Присъда № 19 от 26.03.2025, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 161/2025
- Вид
- Присъда № 19
- Подписан
- 26.03.2025
- В сила
- 11.04.2025
- Състав
- Страхил Николов Гошев
Цитирани разпоредби
- чл. 183 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 269, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда рег. № 19 от 26.03.2025 г., по НОХД № 161/2025 г., по описа на РС-Дупница, Н.О., V-състав.
Производството е по реда на глава XX от НПК.
Обвинението е повдигнато с внесен от РП-Кюстендил обвинителен акт, против подсъдимата Г. В. Б., с постоянен адрес: гр. ББ.........,обл.К..........,ул. С.С. №.......,ет.......,ап....... с ЕГН **********, за това, че:
За периода от месец Юни 2021 година до месец Декември 2024 година -включително, в гр. Бобов дол, след като е осъдена с влязло в сила Решение по гражданско дело № 1169/2013 година, по описа на РС – Дупница, влязло в сила на 20.09.2013 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си В. Н. В., родена на ***** г., като й заплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лева месечно, изменено с Решение по гражданско дело № 807/2023 г., по описа на РСДупница, влязло в законна сила на 01.02.2024 г., с което размерът на издръжката е увеличен на 250,00 лева, съзнателно не е изпълнила това свое задължение, в размер на повече от две месечни вноски, а именно за месеците - м. VI, VII, VIII, IX, X, XI и XII на 2021 година; за месеците I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII IX, X, XI и XII на 2022 г.; за месеците I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII IX, X, XI и XII на 2023 г. и за месеците I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII IX, X, XI и XII на 2024 г. или общо 43 месечни вноски в общ размер на 5950,00 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Кюстендил поддържа обвинението и иска от съда да признае подсъдимата за виновна, като сочи, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна. Предлага на съда да наложи на подсъдимата подходящо и справедливо по размер наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Подсъдимата е редовно уведомена, чрез упълномощения от нея в хода на ДП защитник – адв. Ч., като не се явява лично в съдебно заседание и се възползва от разпоредбата на чл.
269, ал.1 от НПК, която регламентира, че единствено по дела с обвинение за тежко престъпление, каквото не е настоящото, присъствието на подсъдимата в съдебно заседание е задължително. Същата се представлява и защитава от редовно упълномощения от нея в хода на ДП защитник – адв. Ч., която заявява пред съда, че е уведомила лично подсъдимата и че подсъдимата е получила обвинителния акт и разпореждането на съда, като е запозната с обвинението и не прави възражения делото да се разгледа в нейно отсъствие. Защитникът по същество не оспорва фактите включени в обвинението, пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в справедлив размер на подсъдимата, като изтърпяването му бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 години.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, писмените доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г. В. Б. е на 37 години, родена е на ***** в *****. Същата е българка, с българско гражданство, неосъждана, с постоянен адрес: гр. ББ.........,обл.К..........,ул. С.С.
№.......,ет.......,ап....... с ЕГН **********.
Подсъдимата Б. и свидетелят Н. В. С. живеели в условията на фактическо съпружеско съжителство, като на ***** г. се родила дъщеря им В. Н. В., на 14 години към момента. През 2011 г. двамата се разделили. С Решение по гр. дело № 1169/2013 г. по описа на Районен съд Дупница, влязло в законна сила от 20.09.2013 г., родителските права върху детето били присъдени на бащата Н. В. С., а подсъдимата била осъдена да заплаща месечна издръжка на своята низходяща, чрез нейния баща и законен представител Н. В. С., в размер от 100,00 лв., като размерът на издръжката бил изменен и увеличен по-късно с влязло в сила на 01.02.2024 г. Решение по гр. дело № 807/2023 г., по описа на РС-Дупница, на 250,00 лева на 1 месец. Подсъдимата не заплащала редовно дължимата на дъщеря й месечна издръжка, като не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за месеците - м. VI, VII, VIII, IX, X, XI и XII на 2021 година; за месеците I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII IX, X, XI и XII на 2022 г.; за месеците I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII IX, X, X I и XII на 2023 г. и за месеците I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII IX, X, X I и XII на 2024 г. или общо 43 месечни вноски в общ размер на 5950,00 лв. Всичко това мотивирало св. Н. С. да подаде жалба до органите на МВР, като така било образувано настоящото наказателно производство.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В. Н. В., Н. В. С. и св. В. Д. В., майка на св. С.. Показанията на всички свидетели си кореспондират във изключително висока степен с останалата доказателствена съвкупност от писмени доказателства. Изложеното от всеки от свидетелите е последователно, логично, достатъчно детайлно и подробно относно съставомерните факти и обстоятелства, както и относно незаплатените от подсъдимата процесни суми за издръжка на нейната низходяща в инкриминирания период. Не са налице никакви сериозни вътрешни противоречия или несъвпадения в показанията им.
Изложеното в показанията на свидетелите, приети за достоверни от съда, се потвърждава изцяло и от събраните, прочетени и прието по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – съдебни решения, удостоверение за раждане на св. В., справка за съдимост, удостоверения от ДСИ при РС-Дупница, заповед на АСП, банкови извлечения и справки, характеристична справка и др., които съдът приема категорично за достоверни, доколкото не се опровергават в нито една част от останалите доказателства и еднопосочно и безпротиворечиво изясняват определени относими факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото.
Всички събрани и приети с доверие от съда по-горе гласни и писмени доказателства се подкрепят и допълват, като не си противоречат и не се изключват в никаква степен.
Съдът намира, че не се налага допълнителен, друг и по-подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат по-детайлно и поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че именно подсъдимият е извършител на деянието и разкриват съставомерните му белези. Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира за нужно да прави още по-детайлен и задълбочен доказателствен анализ след като безспорно е достигнал до обективната истина по делото.
При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимата Г. В. Б. е осъществила състава на престъпленията по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като:
За периода от месец Юни 2021 година до месец Декември 2024 година -включително, в гр. Бобов дол, след като е осъдена с влязло в сила Решение по гражданско дело № 1169/2013 година, по описа на РС – Дупница, влязло в сила на 20.09.2013 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си В. Н. В., родена на ***** г., като й заплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лева месечно, изменено с Решение по гражданско дело № 807/2023 г., по описа на РСДупница, влязло в законна сила на 01.02.2024 г., с което размерът на издръжката е увеличен на 250,00 лева, съзнателно не е изпълнила това свое задължение, в размер на повече от две месечни вноски, а именно за месеците - м. VI, VII, VIII, IX, X, XI и XII на 2021 година; за месеците I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII IX, X, XI и XII на 2022 г.; за месеците I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII IX, X, XI и XII на 2023 г. и за месеците I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII IX, X, XI и XII на 2024 г. или общо 43 месечни вноски в общ размер на 5950,00 лв.
2
Съдът намира, че са доказани всички елементи от състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК, а именно – на първо място е безспорно и доказано, че подсъдимата е майка на своята низходяща В. В., която е непълнолетна, на 14 години. По-нататък е установено безспорно, че подсъдимата е била осъдена с цитираните, влезли в сила, съответно на 20.09.2013 г. и на 01.02.2024 г. решения на РС-Дупница, съответно да заплаща издръжка на низходящата си, респ. за увеличение размера на определената издръжка. Безспорно е установено, че същата е физически здрава млада жена, работила е в миналото и към настоящия момент в чужбина. Имала е финансовата възможност да плати своевременно част или дори цялата издръжка, била е наясно, че я дължи, но въпреки това съзнателно не я е заплатила за общо 43 месеца и в посочения размер от 5950,00 лв.
Съдът намира, че подсъдимата не е била в обективна невъзможност да заплаща определената й от съда издръжка, която обективно не е изплатила, дори и частично до настоящия момент за горепосочения период. Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във формата само на бездействие, и то е трайно и непрекъснато в определен период от време, в случая неплащане на дължимата издръжка за месеците - м. VI, VII, VIII, IX, X, X I и XII на 2021 година; за месеците I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII IX, X, XI и XII на 2022 г.; за месеците I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII IX, X, XI и XII на 2023 г. и за месеците I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII IX, X, XI и XII на 2024 г. или общо 43 месечни вноски в общ размер на 5950,00 лв . В този смисъл виж.
Решение № 300 от 29.05.1992 г. по н. д. № 240 / 92 г. на Върховен съд на РБ, I н. о., докладчик съдия Пламен Тодоров, Решение № 135 от 17.06.2016 г. по н. д. № 455 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение и др.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл от страна на Г. Б., тъй като същата е съзнавала обществено опасните последици на деянието си и е целяла тяхното настъпване, имала е психическата възможност да се въздържи от извършване на деянието, но не го е сторила, а съзнателно не е изпълнила задължението си за заплащане на дължима месечна издръжка в полза на низходящата си непълнолетна дъщеря В. Н. В., родена на ***** г.
По наказанието:
В случая не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 183, ал. 3 от НК, по смисъла и на ТР № 19 / 27.03.1974 г. по н.д. № 12 / 1974 г. ОСНК на ВС , при каквото последващо пълно изпълнение на задължението за издръжка, следва да не му се наложи наказание, тъй като подсъдимата се е възползвала в миналото от тази възможност. Неприложима е и разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, доколкото не са възстановени на пострадалата причинените от престъплението имуществени вреди.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата съдът прие, че не са налице многобройни или изключително/и смекчаващи отговорността обстоятелства. Все пак по отношение на Г. Б. като смекчаващи отговорността й обстоятелства следва да се посочат чистото й съдебно минало до момента и извършеното в хода на наказателното производство частично плащане по банков път на дължими три броя издръжки за месеците 01,02 и 03 на 2025 г. в полза на нейната дъщеря, чрез нейния баща и законен представител.
Като сериозни отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчита фактът, че същата не е заплатила последователно дължими издръжки за изключително дълъг период – 43 месеца и на сериозна стойност от 5950 лева, като наред с това с години не е виждала и не се е интересувала от детето си, което не поддържа никакви контакти с нея.
Доколкото обаче по делото са налице данни, че към настоящия момент подсъдимата пребивава трайно и явно работи в Кипър, като е започнала да изплаща и дължимите от началото на годината месечни издръжки. Според съда това евентуално би създало за нея възможност при желание да изпълнява занапред срочно задълженията си всеки месец.
3
Поради това и съдебният състав намира, че налагането на наказание „пробация“ не е целесъобразно, тъй като подсъдимата не пребивава на територията на страната и не би могла да изпълнява определените й пробационни мерки, като ако се прибере в Република България, за да търпи такова наказание би прекъснала работата си в чужбина и от това би било най-ощетено самото дете, при положение, че родителят му няма да има обективна възможност да работи, за да осигурява средства за издръжката му.