Решение № 27 от 27.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пазарджик, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Албена Г. Палова

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500869 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 1006 по описа за 2024 година е отхвърлен предявения от А. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, срещу ответниците Б. А. Б. с ЕГН **********, с адрес:

********, З. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, С. Х. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, А. А. К. с ЕГ **********, с адрес: гр.

******* и Р. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: ********, иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с планоснимачен номер 1428 от кадастрален район 501, по плана на гр. С., одобрен със Заповед № 254/24.03.2016 г., целият с площ от 778 кв. м., вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, с адрес на имота: гр. С., ул. ****, за който е отреден УПИ V – 854, 856 и 919 от кв. 51, по плана на гр.

С. от 1983 г., с площ от 778 кв. м. с приложена регулация, при граници и съседи на имота: улица 501.9658, ПИ 501.1435, ПИ 501.1437, ПИ 501.1438, като .

1

Осъдена е А. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, да заплати на Б. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: ********, З. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, С. Х. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.

**********, А. А. К. с ЕГ **********, с адрес: гр. ******* и Р. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: ********, сумата от общо 500 лв. /петстотин/ лева сторени разноски за хонорар на вещо лице.

Осъдена е А. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, да плати на Б. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: ********, А. А. К. с ЕГ **********, с адрес: гр. ******* и Р. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: ********, сумата от общо 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева сторени разноски за адвокатско възнаграждение

Осъдена е А. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, да плати на З. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. ********** и С. Х. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. ********** сумата от общо 1000 лв. /хиляда/ лева сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Изключена е на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК от доказателствата по делото Декларация-разписка за получена сума от лицето Х. П. за плащане на 20.09.2000 г.

В срок така постановеното решение е обжалвано от А. Т. ,чрез процесуалния и представител адв.Ч..

Моли решението да бъде отменено , като неправилно , необосновано и постановено друго, с което да се уважи предявения иск и присъдят сторените разноски пред двете инстанции.

Решението било неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът не е взел предвид, предмета на спора на предявения установителен иск.

За разлика от иска по чл. 108 ЗС ,този иск не можел да включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено основание право на собственост по отношение на същия обект (недвижим имот). Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния 2 недвижим имот на конкретно придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост. Въпросът за правата на ищеца и на ответниците върху имота, за който се търси съдебна защита чрез отричане правото на собственост на ответниците по отношение на процесния имот, следвало да се интерпретира само и единствено от гледна точка на наличието на правен интерес, съобразно дадените в тази насока задължителни разяснения с ТР № 8/20102 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 27.11.2013 година.

В доклада по делото и в самия диспозитив на съдебното решение, правилно първоинстанционния съд приел, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска съдът да признае по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на ПИ с планоснимачен номер 1428 от кадастрален район 501 по плана на гр. С., одобрен със Заповед № 254/24.03.2016 г., целият с площ от 778 кв. м., вид територия Урбанизирана, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, с адрес на имота: гр. С., ул. ******, за който имот е отреден У ПИ V- 854,856,919 от кв. 51 , по плана на гр. С. от 1983 г., с площ от 778 кв. м. с приложена регулация, при граници и съседи на имота: улица 501.9658, ПИ 501.1435, ПИ 501.1437; ПИ 501.1438

В мотивите на решението съдът неправилно приел, че от страна на ищеца е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС, което и обстоятелство именно повлияло на правните му изводи относно предмета на делото и подменило определената от него доказателствена тежест в процеса.

Ответниците в писмения си отговор се позовали на придобивна давност - констативен нотариален акт № 51, том I, рег. № 1087, пот. дело № 50 от 07.05.2019 г. на нот. Е.Ч. и извършените в последствия дарения от 09.05.2019 г. и от 10.05.2019г.

От една страна правилно първата инстанция приела, че съгласно ТР № 11/2012 г. от 21.02.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила 3 по чл. 179, ал. I ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. И в тази връзка при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

От друга страна, обаче с оглед предявения иск, макар да приел в мотивите си, че ищцата е упражнявала фактическа власт чрез баща й, който е владял имота за дъщеря си, ищцата не успяла да докаже, че е владяла за себе си имота, до степен да се обори констатациите на нотариуса. Не ищцата , а ответниците следвало на първо място да докажат, че са владели имота за себе си, за да се потвърдят констатациите на нотариус, обективирани в констативен нотариален акт № 51, том 1, рег. № 1087, нот. дело № 50 от 07.05.2019 г. на нот. Е.Ч., за да бъдат и основателни извършените в последствие дарения от 09.05.2019 г. и от 10.05.20191.

Разпитани били две групи свидетели, като чрез гласните доказателствени средства ответниците следвало да докажат придобиване на собствеността по давност от Б. Б., А. К., З. К., С. К. и А. К.. Нито един от разпитаните по делото свидетели, не установил упражняване на фактическа власт върху имота ,още по – малко намерение за своене от страна на тези лица.

Неправилно първата инстанция кредитирала показанията на свидетелите - Р. Б., С. К., както и на свидетеля К., като в нарушение на чл.172 от ГПК извършила неправилна преценка ,без да отчете явната им заинтересованост от изхода на конкретния спор. Св.Р. Б., в един момент се определя, като съсобственик на процесния имот и се явява баща на ответника - Р. Р. Б.. От своя страна С. К. е дъщеря на А.О. К., Б. Б. й е чичо, а З. К. й е леля.

Свидетелката К. е дъщеря на свидетелят - Р. Б. Б., и сестра на ответника - Р. Р.

Б..

Съпоставени с приетите по делото писмени доказателства и приетата техническа експертиза показанията на тези свидетели били неправдоподобни, нелогични и противоречиви помежду си.

Още повече, че в своите показания с.Р. Б., установява, че към 2018 г. е имало стопанската постройка и в тази връзка искали да подадат жалба, за да я махне ищцата, но полицаите им искали документ за собственост, с какъвто не разполагали. Установява , че са имали проблем с данъците, които били плащани от А.. Пак според него след 2018 г., процесния имот не е ползван от 4 тях, защото земята не била плодородна, но го косили до 2004 г. Този свидетел бил категоричен ,че имота не е ограждан и няма ограда и сега. Не му е известно обаче ,че в имота има изграден овчарник от ищцата и въпреки всичко, абсолютно нелогично твърди, че същата не е имала никога претенции върху имота.

Показаията на св.К. и К. изцяло противоречали на приетата техническа експертиза ,според която има изградената на място стопанска постройка и имота е ограден.

По отношение на имота експерта установил, че по обезсиления кадастрален и регулационне план на гр.С. от 1956г„ терена върху който попада имота е бил извън регулация и същият е представлявал земеделска територия без кадастрална основа.

Следващия план е действащия, който е едновременно - кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №856 от 21.07.1983г„ като за имотите с пл.№854, 856 и 919 в кв.51. вещото лице установи, че със създаването му са опредени следните жилищни строителни парцели: Парцел III - 919 с площ от 583 кв.м; Парцел ІХ-854 с полощ от 672 кв.м.; Парцел IV - 919 с площ ог 618 кв.м.; Парцел V -854,856,919 с площ от 778 кв.м. и Парцел VІ-856 с площ от 719 кв.м. Тези имоти били перпендикулярни на улицата и се стопанисвали и владели в границите и разположението на парцелите.

Впоследствие Община С. изготвила акт за непълноти и грешки от 24.02.2016, с които тези парцелни граници са отразени като имотни граници в действащия кадастрален план, така както са се ползвали със съгласието на всички. Това изменение на действащия кадастрален план е одобрено със Заповед №254 от 24.03.2016г., на Кмета на Община С.. с която първоначалните имоти са отразени с верните имотни граници, каквито са били границите на парцелите, като са отразени с нови номера: ПИ с 1428 ; ПИ с 1335; ПИ с1436;

ПИ с 1437; ПИ с 1439 в кв.51 по плана н гр.С.. Така за ПИ с 1436 продължава до се отрежда Парцел III -919 с площ от 583 кв.м. за ПИ с 1439 продължава до се отрежда Парцел 1Х-854 с площ от 672 кв.м.; за ПИ с 1437 продължава до се отрежда Парцел IV - 919 с площ ог 618 кв.м.; за ПИ с 1428 продължава до се отрежда парцел V -854.856,919 с площ от 778 кв.м. и за ПИ с 1435 продължава до се отрежда Парцел У1-856 с площ от 719 кв.м.

Регулацията от 1983г. била първа за населеното место ,имотните

5 граници били трансформирани в парцелни и не възникнали регулационни отношения.

Експерта установил на място ,че процесния имот е ограден от ищцата от три страни с дървена ограда/хоризонтални дъски/, закрепени на 40бр. дървени колове, забити в земята, като имота от юг граничи с улица с о.т.218248/ул.*****/. Установено било също, че в имота е изградена едноетажна паянтова стопанска сграда с дървена конструкция и едноскатен покрив, покрит с керемиди и поцинкована ламарина със застроена плащ от 85.40 кв.м., разположена в средата на имота на разстояние 12м от улицата.

Тези обстоятелства се потвърдили и от свидетелите- П., Ц., К. и Т..

Св. С. П. , син на Х. И. П. - собственик на имот с ПЛ№856 и познавал имота.Притежавал имот в съседство. Този имот бил даден от баща му на ищцата, като предполага, че баща му е взел пари от ищцата за имота. Според свидетеля имота бил ограден много отдавна и има стопанска постройка още преди 25-30 години. Според него от към 2000 година А. единствено стопанисвала този имот. Знаел, че процесния парцел е образувано от няколко имота, като баща му е отстъпил голяма част от техния, за да го има процесния и към 2000г. го е предал на ищцата.

Свидетелят Ц. е син на А.Е. Ц. - собственик на имот с ПЛ№854 и знае от него, че са обърнали парцелите обратно и е имало отстъпване на земя срещу плащане на А. Т., към 2000 година. От тогава в този имот постоянно има животни. Има фургон. Животните ги гледа А. с родителите си.Всички знаели,че имота е техен. Знае от баща си, че са получили сума и са си я поделили между тях. Виждал А. в имота , която помагала ,но баща й редовно бил там.