carman ,като автомобила бил управляван от жалбоподателя.

В същото време на работа бил и Огнян Минков Фотев-граничен полицай на ГКПП Капитан Андреево .При проверката граничният полицай се усъмнил в представеното свидетелство за правоуправление, поради което била извършена експертна справка №273/2020г. от която се установило,че представеното Белгийско свидетелство за управление на МПС издадено на името на жалбоподателя –издадено на 25.07.2018г. не отговаря на спесимена по използвани видове печатни техники и интегрирани защити.

За случай бил уведомен св. Х.М.Т.,доколкото за така извършеното нарушение,следвало да се ангажира отговорността на нарушителя от служител компетентен по ЗДвП.

Отрицателният факт за правоспособността да управлява МПС, потвърждава – еднозначно и безпротиворечиво в показанията си и разпитаните свидетели- Х.М.Т. и П.В.М.,като това обстоятелство се установява от приобщената по делото експертна справка.

За така констатираното нарушение/касателно управление на МПС без да е правоспособен водач/ на жалбоподателят бил съставен, предявен и връчен лично акт за извършено административно нарушение серия АА №066774 от 04.09.2020г. в негово присъствие и в присъствието на преводач- Стефан Георгиев Кърчев/, като жалбоподателят изрично заявил,че няма възражения по акта .

За случая била изготвена докладна с рег.№1253р-9490 от 04.09.2020г. от св. Х.М.Т..

Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП ,а именно управлява ППС без да е правоспособен водач,като е описана и горната фактическа обстановка,а именно,че е бил проверен на изход/входа при което е констатирано,че представеното от него свидетелство за правоуправление е неистински документ, поради което и на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 04.09.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана,като при връчването, НП му е било преведено на разбираем за него език от преводача Стефан Георгиев Кърчев.

Образувано е Бързо производство на дата 04.09.2020 година с № 158/2020 година по описа на ГПУ - Свиленград, представляващо преписка с вх.№ 1221/2020 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, което се води срещу настоящият жалбоподател за престъпление по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.

По БП е приобщена Експертна справка №273/2020г. ,видно от която представеното Белгийско свидетелство за управление на МПС издадено на името на жалбоподателя –издадено на 25.07.2018г. не отговаря на спесимена по използвани видове печатни техники и интегрирани защити. Снимката и персоналните данни били имитирани посредством различно печатащо устройство,като в заключение е посочено,че документа е неистински.

След приключване на разследването в РС Свиленград е внесен обвинителен акт срещу жалбоподателя,като производството е приключило със постигнато споразумение,по което обвинение подсъдимият се е признал за виновен.

Видно от Заповед

№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи със същата се определят държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП/като са представени още два броя заповеди ,но същите са издадени от 2017година и съответно са били отпаднали с издаване на горепосочената заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Х.М.Т. и П.В.М. . Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Х.М.Т. и П.В.М. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства ––Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи ; експертна справка №273/2020г. и докладна с рег.№1253р-9490 от 04.09.2020г. от св. Х.М.Т., се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния Съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). Ето защо същата се явява допустима.

Преценена по същество,съдът намира жалбата за частично основателна.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

За пълнота следва да се посочи следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.

Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд.

В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно-наказателното производство.