Решение № 559 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 5906/31.10.2024 г., по гр.д.№ 12751/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-15 състав съдът е осъдил Гаранционен фонд да заплати на Е. Г. Л., на основание чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ сумата от 7500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на 19.11.2018 г. по вина на водача на мотопед „Пежо“ с рег. № ****** М. Р. М., ведно със законната лихва считано от 10.06.2021 г.до окончателното изплащане на дължимата сума като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв.

С решението Гаранционен фонд е осъден да заплати на Е. Г. Л. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото. С решението Е. Г. Л. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв. разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението е изготвено при участието на М. Р. М., ЕГН ********** като трето лице-помагач на страната на ответника.

Срещу решението в частта, с която съдът е уважил иска в размера на присъдените 3000 лева до пълния присъден размер от 7500 лева, е подадена въззивна жалба от Гаранционен фонд, който моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли иска.

Определената от съда сума била в нарушение на принципа на справедливост и нормата на чл.52 от ЗЗД. Съдът следвало да има предвид, че плащането ще бъде извършено не от застраховател, а от Гаранционен фонд. Следвало да се имат предвид и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка Гражданска отговорност за съответната година и определените в чл.492 от КЗ лимити.

1

Срещу това решение, в частта му, с която искът е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от Е. Г. Л., която моли въззивния съд да го отмени и да и присъди претендираното обезщетение в пълен размер. Съдът присъдил в нарушение на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика по този текст занижен размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди като не преценил правилно тежестта на получените от ищцата травматични увреждания. Не била съобразена икономическата конюнктура в страната.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Е. Г. Л. срещу Гаранционен фонд осъдителен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ за сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило при виновно противоправно поведение на водач на МПС, за което не е сключена задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“ и законна лихва за забава с изтичане на 3-месечния срок от предявяване на доброволната претенция - чл. 496 КЗ. В исковата молба е посочено, че на 19.11.2018 г. около 19:30 часа в гр. София, на ул.

„Г.С.Раковски“, кръстовището с ул. „Хан Аспарух“, е настъпил пътен инцидент между Е. Л., в качеството й на пешеходец, и мотоциклет „Пежо“ с италианска регистрация ******, управляван от водача М. Р. М.. Е. Л. се движела по ул. „Хан Аспарух“ с посока на движение от ул. „А. Кънчев“ и предприела пресичане на бул. „Г.С.Раковски“ на пешеходна пътека тип „зебра“. От лявата страна на пешеходката нямало спрели автомобили, от дясната страна имало спрял тролейбус с посока на движение бул. „Патриарх Евтимий“. Непосредствено преди да пресече кръстовището при стъпване с десен крак на велоалеята била блъсната от мотопеда, който се движел по маркираната велоалея и изпреварвал спрелия тролейбус неправомерно. В резултат на инцидента Е. Л. получила травматични увреждания: контузия на ляв долен крайник, долна част на гърба и таза. Поради уврежданията ищцата се затруднявала да извършва движения в пълен обем, изпитвала болки, чувствала обща отпадналост. Не можела сама да удовлетворява битовите си потребности и разчитала изцяло на близки и семейството. Първите седмици след инцидента ищцата страдала от чести кошмари, промяна в настроенията, изпитвала силен страх случилото се да не се повтори.

След запитване от НББАЗ отговорили, че за мотоциклета нямало валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ на територията на Република Италия. По тази причина ищцата ангажира отговорността на ответника пореда на чл. 557, ал. 2 б. „а“ КЗ за сумата 30000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

Ответникът Гаранционен фонд е заявил с отговора на исковата молба, че оспорва предявения иск. Оспорва механизмът на ПТП. Сочи, че не е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица съобразно чл. 125 от ЗДвП и Наредба № 1341/12.01.2009 г. Поддържа, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат като се е намирала на пътното платно. Твърди деянието да съставлява случайно събитие поради внезапното навлизане на пешеходката на платното за движение. Счита претендираното обезщетение прекомерно.

Трето лице-помагач М. М. не е заявило становище по спора.

Въззивната жалба на ответника и въззивна жалба на ищцата са подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни и са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността 2 на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380. Предявените искове са допустими, което се установява от представената претенция на ищцата с вх.№ 24-01-138/09.03.2021 г. по описа на Гаранционен фонд, с искане за заплащане на обезщетение за причинени им неимуществени от процесното ПТП, по която ответникът не се е произнесъл до изтичане на срока по чл.496 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС за претърпени 2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите

Правото на ищцата произтича от и съответно претенцията се основава на разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2а КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380. Ищцата претендира обезщетение за вреди вследствие травматично увреждане.

Разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2а от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице срещу Гаранционния фонд. Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е настъпването на ПТП с моторно превозно средство, за което не съществува застраховка „Гражданска отговорност".

Отговорността на Гаранционния фонд е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от Гаранционния фонд. Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени неимуществени вреди от виновния водач; виновният за настъпването водач да управлява автомобил, за който няма валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска отговорност на водачите"; настъпили имуществени или неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП.

Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269, изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Правният спор, пренесен във въззивната инстанция не обхваща целия фактически състав, от който произтича правото на ищеца спрямо ответника. По отношение на въпросите относно деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка между вредата и деянието решението е влязло в сила с оглед на заявеното във въззивната жалба на Гаранционен фонд , че същото се обжалва в частта над уважения размер от 3 000 лева.

Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху причиняването на неимуществени вреди на пострадалата от ПТП ищца и техния размер; справедливия размер на обезщетението, 3 дължимо от ответника на ищеца за причинените му неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие процесното ПТП, респ. дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

При липса на съответен правен довод на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установено възникването в обективната действителност на следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: 1./ че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – М. Р. М., е причинил травматични увреждания на Е. Г. Л.; 2./ че към момента на ПТП за мотоциклет „Пежо“ с италианска регистрация ****** не е била сключена застраховка Гражданска отговорност 3./ че Е. Г. Л. с поведението си не е допринесла също за настъпването на унрежданията си. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК – "Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това".

Правния спор, пренесен във въззивната инстанция се концентрира единствено върху справедливия размер на дължимото обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди.

От показанията на свидетеля И. Ю., очевидец на ПТП на 19.11.2018 г. След удара на мотоциклетиста Е. Л. паднала, мотоциклетът се завъртял и също паднал.

Свидетелят помогнал на ищцата, събрали се и други хора. Тя се оплакала от болки в кръста.

Някой позвънил на тел. 112 и дошла линейка.

От показанията на свидетеля Р. Б. се установява, че е лекар и познава ищцата повече от 20 години. След инцидента й гостувал през ден. Е. Л. се оплаквала от болки в кръста и гърба. Предпочела да не ходи в болница, а свидетеля да я лекува, тъй като е физиотерапевт. Ищцата не представила на свидетеля медицинска документация. Свидетелят пробвал да прави леки екстензии – да издърпва крака, за да помогне и да се облекчи болката.

Давал и противовъзпалителни лекарства и обезболяващи такива. Знаел от нея че няма нищо счупено. Обяснил й, че оттук нататък ще е хронично болна и трябва да свикне с болките.