Акт от 02.07.2021, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№42 гр.Силистра, 02.07.2021 година

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова

ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

Елена Чернева при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор при ОП-Силистра С.Г., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №41 по описа на съда за 2021г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

С

Решение №57/19.03.2021г.,постановено по АНД №76/2021г., Силистренският районен съд е отменил Наказателно постановление №20-1099-002016/11.01.2021г., издадено от Началник група към ОД МВР гр.Силистра, с което на И.Н.Т. ***, на основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание, в условията на законоустановена кумулация, по вид „глоба“ от 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за извършено нарушение на чл21 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Производството е образувано по касационна жалба на Областна дирекция на МВР гр.Силистра,чрез Началник група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“,сектор „Пътна полиция“,подадена от представител по пълномощие гл.юрисконсулт В.А., с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС и постановено ново,потвърждаващо изцяло първоначално атакуваното НП.Оплакванията в жалбата могат да бъдат групирани в две направления: от една страна, се твърди неправилно приложение на материалния закон и,от друга - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито обаче няма конкретизирани в жалбата. Доминират оплакванията за неправилна преценка на съда, относно изтичането на давностния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН. В тази насока се поддържа, че съставомерното обстоятелство „откриване на нарушителя“,в случаите, когато нарушението е установено с техническо средство,започвал да тече от датата на попълване на декларацията по чл.188 ал.1 ЗДвП от собственика на МПС, с което е извършено. Районният съд в своите мотиви бил приел принципно такова разбиране,но е счел, че бездействието на АНО до установяването на собственика на автомобила и съответно подаване от него на декларацията по чл.188 ЗДвП, било необосновано и неоправдано продължително,от където е извел извод за нарушение на разпоредбата на чл.34 ЗАНН, който касаторът оспорва.С оглед на това главно възражение се настоява за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на НП. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът по касация - И.Н.Т. ***,чрез представител по пълномощие адв.Р.Н. от

АК-Варна,изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения в подкрепа на решаващите изводи на СРС и моли за потвърждаване на оспорения съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че решението на районния съд е законосъобразно,а касационната жалба - неоснователна.Дава заключение за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Производството е по реда на Глава ХІІ

/чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата,доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция е за неправилно приложение на закона /чл.348 ал.1 т.1 НПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН/.За съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно по аргумент от чл.218 ал.2 АПК. Касаторът счита, че щом в 3-месечен срок от попълването на декларацията по чл.188 ал.1 ЗДвП от собственика на автомобила,с който е извършено релевираното нарушение,е съставен и предявен на нарушителя Актът за установяване на административно нарушение (АУАН),то давностният срок от чл.34 ал.1 ЗАНН бил спазен,обратно на главния отменителен извод на въззивния съд, което е предопределило изхода на процеса пред него.

Административно-наказателният спор пред въззивната инстанция е бил съсредоточен върху спорния въпрос - кога фактически контролните органи са установили (узнали за) заснетото с AТСС ARH CAM S1 с фабр.№11743bd, посредством клип № 16196 с дата и час, нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП и, в нормативния тримесечен срок какви действия са предприели за установяване на действителния нарушител, защото собственикът на заснетия автомобил, марка „АУДИ 80“ с рег.№.., е бил установяем практически веднага, разполагайки с неограничен достъп до информационната база данни на сектор „Пътна полиция“.Съдът е изслушал показанията на св.Д. Д. и на актосъставителя св.С.К. от които е установил, че за заснетото с техническо средство нарушение,контролният орган е узнал в края на деня на неговото заснемане, в случая на 06.06.2000г., когато по правило се преглеждали записите от автоматизираните системи и се констатирали превишенията на скоростта и автомобилите, с регистрационните им номера, с които са извършени.На същите са фиксирани и датата, часа и мястото на заснетото нарушение.Съдът е обсъдил снимковия материал, намиращ с на л.11 от АНД №76/21г. на СРС и е приел за безспорна следната фактическа обстановка:

На 06.06.2020г. в с.Средище,по ул.“Добруджа“,жалбоподателят пред районния съд И.Н.Т.,управлявайки лек автомобил „АУДИ 80“ с рег.№.., до бензиностанция „Виста Ойл“,е бил заснет със скорост

108 км/ч и след приспадане на толеранса от 3%, превишението е установено на 55 км/ч,тъй като максимално допустимата скорост на управление на МПС в населените места е 50 км/ч.В административнонаказателната преписка съдът е констатирал,че липсват данни за предприемането на каквито и да е действия преди 18.09.2020г., когато с УРИ 342р-13300 е изпратено искане до Началника на РУ гр.Силистра за съобщаване за установеното нарушение на скоростта и попълване на декларацията по чл.188 ЗДвП от собственика на заснетия автомобил, както и за връчване на покана за съставяне на АУАН. От това писмо недвусмислено се установява, че компетентният административнонаказващ орган е бил от начало наясно кой е собственик на заснетото МПС,както изрично го е посочил с трите имена, ЕГН и адрес. Впоследствие, на 25.09.20г., на 28.09.20г. и на 07. 10.20г., е посещаван адреса му, докато полицейските служители са установили, че същият работи в ТД ДАНС гр.Разград. След оказано съдействие от служители на МВР в гр.Разград, на 10.11.2020г. ответникът по касация е попълнил декларацията по чл.188 ал.1 ЗДвП, посочвайки, че лично е управлявал автомобила си на релевираната дата.На

17.12.2020г. е бил съставен приложеният по делото АУАН №2153, като са иззети СУМПС и контролния талон към него на 30.12.2020г., когато актът е връчен на нарушителя. На 11.01.21г. е издадено процесното пред СРС Наказателно постановление.

При горните фактически установявания съдът е приел,че както АУАН,така и оспореното пред него НП, са били издадени в нарушение на закона.Процесното деяние е квалифицирано по чл.21 ал.1 т.1 ЗДвП, затова, че на 06.06.2020г. в

19:38 часа в с. Средище,И.Т. е управлявал личния си автомобил „Ауди 80“ с рег.№.. със скорост от 108 км/ч,след приспадане на толеранса от 3%,е приета за наказуема скоростта от 105 км/ч при максимално допустима за населено място от 50 км/ч. Анализирал е разпоредбата на чл.34 ал.1 пр.2 ЗАНН и е приел, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния давност срок, което е абсолютна процесуална пречка за образуване административнонаказателно производство.

Изпълнявайки задълженията си от чл.13, чл.14 и чл.107 НПК, съдът е събрал и обсъдил всички относими доказателства, на базата на които е изградил решаващите си изводи,вкл. и крайният,че съгласно чл.34 ал.1 пр.2 ЗАНН, административно-наказващият орган (касатор) не е разполагал с публичната власт да ангажира законосъобразно отговорността на ответника,поради погасяване на това му правомощие по изричното предписание на закона.Неоснователно се твърди с жалбата,че съдът е следвало да преценява нормативния срок от чл.34 ЗАНН, от датата на попълване на декларацията по чл.188 ал.1 ЗДвП от ответника по касация. Това разбиране е принципно правилно и обосновано, доколкото „откриването на нарушителя“,по разума на приложимата разпоредба, е обусловено от декларирането от собственика на МПС на кого е предоставил автомобила си или го е управлявал лично. Последното обаче, не може да ирелевира продължителното бездействие след 06.06.2020г.,когато според свидетелските показания, съдът е установил, че контролните органи по ЗДвП са узнали за конкретното нарушение,преглеждайки снимковия материал от въпросното автоматизирано техническо средство,още на 06.06.2020г.Ползвайки безусловния си пряк електронен достъп, в реално време, до базата данни в информационната система на „Пътна полиция“, същите са установили и собственика на заснетото МПС.Въпреки това не са предприели действия по уведомяването му за констатраното нарушение и за гарантиране на процесуалните му права посредством подаване на декларацията по чл.188 ал.1 ЗДвП.

Правилно районният съд е приел, че първото действие в посока за установяване на нарушителя е предприето на 18.09.2020г. с обсъденото по-горе писмо до началника на РУ МВР гр.Силистра (л.10), което обаче е след нормираните три месеца с чл.34 ЗАНН. А щом всичко това е така, без правно значение са настъпилите впоследствие факти, тъй като недопустимо се е развило изобщо процесното административнонаказателно производство.Издаденият АУАН, който по разума на чл.36 ЗАНН, следва да постави началото му,не е годно основание за образуване на АНП и законосъобразно ангажиране на отговорността на ответника по касация с отменения от СРС юрисдикционен акт. В този контекст правилен е изводът на съда, че касаторът, упражнявайки административнонаказателна власт, е нарушил чл.52 ал.4 ЗАНН, като не е проверил валидността на АУАН, с който е бил сезиран. Последното е довело да недопустимо ангажиране на отговорността на ответника по касация, което законосъобразно е отстранено от правния мир с оспорения съдебен акт.Същият е съответен на установените факти и закона и следва да бъде оставен в сила.

В обобщение, настоящият съдебен състав приема,че касационната жалба е неоснователна по изложените по-горе съображения, а обжалваният съдебен акт, като постановен при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, подлежи на потвърждаване, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №57/19.03.2021г., постановено по АНД №76/2021г. по описа на Силистренския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.