Решение № 324 от 17.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Б.град, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20251200500507 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК (”Въззивно обжалване”).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7472/25.03.2025 г., подадена от Община Б.град, с адрес *********, представлявана от кмета М.Б., чрез ст. юрк. Г. С., както и въззивна жалба с вх. № 8075/31.03.2025 г., подадена от адв.

Н. Б., със служебен адрес *********, в качеството на процесуален представител на Н. И. С., ЕГН ********** и Г. Б. С., ЕГН **********, двамата с адрес *********, в качеството им на родители и законни представители на ищцата Б. Г. С., ЕГН **********, насочени срещу Решение № 186/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1648/2024 г. по описа на РС – Б.град.

С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е осъдил Община Б.град да заплати на Б. Г. С., ЕГН **********, сумата от 1 000.00 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, възникнали за страната като резултат от случил се на 01.05.2024 г. в град Б.град инцидент, изразен в нападане от три бездомни кучета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.05.2024 г. до окончателното плащане. С решението съдът отхвърлил исковата претенция за горницата до претендираните 5 000 лева като 1 неоснователна. За да постанови този краен резултат, в мотивите към решението първата инстанция заключила, че от страна на ищцата било проведено пълно доказване на факта на ухапване именно от бездомни кучета (случил се на 01.05.2024 г. в района на магазин около ЗМК на гр. Б.град), като в тази връзка съдът взел предвид показанията на свидетеля М., М.-Ю. и Я., които доказателства кореспондирали с представените медицински документи.

За ответната страна съществувало нормативно предписание да контролира и ограничава популацията на бездомни кучета, поради което след като по делото било констатирано нападение именно от безстопанствено куче, то общината следвало да отговоря за причинените на ищцата неимуществени вреди. В тази връзка първата инстанция се мотивирала, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47. ал. 1 от Закона за защита на животните). Разпоредбите на чл. 47, ал. 3. изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т.2 от ЗЗЖ изрично предвиждали, че кучетата са под надзора и грижите на общините, поради което чрез взетите от тях мерки същите следвало да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки.

Община Б.град предприела нужни мерки, но по начин, че в града са останали агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения над граждани, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Съдът приел, че в конкретния случай се дължи обезщетение в размер от 1 000 лева за неимуществени вреди, като в тази насока се мотивирал с възстановителния период, който не се отличавал по продължителност, но отделно от това и констатирал страха на ищцата от кучета, проявен като резултат от инцидента.

Във въззивните жалби са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, съответно в уважителната и отхвърлителната му част, като и от двете страни по делото се иска неговата отмяна в съответните обжалвани части. Във въззивната жалба на представител на Община Б.град се настоява, че при своя доказателствен анализ съставът на Районен съд - Б.град не е обсъдил показанията на св. В. - П. и св. Я., като от тези доказателствени източници, преценени ведно с представените писмени доказателства, ставало ясно, че ответникът изпълнил всички свои задължения, свързани с овладяване на популацията на бездомни кучета, като за конкретните животни нямало подавани сигнали за проява на агресия, а при 2 извършените обходи на процесния район служителите към приюта не открили агресивни кучета. Изтъкват се противоречия между показанията на св. Г. и св.

Ю., включително по факта дали ищцата е била ухапана от кучетата. Възразява се, че в процесния казус ищцата не доказала пълно и главно, че действително била нападната от безстопанствени кучета, като дори в исковата молба не било проведено описание на самите животни. Ангажираните в тази насока свидетелски показания били с косвен характер. Евентуално се аргументира, че дори да бъде прието за доказано, че описаният в исковата молба инцидент се е случил, то отговорността на ответника следва да бъде изключена, защото служителите към общинското предприятие не са бездействали противоправно.

Претендират се разноски. В отговор към тази въззивна жалба ищцовата страна настоява, че решението в обжалваната от Община Б.град част е правилно, законосъобразно и мотивирано, а възраженията срещу него изцяло неоснователни, тъй като по делото били доказани по безспорен начин причинените увреждания на Б., възникнали като резултат бездействието на служители на Община Б.град.

Във въззивната жалба на Б. Г. С. срещу решението на Районен съд - Б.град, с което искът с правно основание по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 1 000 лева до претендираните 5 000 лева, се възразява, че представените множество доказателства - гласни и писмени, обосновавали уважение на исковата претенция в пълен размер. Съдът пренебрегнал обстоятелството, че се касаело за 12-годишно дете, което след инцидента претърпяло изключителен стрес. Като недостатъчно е оценено определеното обезщетение, като според тази страна то не съобразява характера на възникналите вреди.

Срещу тази жалба е представен отговор от ответника, който отново излага доводите и съображенията, залегнали в неговата въззивна жалба, като в допълнение посочва, че съдът все пак е отчел продължителността на възстановителния период и смущението в психическото състояние на детето.

С въззивните жалби и отговорите към тях не са направени доказателствени искания. В хода на проведеното открито съдебно заседание страните се представляват, като процесуалните представители поддържат заявените със сезиращите този съд процесуални документи своите възражения и искания.

Допълнителни писмени или гласни доказателства не са приобщавани.

Окръжен съд - Б.град, преценявайки мотивите към решението на първата инстанция, възраженията на жалбоподателите срещу съдебния акт, както 3 и приетите по делото доказателства, намира следното:

Обжалваното от двете страни в производството решение на Районен съд Б.град е валидно и допустимо, тъй като е постановено от надлежен орган в изискуемата от закона форма, при ясно отразяване волята на решаващия съдебен състав по повдигнатия с исковата молба правен спор, при съблюдаване на всички абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи разглеждането на този спор, като по същество актът на първата инстанция е правилен, постановен в съответствие с материалния закон. Аргументите на въззивния съд:

В отправената до Районен съд - Б.град искова молба на Б. Г. С. са наведени твърдения, че на 01.05.2024 г., около 15:00 ч., в *********, била нападната от три бездомни и агресивни кучета, в резултат на което била повалена на земята от тях, като кучетата я дърпали и хапели за дрехите. В резултат на случилото се, ищцата претърпяла болки и страх, като безпокойството и уплахата продължавали и към днешна дата - отказ от самостоятелно излизане навън, усещане за *********. Посочените вреди възникнали като резултат от бездействието на общинските органи, които не предприели мерки за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените кучета.

Отправена е осъдителна претенция за заплащане на парично обезщетение в размер на 5 000 лева. В хода на настоящото въззивно производство представителят на ответната страна с обстоятелствената част на своята жалба оспорва инцидентът, така както е описан от ищцата, да се е случил действително, евентуално се възразява да е било доказано кучетата да са безстопанствени, респективно тази страна не се съгласява с извода на съда, че в конкретиката на казуса не е положена дължимата грижа, за да се предотврати настъпването на инцидент с бездомно животно. Очертаването на тези възражения по фактите е от съществено значение, защото както е известно, в своите правомощия въззивната инстанция е ограничена от разпоредбата на чл. 269 ГПК, според която по отношение на правилността на решението съдът се ръководи от оплакванията на жалбоподателите. В тази връзка по делото се установява от приложените писмени доказателства и няма спор между страните за това, че на 01.05.2024 г., около 14:25 ч., Н. И. С. подала сигнал до служител към общински съвет по сигурността за дете, нападнато от куче. Ищцата Б. С., родена на 01.06.2012 г., е била заведена от 4 свой родител на 01.05.2024 г., около 18:10 ч., на преглед в дежурен кабинет към МДЦ “Рубидент - медика” ЕООД, на който преглед лекарят констатирал болка в областта на дясната подбедрица, както и че на 13.05.2024 г. детето посетило психолог Г. С., която извършила психологично изследване и установила леко завишена тревожност и страдание в отговор на възникналото травматично събитие, като са предписани конкретни препоръки за преодоляване на проблема. Посочено е, че детето могло в детайли да възпроизведе травматичното събитие. От страна на ищцовата страна не се спори и че на територията на община Б.град е изграден приют за безстопанствени животни, притежаващ съответните за дейността си удостоверения, като с решение от 26.11.2020 г. Общински съвет на град Б.град приел и нарочна програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета за периода от 2020 г. до 2023 г., като на база на тази програма е поддържан регистър по чл. 44 от Закона за защита на животните за 2023 г. и 2024 г., отразяващ информацията за настанените в приюта кучета, за тяхното кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране. На база на писмени доказателства - медицинско свидетелство за осъществен първичен преглед на 01.05.2024 г. и справка за постъпил сигнал, преценени ведно с показанията на свидетелите Л. М. и Д. М. - Ю., по безспорен начин се обосновава, че на посочената в молбата до съда дата в ********* ищцата била нападната от скитащи се кучета, които й причинили стрес и телесно увреждане - охлузване по дясната подбедрица. Вярно е, че разпитаните свидетели са в родствена връзка с детето, като в тази насока е едно от възраженията на ответника, но само на това основание тези доказателства не могат да не бъдат кредитирани от съдебните инстанции, особено в аспекта на това, че техните показания срещат подкрепа в представените писмени източници, които не са оспорени от въззивника и които потвърждават, че на процесната дата ищцата е посетила лекарски кабинет поради нападение от куче, а нейната майка сигнализирала и общинските институции. Освен това, тези свидетели излагат свои преки впечатления, тъй като св. М. е била лично с детето непосредствено след случилото се и е могла да възприеме неговото недобро физическо, а и психическо състояние към онзи момент (”започнах да я успокоявам, защото беше много изплашена, плачеше и я напръсках с вода по лицето. Когато вървяхме към вкъщи срещнахме други кучета и тя се разплака отново от страх ”). И пред двете свидетелки детето последователно и без противоречия е 5 споделило за случилото се, описвайки броя и размера на кучетата, давайки най-общо описание на същите (като не може да се очаква от нападнато лице, при това на такава възраст, да индивидуализира по порода или в по-големи детайли самите кучета), както и наличието на непозната за нея жена, която е присъствала на мястото, като в тази връзка е от значение наблюдението на специалиста психолог, който при извършения преглед е констатирал, че пациентът е в състояние правилно да възпроизвежда събитията (тоест без да преувеличава характера на инцидента). Извод за недоказаност не следва и от показанията на св. Я., който потвърждава да се е отзовал на сигнала на майката на детето, но по-късно, на следващия ден, а не непосредствено след обаждането (стр. 8 и стр. 9 от протокол на открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2025 г.), поради което е логично да се очаква, че кучета на процесното място е нямало как да има, предвид допуснатата възможност те да се движат свободно из жилищния квартал. По отношение на показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата, се възразява от въззивника още, че едната свидетелка казва да е виждала кучетата преди случилото се, а другата не, но тук за противоречие между самите гласни доказателства не може да става въпрос, защото това е въпрос на лично субективно възприятие (едната свидетелка е имала възможност да види и преди това конкретните животни, посочени от детето, за разлика от другата), но по същественото всъщност е, че и двете свидетелки потвърждават в района бепризорни кучета да е имало и да продължава да има, в това число там продължават да пребивават и тези, с които ищцата е имала съприкосновение (св. М. - Ю.), което обосновава и твърдението на пострадалата страна, че тези кучета са безстопанствени и прави неоснователна тезата на Община Б.град, която е в обратна посока. В своите показания директората на общинския приют св. И. В. П. също признава, че за процесния район имат наблюдения върху няколко кучета, едното от които по описание и размер (голямо и цвят кафяв) съвпада по описанието, дадено от ищцата на нейните роднини (показанията на св. Ю.), които създават смут, но са били освобождавани от приюта. Ето защо правилно и в съответствие с доказателствата първата инстанция е приела за доказано описаното в исковата молба нападение от глутница кучета.