Решение № 174 от 11.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Варна, 11.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110204867 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от А. П. Н. против НП № 23-0819-003297/26.09.2023 г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, с което на основание чл.

175, ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че издаденото НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Релевират се твърдения, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради непълнота на обстоятелствата, описани в НП и АУАН съотв. при неизяснена фактическа обстановка, доколкото НП е съставено изцяло въз основа на изводите на актосъставителя и не е извършено разследване на спорните факти съгласно разпоредбата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено.

За съдебно заседание въззивникът е призован на известния по делото адрес, но не е установен на същия. С оглед разпоредбата на чл. 61 ал.4 от ЗАНН, според която съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес, делото е разгледано в отсъствие на лицето.

1

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.08.2023 г. свид. М. М. П. и свид. А. С. К., полицейски служители в С“ПП“ към ОД на МВР-Варна, осъществявали служебните си функции като автопатрул на бул. Осми приморски полк в гр. Варна, срещу магазин „Кауфланд. Около 15. 35 ч. въззивникът управлявал л.а. Ауди А3 с ДК№ В6982ТС по бул. Осми приморски полк в посока бул. Васил Левски. На около 20 м преди кръстовището с ул. Студентска същият бил спрян за проверка от свид. П. и свид. К..

В хода на проверката е извършена справка в информационната система на „АИС – КАТ – Регистрация“, при която е установено, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация от 24.08.2023 г. на основание чл. 143 ал.15 от ЗДвП, тъй като в едномесечен срок от придобиването на превозното средство /а именно – на 07.06.2022 г./ въззивникът не е изпълнил задължението си да го пререгистрира.

Въз основа на направените констатации, свид. М. П. съставил на възз. Н. АУАН за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

С оглед на така установените факти при извършената проверка, материалите по същата са изпратени по компетентност на РП-Варна, като по случая е образувана пр.пр. № 12835/2023 г. по описа на ВРП.

С постановление на ВРП от 15.09.2023 г. е отказано образуването на досъдебно производство като е констатирано, че липсват данни, обуславящи субективната съставомерност на деянието, а именно – такива, които за установяват, че Н. е знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация. С прокурорския акт е постановено материалите по преписката да се изпратят на Директора на ОД на МВР- Варна за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето.

Въз основа на материалите по преписката Началникът на група в С“ПП“ – Варна издал обжалваното НП № 23-0819-003297/26.09.2023 г., с което е ангажирана 2 административно-наказателната отговорност на въззивника за извършено от същия нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – М. П. и свидетелят по акта – А. К.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и материалите и по пр.пр. № 12835/2023 г. по описа на ВРП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, , които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление НП 23-0819-003297/26.09.2023 г. е издадено от компетентен орган – Началникът на група към Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР – Варна. Видно от приложеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както актосъставителят е компетентно длъжностно лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

С нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от 3 движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо". Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими към настоящия казус, обосновават извода, че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и не предприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т. е. състоянието на превозното средство "нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство" е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно 4 средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС "КАТ", като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган.

В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е регламентирано, че прекратяването на регистрацията по чл. 18, т. 2 - служебно, се извършва по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В ал.

2 на същата разпоредба са изрично изложени случаите, при които се уведомява собственикът, като т. 10 не е посочена.

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, при което е имал качеството "водач" на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата 24.08.2023 г., е било със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Не пререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица до приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.

Разпечатката съдържа 33 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f0f7b04-9512-4408-a925-005d0929c814