Определение № 1699 от 09.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1699 гр. София, 09.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002102930 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Л. Д.-О. и А. И. О. против решение № 101/28.02.2023 г. по гр.д.№ 251/2022 г. на Окръжен съдСмолян, с което е отменено решение №113 от 11.05.2022г. по гр.д. № 940/2021г. на Смолянския районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 109 ЗС против „Гранд хотел Смолян“АД, ЕИК 203973631, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да преустанови неоснователните си действия в сградата на хотелски комплекс „Смолян“ с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], [улица], в ПИ с идентификатор № ***по КК на [населено място], одобрена през 2005 г., които ограничават, смущават и пречат за пълноценно ползване на общите части на сградата от ищците според предназначението им, като отстрани от тях изхвърлените и изоставени стари вани, тоалетни чинии, бидета, бюра, строителни материали и всички др. предмети; възстанови електрическото захранване на общите части; възстанови самоволно премахнатите части от окачения таван в общите части на четвърти етаж на сградата, респ. да възстанови състоянието му преди започване на неоснователните действия; както и да възстанови самоволно прекъснатото водоснабдяване към собствения на ищците СОС с идентификатор ***, представляващ стая №***и 1 към СОС с идентификатор ***, представляващ стая №***разположени на четвърти етаж в сградата, по отношение на втория от които на ищцата С. Л.

Д.-О. е учредено право на ползване. Със същото решение са отхвърлени иска по чл. 45 ЗЗД, предявен от касаторите да бъде осъден „Гранд хотел Смолян“АД гр. София да им заплати по 5 000 лв. на всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, изнервеност и несигурност, причинени от същите неоснователни действия на ответника, предмет на иска по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от доходи от наем за помещение № ***, с идентификатор ***за периода от 01.05.2019г. до 02.09.2021 г. в размер на 3900 лева.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 109 ЗС, защото съдът е отхвърлил иска въпреки установените неоснователни действия, извършени или подържани от ответница, които пречат и смущават ползването от ищците на притежаваните от тях вещни права, че ищците следва да проявят грижа на добър стопанин и да осветят общите части от собствените си обекти, в които има електроснабдяване и да прекарат вода от съседен имот, въпреки, че второто е недопустимо според специалната правна уредба.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1 ГПК по четири въпроса: 1.Представлява ли самоволното преустановяване на водоподаването към сградна инсталация пречене по смисъла на чл. 109 ЗС на собственика на самостоятелен обект от сграда да упражнява в пълен обем правото си на собственост? 2. Представлява ли самоволното преустановяване на електрозапранването на общите части на сградата /преустановяване на осветлението и на електрозахранването на асансьора пречене по смисъла на чл. 109 ЗС на собственика на самостоятелен обект от сграда да упражнява в пълен обем правото си на собственост? 3.Представлява ли създаването на пречки за евакуация от сграда при евентуално възникване на пожар, наводнения, меметресения пречене по смисъла на чл. 109 ЗС на собственика на самостоятелен обект от сграда да упражнява в пълен обем правото си на собственост? 4. Представлява ли смущаване на упражняване на правото на собственост бездействие, с което се поддържа противоправно състояние, което е довело до трайно и продължително смущаващо въздействие?

Формулирани са и процесуални въпроси, по отношение на които се твърди 2 също наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, а именно: Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правният спор и да посочи защо игнорира доводи, доказателства, а други кредитира напълно?

Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като обсъди точно всички доказателства по делото в тяхната съвкупност без да ги тълкува превратно, едностранно и извадково? Може ли крайният извод на съда да не кореспондира и да противоречи на установената по делото фактическа обстановка? Може ли съдът да разгледа твърдения, непосочени от страните в производството по делото, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от страна в процеса факт или възражение, при което излизайки извън законовите си правомощия, да отмени първо инстанционното решение и да се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

По първата група въпроси се твърди и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а е наведено и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Та е подадена против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване само в частта по иска по чл. 109 ЗС.

Касационната жалба е недопустима по исковете по чл. 45 ЗЗД с цена по 5 000 лв. за всеки от ищците и по чл. 59 ЗЗД с цена 3900 лв. на основание нормата на чл. 280, ал.3 пр.1 ГПК. Съгласно същата, на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Предявените облигационни искове са с цена под посочената от закона граница. Не е налице и предвиденото в същата норма изключение, защото не е налице посочената зависимост. Облигационните искове нямат обуславящо значение за решението по исковете по чл. 109 ЗС.

Поради това касационната жалба, в частта й против решението на въззивния съд по исковете по чл. 45 ЗЗД по чл. 59 ЗЗД ще се остави без разглеждане.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба в частта по исковете по чл. 109 ЗС и доказателствата по делото, намира следното:

3

По делото е установено следното:

Ищците са купили в условията на СИО стаи от хотел „Смолян“ № ***и № ***с н.а. 12,т.2/14.08.2012 г. при което е представено удостоверение за проведена процедура по чл. 202 ЗУТ, но е изготвен инвестиционен проект за обособяване на стаи ***и ***на четвърти етаж - само архитектурна част и те са заснети със самостоятелни идентификатори ***и ***. С н.а. № 49,т.2/13.07.2013 г. те са се разпоредили със стая ***, като ищцата си е запазила правото на ползване върху нея. Стаите се ползват за кантора и офис.

В тях има ток, но няма вода. В дната от стаите няма и водомерен възел.

Установено е безспорно, че в общите части на хотела е спряно електрозахранването, като стълбището се осветява от крушка, свързана с кабел от някой от обектите в хотела, но не тези на ищците. Ответникът е собственик на всички останали обекти в сградата и на около 94 % от общите части, след като останалите собственици на самостоятелни обекти /стаи/ са ги заменили за офиси и кантори в друга сграда. От СТЕ е установено, че електрозахранването на общите части – фоае, стълбище и асансьор е преустановено през 2018 г. поради непогасени задължения от титуляра на партидата „Гранд хотел Смолян“ АД, включващи и цена на достъп до електроразпределителната електрическа мрежа. Възможно е захранването на общите части самостоятелно, но това е въпрос на техническо решение и изготвяне на техническа документация. Към настоящия момент е констатирано наличие на необезопасен проводник, който е закрепен по стени и тавани по стълбището със свързана васунга и лампа. Ако бъде захранен с ел.енергия е опасен за посетителите. Електрическата инсталация обаче не била компрометирана. Вещото лице не е установило отделяне на ел. захранването на общите части от обектите, които ответника притежава от сградата. СТЕ със специалист В и К е констатирала изключително незадоволително състояние на водопроводната инсталация на сградата, като е необходима цялостната й подмяна с нови съвременни устойчиви материали.

При извършването на ремонтни дейности, когато е имало повече самостоятелни обекти на различни собственици, ползвани на офиси и кантори, са възникнали много аварии, следите от които личат и сега в техническото помещение на сградата, от където започват вертикалните щрангове и главният водомер за сградата и спирателен кран, който е затворен.

По делото е установено, че е затворен от служители на ответника, тъй като 4 изтича голямо количество вода, която не е отчита от контролните водомери на самостоятелните обекти поради компрометиране на инсталацията /има наличие на течове, които се отчитат от общия водомер като консумирана вода/. В сегашния си вид сградната инсталация е силно компрометирана на много места и не отговаря на техническите изисквания за сградна В и К инсталация. Предишните собственици на самостоятелни обекти са си вземали оборудването от санитарните помещения и е повредена и/или запушена В и К системата. На повечето стаи на четвъртия етаж, включително и на стая ***липсват водомерни възли /спирателен кран, водомер и друг кран/, което само по себе си компрометира системата. Вещото лице е посочило нормативното изискване на Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, собствениците и носителите на вещни права върху водоснабдени обекти в един поземлен имот да ползват едно водопроводно отклонение, поради което ищците не могат да водоснабдят обектите си от съседен поземлен имот.

За да отмени решението на РС и да отхвърли иска по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел, че упражняването на вещните права от ищците не е пряко свързано с привеждане в действие на компрометираната, остарява В и К инсталация, изградена 1983 г., защото обособяването на купените стаи като самостоятелни обекти е станало без одобряване на проекти за отделяне на В и К и ел.инсталациите и за приемане за експлоатация на тези обекти. Били одобрени само проекти-архитектурна част по чл. 202 ЗУТ. Не било променено и предназначението на сградата в многофункционална и то оставало само като хотел. Собствениците на двете стаи нямали самостоятелни партиди за В и К услуги, а имало само контролни водомери, което било в нарушение на действащата нормативна уредба /която не е посочена/, а към настоящия момент се извършвал ремонт на остарялата В и К инсталация на сградата.

Ищците придобили хотелските стаи при наличната 40-годишна инсталация и опасността от авария е обективно състояние, което не е ограничение на правото на собственост, не създава състояние, което да съставлява вредно или смущаващо въздействие на веща, пречещо за използване по предназначение.

Собствениците на самостоятелни обекти не плащали разпределената неотчетена от техните водомери, но отчетена от общия водомер на сградата вода, а нямало и решение на общото събрание за това.

5

Относно прекъснатото ел.захранване на общите части, съдът е приел, че то е станало в изпълнение на решение на общото събрание на етажната собственост, поради което не се касае за неоснователно действие. За този извод, съдът се е позовал на показанията на св. М., според които, тъй като собствениците на самостоятелни стаи не плащали консумативни разходи, управителя на хотела поискал прекъсване на ел.захранването. Съдът посочва, че разпределението на разходите е следвало да става по равно между етажните собственици, ползватели и обитатели. Според съда, ищците, полагайки грижата на добър стопанин за своите работи, е следвало да предприемат действия за да осветят общите части на неработещия хотел захранвайки от своя обект осветлението им.

Относно премахването на части от окачения таван, съдът е приел, че то е резултат от действия на бивши собственици, а не са доказани неоснователни действия на служители на ответника.