Определение № 128 от 16.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 16.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20225300503281 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК:121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ № 19, чрез пълномощника юрисконсулт А. Д., със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Антим I“ № 3, против Разпореждане № 27567/01.12.2022 г.постановено по ч. гр. д. № 16 547 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр. състав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Банка ДСК“ АД против Й. Л. В., гр. Пловдив, за издаване на заповед и изпълнителен лист за неплатени суми по договор за кредит за финансиране на студенти и докторанти от 28.09.2018 г., предсрочно изискуем.

Частният жалбоподател оспорва разпореждането като неправилно, необосновано, постановено в противоречие на материалния закон. Оспорва изводите на районния съд за нередовност от външна страна на представеното извлечение от счетоводните книги на банката и сочи, че същите са формирани след проверка за съществуване на вземането, каквато не се включвала в правомощията на съда в заповедното производство. Коментира приложението на чл.411, ал.2, т.2 ГПК и заключава, че не са налице неравноправни клаузи. Излага съображения, че районният съд не е взел предвид съдържанието на подадените молби - уточнения и е постановил обжалваното определение без да изследва действителното положение. Претендират отмяна на обжалваното разпореждане с довода, че районният съд не е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 1100 лева, представляваща дължима главница по процесния договор за кредит, и съответно, редуцираните въз основа на нея: договорна лихва върху главницата от 1100 лева, в размер на 87, 05 лева, 1 за периода от 15.06.2021 г. до 01.08.2022 г. обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта, в размер на 30, 47 лева, за периода 30.06.2022 г. до 01.08.2022 г., в хипотеза без капитализация, както и обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта, в размер на 29, 94 лева, за периода от 02.08.2022 г. до 07.11.2022 г. Искането към въззивният съд е за отмяна на обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Моли се за присъждането на сторените разноски. Прилага таблица с изчисления на дължими лихви.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

По същество въззивният съд намира следното:

Производството по ч. гр. д. № 16547/ 2022 г. по описа на ПРС, е образувано по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката срещу длъжника Й. Л. В. за задължения по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 28.09.2018 г. за сумата от 1 476 лева, от която: 1 301, 55 лева - главница; 103 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.06.2021 г. до 01.08.2022 г.; 36, 02 лева - обезщетение за забава за периода от 16.06.2021 г. до 01.08.2022 г. и 35, 43 лева - законна лихва за забава от 02.08.2022 г. до 07.11.2022 г., ведно с лихва за забава за периода от 15.11.2022 г. до изплащане на вземането.Вземането се претендира поради предсрочна изискуемост на кредита, настъпила на осн.чл.17.2 от ОУ към Договора за кредит, вр. с чл.3 от Договора, вр. с ред 16- ти от Уверение, издадено от висшето учебно заведение, по реда на чл.10, ал.3 от ЗКДС, за което длъжникът бил надлежно уведомен.

Към заявление са представени: извлечение от счетоводните книги на банката кредитор; договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2018 г. и погасителен план към него; Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД; Покана - уведомление от „Банка ДСК“ ЕАД от 26.05.2022 г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно с разписка за връчването от 02.08.2022 г. на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825 КЧСИ. Уверение от Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, издадено за Й. Л. В. на осн.чл.10, ал.3 от ЗКСД.

С уточняваща молба от 22.11.2022 г. заявителят е посочил, че претендираната главница в размер на 1 301, 55 лева е калкулирана като сбор от отпуснатия от банката и 2 усвоен от кредитополучателя заем в размер на 1 100 лева, към която е прибавена и капитализирана лихва за периода 2019 г. - 2021г., както следва: 58, 50 лева за 2019 г.;

81, 10 лева за 2020 г. и 61, 95 лева за 2021 г., или общо 201, 55 лева. Уточнено е, че претендираните лихви от 36, 02 лева - обезщетение за забава за периода от 16.06.2021 г. до 01.08.2022 г. и 35, 43 лева - законна лихва за забава от 02.08.2022 г. до 07.11.2022 г. са начислени върху главницата от на 1 301, 55 лева.

Според уточняваща молба от 30.11.2022 г. по договора е налице гратисен период, който е изтекъл на 30.06.2021 г. /една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа - чл.3 от Договора, която дата е 30.06.2020 г./ Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 15-то число на месеца. По време на гратисния период се начислявала лихва, която се капитализирала годишно и в случая капитализацията е извършена за периода от 28.09.2019 г. до 15.06.2021 г. като лихвата е начислена на 7 % годишна база. Договорната лихва от 103, 00 лева е начислена след като капитализацията по кредита спира до датата на изискуемостта на кредита, същата е начислена върху главницата от 1 301, 55 лева.

Заповедният съд е отхвърлил подаденото заявление по съображения, че дължимата главница – като вид вземане в размер на предоставения кредит не възлиза на сочената и търсена сума от 1301,55 лева, а на 1100 лева, а за разликата до 1301,55 лева – извлечението от счетоводни книги не удостоверява наличието на подобно акцесорно вземане, нито такова да подлежи на изпълнение спрямо длъжника. Посочил е, че възнаградителна лихва – представлява самостоятелно, отделно акцесорно на главното вземане, което се характеризира както със самостоятелно основание и размер – уговорка в дог. за дължимостта й от 7 %, така и с друг, отделен индивидуализиращ белег, а именно – период. Заключил е, че главницата и договорната лихва са самостоятелни задължения, които не са били разграничени като такива в извлечението от счетоводните книги, поради което искането на заявителя за издаване на заповед е неоснователно.По отношение на сумата от 103 лева – възнаградителна лихва за периода 15.06.2021 г. – 01.08.2022 г. районният съд се е позовал на уточнението от заявителя, че тази сума е начислена върху пълната претендирана „главница“ от 1301,55 лева /в която обаче е включена и капитализирана възн. лихва/. Районният съд е приел, че не следва да се издаде заповед и за обезщетенията за забава като акцесорно вземане и тъй като се претендира преди изтичане на гратисният период за плащане на 30.06.2021 г.

Въззивният съд след преценка на доводите на заявителя и представените в производството писмени доказателства, достига до следните фактически и правни изводи:

В производството по чл. 417 от ГПК, съдът преценява дали са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и 3 изпълнителен лист, като извършва проверка на редовността н а документа от външна страна и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В това производство проверката от съда е ограничена в рамките на данните посочени в самия документ, на който се основа искането за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл процедурата за снабдяване със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е строго формална, като в нейните рамки съдът проверява единствено формата на заявлението, с което е сезиран и редовността от външна страна на документа, както и дали същият удостоверява и конкретизира в достатъчна степен заявеното вземане по основание и размер. Извлечението от счетоводните книги е предвидено изрично като изпълнително основание в чл. 417, т. 2 от ГПК и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, което за да бъде годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение е необходимо да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчно информация за претендираното вземане-длъжник, основание за възникване на вземането, размер на главницата и на лихвите, дата на падежа на неизпълнените задължения, момента от който вземането е станало изискуемо и т. н.

Вземанията в документа по чл.417, т.2 ГПК за главница, договорна лихва и лихва за забава трябва да са индивидуализирани достатъчно ясно, за да може съдът да извърши проверка от външна страна дали представения документ удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане.

Настоящият съдебен състав на ПОС, след преценка съдържанието на представения документ по чл.417, ал.2 ГПК и допълнителните уточнения на банката към заявлението, намира, че извлечението от счетоводните книги не е редовно от външна страна и не удостоверява подлежаща на изпълнение вземане. Според представения документ по чл.417, ал.2 ГПК дължимата от кредитополучателя главница по договора за кредит е в размер на 1301, 55 лева, която обаче не съответства на предоставения кредит по договора и уточнена главница от 1 100 лева от заявителя.

Според уточненията на заявителя, посочената в извлечението сума като главница от 1 301, 55 лева е формирана от главница и капитализирани лихви, което обаче не е указано в извлечението от счетоводните книги на банката. Тоест данните в извлечението от счетоводните книги на банката несъответстват на изнесените данни от заявителя . Налага се извод, че документът по чл.417, ал.2 ГПК не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за главница в размер на 1 301, 55 лева, доколкото тази сумата е формирана от различни вземания, включително такива за договорна лихва, дължими на различно основание и за различен период, информация за което няма в извлечението. Изложеното се отнася и за останали претендирани вземания за договорна лихва и обезщетения за забава, предвид акцесорният им характер и доколкото според уточненията на заявителя са начислени не върху размера на действителната главница от 1 100 лева, а върху сумата от 1 301, 55 лева, която е формирана от различни по основания вземания. Следва да се отбележи и разминаването между указания краен падеж на задължението в извлечението 15.06.2023 г. и уточнения от заявителя с посочване на крайния срок на гратисния период - 30.06.2021 г., от който тече срокът на издължаване на кредита от 24 месеца. В аспекта на изложеното се налага извод, че извлечението от счетоводните книги на банката не е редовно от външна страна и не удостоверява подлежащи на изпълнение вземания, поради което са неоснователни изложените за това съображения в частната жалба. Неоснователно е и искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените в частната жалба суми, тъй като с оглед строго формалния характер на производството е недопустимо издаване на заповед за изпълнение за различни суми от претендираните със заявлението и от посочените в 4 документа по чл.417, ал.2 ГПК.

С оглед на изложеното, заявлението на банката следва да се остави без уважение, до който извод е достигнал и районният съд, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден, а частната жалба ще бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 27567/01.12.2022 г.постановено по ч. гр. д.