Решение № 330 от 16.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Варна, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000484 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 13919/13.06.2022г. на ЗД „Бул инс” АД – гр. София, ЕИК 831830482, представлявано от адв. Е. С. от ВАК , и въззивна жалба вх. № 15825/01.07.2022г. на М. Д. С., Д. Л. С. и А. Л. С., подадена чрез адв. Я. Д. от САК, срещу решение № 201/27.05.2022г., постановено по т. д. № 995/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с влязло в сила решение № 294/18.07.2022г.

С въззивна жалба вх. № 3630/14.02.2022г. се атакува решението на ВОС в частта, с която са уважени предявените от М. Д. С., Д. Л. С. и А. Л. С. срещу ЗД „Бул инс” АД – гр. София осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отменен/ с неправилно посочена в атакувания съдебен акт правна квалификация по чл. 432, ал. 1 от КЗ / в сила от 01.01.2016г./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане съответно на сумата 70 000 лв. на М. Д. С., представляваща разликата над 80 000 лв. до 150 000 лв., и на сумите от по 40 1

000 лв. на Д. Л. С. и А. Л. С., представляващи разликите над 80 000лв. до присъдените по 120 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на Людмил Андреев С. – съпруг на ищцата и баща на другите двама ищци, вследствие на настъпило на 12.08.2015г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна, виновно причинено от водача на л. а. „Рено Клио“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответното дружество за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 14.05.2020 г. до окончателното им изплащане.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при опреД.е размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, които според застрахователя са завишени с оглед установените по делото релевантни факти и не отговаря на принципа на справедливост. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваните осъдителни части и отхвърляне на исковете.

Въззивна жалба вх. № 15825/01.07.2022г., подадена от процесуалния представител на ищците М. Д. С., Д. Л. С. и А. Л. С., е насочена срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от тях акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД за осъждане на застрахователя да заплати законна лихва върху присъдените обезщетения за периода от 10.08.2017г. / три години преди депозиране на исковата молба/ до 13.05.2020г. / началната дата, от която е присъдена законна лихва от първоинстанционния съд/. Твърди се, че съдът неправилно е приложил правилата на новия Кодекс за застраховането / в сила от 01.01.2016г./ относно началния момент на задълженията на застрахователя за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, въпреки че застраховката „ГО на автомобилистите“ за увреждащия автомобил е сключена през 2015г., а по силата на § 22 от ПЗР на КЗ / в сила от 01.01.2016г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането му в сила, какъвто е процесният случай, се прилага Част четвърта от КЗ /отм./ ДВ бр. 102 от 29.12.2015г. Иска се отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и допълнително присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за посочения в жалбата период.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно 2 упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите и са процесуално допустими.

Представителите на страните представят писмени отговори, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на страните заявяват, че поддържат жалбите и отговорите.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, предявени от М. Д. С., Д. Л. С. и А. Л. С. срещу ЗД „Бул инс” АД – гр. София, за присъждане на обезщетения съответно в размер на 150 000 лв. за М. Д. С. и в размер на по 120 000 лв. за Д. Л. С. и за А. Л. С., за обезщетяване на претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на Л А С. – съпруг на ищцата и баща на другите двама ищци, вследствие на настъпило на 12.08.2015 г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна, виновно причинено от водача на л. а. „Рено Клио“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответното дружество за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.08.2015 г. до окончателното погасяване на задълженията.

Решението на Варненски окръжен съд, с което главните осъдителни искове са уважени изцяло, а е отхвърлена само акцесорната претенция за законна лихва за част от исковия период / 12.08.2015г. – 13.05.2020г./, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваните части същото е постановено при наличие на всички, предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

В доклада по делото и в атакувания съдебния акт по съществото на 3 спора окръжният съд е посочил цифрова квалификация на предявените главни осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ / обн. ДВ бр.

102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, която е неправилна, тъй като договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между виновния водач и застрахователя е сключен на датата 02.04.2015г., предхождаща влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ /2015г./ за процесното правоотношение се прилагат правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в това число и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ предявените преки искове на увредени лица срещу застраховател, предмет на производството.

Въпреки възприетата неправилна цифрова квалификация на исковете първоинстанционният съд е докладвал и разгледал именно въведените от ищците фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, като не е допуснато нарушение на принципа на диспозитивното начало – чл.

6, ал. 2 ГПК. Не е допуснато и неправилно приложение на материалния закон, тъй като, след обсъждане на въведеното от ищците фактическо основание във връзка със събраните по делото доказателствата и становищата на страните, са направени правни изводи по релевантния фактически състав, идентичен с този на приложимата правна норма за пряк иск на пострадали лица срещу застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите“ по отменения Кодекс за застраховането. Акцесорните претенции за законна лихва върху дължимите застрахователни обезщетения са правилно квалифицирани като такива с правно основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ, така и по чл. 226, ал.1 от КЗ / отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, предполага изводи за наличие на: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; материално – правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказани изключителни случаи, от 4 разширения кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.

Тъй като решението на Варненски окръжен съд не е обжалвано от ЗД „Бул инс” АД и е влязло в сила в осъдителните части, с която искове на увредените лица са уважени до размер на сумите от по 80 000лв. за всеки от тях, следва да се приеме, че между страните е безспорно установено, включително и със сила на пресъдено нещо, наличието на всички посочени по– горе елементи от фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с правно основание чл. 226, ал. 1 СКЗ / отм./, а именно:

Установено е валидно застрахователно правоотношение за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество за увреждащия л. а. „Рено Клио“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, към датата на ПТП. Ищците М. Д. С., Д. Л. С. и А. Л. С. са от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г., преди разширяването на кръга с ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС, тъй като видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 24384/20.08.2015г., издадено от Община Варна, Кметство „Приморски“, М. Д. С. е съпруга на починалото лице, а Д. Л. С. и А. Л. С. са негови синове.

Още преди образуване на исковото производство пред първоинстанционния съд въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на Г Я Г. като водач на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на ПТП на 12.08.2015г., в резултат на което е настъпила смъртта на Л А С., са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, по силата на Присъда № 260005/01.09.2020г., постановена по НОХД № 43/2020г. по описа на ВОС, изменена с Решение № 260054/ 10.05.2021г., постановено по ВНОХД № 356/2020г. по описа на ВнАпС, изменено с решение № 60155/04.11.2021г., постановено по КНОХД № 605/2021г. по описа на ВКС.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно характера, интензитета и продължителността 5 на претърпените от ищците болки, страдания и други негативни преживявания в резултат на смъртта на Л А С., е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.

За посочените обстоятелства са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Е Т Г.а и М С. Т, без родствени връзки с ищците.

Показанията са базирани на лични впечатления, същите са убедителни и не се констатират вътрешни противоречия или противоречие с останалите събрани доказателства, следователно няма основание да не се кредитират от съда. От показанията се установява, че ищците и починалото лице са били много задружно и сплотено семейство, между тях са съществували емоционални връзки, с нормално присъщите характер и интензитет съответно за връзка между съпрузи и на биологичната връзка между баща и негови пораснали синове. След инцидента настъпила видима за околните промяна в поведението на ищците, които преживели много тежко внезапната смърт на „главата“ на семейството. По – големият син А., който отишъл да учи и живее в САЩ, претърпял не – по малко страдания от трагичното събитие, тъй като въпреки разстоянието продължавал да поддържа много близки отношения с баща си. Преди А. и Д. били много общителни, а след инцидента се затворили в себе си, оттеглили се от социални контакти, отказвали да се срещат с хора.

Инцидентът с баща им се отразил и на отношенията между двамата брата, като до този момент били приятели. Преживеният силен стрес от по – малкият син Д. се е отразил неблагоприятно на връзката с приятелката му. Съпругата на починалото лице, независимо от изминалите години след ПТП, в които е намерила утеха в работата си като лекар, още продължавала да се разстройва при спомена за загиналия си съпруг, да плаче, да носи предимно тъмни дрехи; чествала всяка годишнина от смъртта на съпруга си, на всеки християнски празник споменава починалия, къщата била пълна с негови снимки.