Решение № 13236 от 07.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13236 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоанна Н. Станева при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело № 20241110156276 по описа за 2024 година

Предявени са от В. А. М. срещу Г.Ф. осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 18206,28 лева /съгласно допуснато изменение на размера на предявения иск с протоколно определение от 07.04.2025г./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски по гр. дело № **********. по описа на СГС в полза на НББАЗ, ведно със законната лихва считано от 16.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и за заплащане на сумата от 450 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски по гр. дело № **********. по описа на СГС в полза на Г.Ф., ведно със законната лихва считано от 03.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, в резултат на издадена невярна справка и несвоевременно получена актуална справка за наличие на валидна застраховка „Г.О.“ от Г.Ф. относно лек автомобил „*****“, с peг. *****.

Ищецът твърди, че на *****. в землището на с. ***** било настъпило ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „*****“, с peг. ***** /с английска регистрация/ - Г. Н. Ц., който при управление на посоченото МПС в пияно състояние навлязъл във воден басейн в резултат на което водачът и пътуващата в автомобила Б. А. починали. Поддържа, че била поискана справка от Г.Ф. дали за л.а. „*****” с peг. ***** имало валидно сключена застраховка „Г.О.” към датата на ПТП, по силата на която да се покриват щети, настъпили на територията на Република България, с коя застрахователна компания била сключена застраховката „Г.О.” на автомобилистите/ респ. сертификат „З.К.” за л.а. „*****” с peг. ***** МПС; валидна ли била застраховката към датата на ПТП - *****., за територията на Република България; данни от договора за застраховка: номер на полица, начална и крайна дата на покритие, регистрационен номер и номер на рама на увреждащия автомобил, лимит 1 на отговорност на застрахователя при починали лица, съответно за имуществени и неимуществени вреди. Навежда твърдения, че на 10.09.2014г. бил получен отговор от Г.Ф., че претенции за събития с участие на МПС с чужда регистрация следвало да се насочват към НББАЗ, както и била изготвена справка, видно от която за увреждащия автомобил нямало сключена задължителна застраховка „Г.О.” на автомобилистите със застраховател на територията на Република България. Поддържа, че след получения отговор от ГФ, на 01.06.2015г. била заведена искова молба срещу НББАЗ, във връзка с която бил постъпил отговор от НББАЗ, с който била оспорена исковата претенция, както и била изложена информация, че собственикът А. П. П. на процесното МПС имал сключени три застраховки „Г.О.“ за три отделни автомобила в три различни застрахователни компании, като била приложена справка от ГФ от 29.07.2015г., а на 17.11.2016г. била получена справка от ГФ, съгласно която за посочения peг. ***** имало валидна застраховка „ГО“ със ЗК „Л.И.“АД.

Поддържа, че съгласно справки от 29.07.2015г. и от 17.11.2016г., предоставени от ГФ, номерът на рамата на процесното МПС бил известен на ГФ. При справка по името на А. П.

П. или Г. Н. Ц., записани в КППТП, Г.Ф. в отговора си не бил посочил, че имало валидно сключена и активна застраховка „ГО“ със ЗК „Л.И.“ АД към датата на ПТП, въпреки че направили справка и установили, че посоченият автомобил имал предходна застраховка „ГО“ със ЗАД „Б. ВИГ“, която била прекратена на 26.02.2014г. поради невнесена вноска. Във връзка с издадената невярна справка и несвоевременно получената актуална такава за наличие на валидна застраховка „ГО“ от Г.Ф. относно посочения лек автомобил било заведено гр.д. № **********. по описа на СГС срещу НББАЗ, което завършило с решение, с което били отхвърлени исковите претенции и В. А. М. бил осъден да заплати разноски в полза на НББАЗ и ГФ, от които 18206,28 лева в полза на НББАЗ и 450 лева в полза на ГФ.

Поддържа, че на 17.08.2021г. били заплатени по сметка на НББАЗ дължимите разноски в размер на 18206,28 лева. На 04.08.2023г. били заплатени по сметка на ГФ дължимите разноски в размер на 450 лева. На 26.05.2023г. изпратили покана до ГФ за доброволно възстановяване на сумите, но не получили отговор. На 09.08.2024г. получили отговор, че не било налице неизпълнение на задължението на Информационния център да им представи информация за наличие на сключена застраховка „Г.О.“ на автомобилистите за лек автомобил „*****“, тъй като Информационният център не разполагал с такава. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г.Ф., с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Навеждат твърдения, че при извършена справка в базата данни на Информационния център към Г.Ф. било установено, че за автомобил с посочения регистрационен номер липсвали данни за наличие на валидна застраховка „Г.О.“ на автомобилистите, „З.“ на пътниците и Гранична „Г.О.“ на автомобилистите. Сочат, че ищецът не бил предоставил данни за номера на рамата на процесния автомобил като номерът на предоставената от него рама съответствал на друг peг. номер. Разясняват, че ищецът бил депозирал покана до Фонда с вх. № *****., прилагайки справка от 17.11.2016г. с подадената информация към базата данни на Информационния център за застрахователна полица по застраховка „Г.О.“ на автомобилистите № *****, 2 сключена на 02.05.2015г., която не включвала данни за регистрационния номер на автомобила, за който била сключена застраховката, а само данни за номера на неговата рама.

Твърдят, че Г.Ф. не би могъл да предостави информация, която не фигурира в базата данни на Информационния център и която не би могла да фигурира с оглед действащата към процесния период нормативна уредба, а именно информация за наличието на задължителна застраховка „Г.О.“ на автомобилистите на автомобил с чуждестранна регистрация, поради което насочил ищцовата страна към НББАЗ. Сочат, че бил евентуален ответник по гр. д. № **********. по описа на СГС, гр. дело № *****г. по описа на САС и гр. дело № *****г. по описа на ВКС, като той и главният такъв възразили срещу материалноправната си легитимация като в отговора на исковата молба на предпочитания ответник изрично било посочено, че за да се установи кой следва да носи отговорност по предявения иск, не било достатъчно посочване на регистрационния номер на превозното средство, а следвало да се представи и номер на рама. Поддържат, че предоставили необходимата информация, с която разполагали на базата на предоставените му данни от ищеца и цитираната справка от 17.11.2016г., която вече била известна на ищеца в хода на съдебното производство пред СГС, като съгласно решенията по гр. д. № **********. по описа на СГС, гр. дело *****г. по описа на САС и определението по т.д. *****г. по описа на ВКС било видно, че в хода на производството било установено наличието на валидно сключена застраховка Г.О., установено било, че Фондът бил предоставил коректна и ясна информация, обективирана в своите справки. Навеждат твърдения, че не били станали причина за предявяване на неоснователен иск. С оглед неоснователността на главния иск, оспорват и акцесорния иск за лихва. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага - т.е., че в пряка причинно- следствена връзка с виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в издаване на невярна справка за липса на валидна застраховка за увреждащия автомобил, както и несвоевременно получена актуална справка за наличие на валидна застраховка „ГО“ от Г.Ф. относно посочения лек автомобил, ищецът бил подал искова молба срещу НББАЗ, по която било образувано гр.д. № **********. по описа на СГС, както и че ищецът бил претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски по гр. дело № **********. по описа на СГС в полза на НББАЗ в размер на 18 206,28 лева и в полза на Г.Ф. в размер на 450 лева.

3

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и да обори презумпцията за вина или да докаже плащане.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – така и Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

В конкретния случай между страните не е спорно и с определението от 06.02.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 07.04.2025г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че В. М. е заплатил в полза на НББАЗ сумата от 18206,28 лева, представляваща разноски по гр. дело № **********. по описа на СГС на 16.08.2021г., както и че В. М. е заплатил в полза на Г.Ф. сумата от 450 лева, представляваща дължими разноски по гр. дело № **********. по описа на СГС на 03.08.2023г.

Освен безспорния характер на гореописаните обстоятелства, същите се установяват и от приетите платежни нареждания от 16.08.2021г. и от 03.08.2023г.

По делото е приет препис от молба с вх. № *****г. по описа на Г.Ф.- л. 29 от делото, с която В. А. М. чрез неговия пълномощник адв. А. Б. са посочили, че на *****. в с. *****, в старото корито на *****, водачът на л.а. „*****“, рег. ***** Г. Н. Ц. не бил успял да овладее управлявания от него автомобил в резултат на което същият паднал в подводна яма в реката, вследствие на настъпилото ПТП била причинена смъртта на пътник в колата- Б. Ю. А..

Посочено е, че във връзка с реализиране на правата на молителя, наследник на загиналата, била необходима информация дали за л.а. „*****“, рег. ***** имала валидно сключена застраховка „Г.О.“ към датата на ПТП, по силата на която да се покриват щети, настъпили на територията на Република България. Поискана е информация относно обстоятелството с коя застрахователна компания е била сключена застраховката, респ. сертификат „З.К.“ за л.а.