Определение № 3187 от 01.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3187 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно наказателно дело № 20261100604674 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 22 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по частна жалба с вх. № 21001092/22.05.2026 г. подадена от подсъдимия А. Г. У., чрез адв. К., срещу Определение от 16.04.2026 г. постановено по н.ч.х.д. № 16721/2019 г. по описа на СРС, 13 състав, НО, с което А. Г. У. е осъден, на основание чл.189,ал.4 от НПК, да заплати на Г.В.Б. сумата от 921,86 евро, представляваща разноски по н.ч.х.д. № 16721/2019 г. по описа на СРС, 13 състав, НО и по образуваното във връзка с него в.н.ч.х.д. № 1887/2022 г. по описа на СГС.

В подадената частна жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно, тъй като нито частния жалбоподател, нито неговия защитник били уведомени за окончателен съдебен акт постановен от СГС във връзка с обжалването на присъдата на СРС, с оглед на което бил в невъзможност да осъществи преценка за това дали с обжалваното определение, съдът правилно е разпределил отговорността за разноски. Моли съдът да отмени процесното определение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна по делото Г.В.Б..

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и направеното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 30.11.2021 г., постановена по НЧХД № 16721/2019 г. по описа на СРС, НО, 13 състав подсъдимият А. Г. У. е признат за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3, пр. 2 във вр. чл. 146 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода от 12.07.2019 г. до 17.08.2019 г., при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, казал чрез личния си профил във „Фейсбук“ нещо унизително за честта и достойнството на Г.В.Б., като обидите са нанесени публично, разпространени са чрез социална мрежа „Фейсбук“ и са нанесени на представител на обществеността по повод функцията му на изпълнителен директор на сдружение „Национална мрежа за децата“: 1/ на 12.07.2019 г. казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.В.Б. като в публичен коментар във „Фейсбук“ го нарекъл „нищожество“, и „добре платен помияр“, като обидите са нанесени публично, разпространени са чрез социална мрежа „Фейсбук“ и са нанесени на представител на 1 обществеността по повод на функцията му на изпълнителен директор на сдружение „Национална мрежа за децата“, 2/ на 17.08.2019 г. казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. В. Б. като в публичен коментар във „Фейсбук“ го определил като „въпросният помияр“, и го определил като част от „меките китки“, като обидите са нанесени публично, разпространени са чрез социална мрежа „Фейсбук“ и са нанесени на представител на обществеността по повод на функцията му на изпълнителен директор на сдружение „Национална мрежа за децата“, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.

Със същата присъда подсъдимия А. Г. У., e признат за НЕВИНЕН в това, че в периода от 17.08.2019 г. до 11.10.2019 г., при условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, разгласил неверни позорни обстоятелства и приписал престъпления на Г. В. Б., като клеветите са нанесени публично, разпространени са чрез чрез социална мрежа „Фейсбук“ и са нанесени от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му на представител на обществеността по повод функцията на Б. на изпълнителен директор на сдружение „Национална мрежа за децата“:1/ на 17.08.2019 г. разгласил неверни позорни обстоятелства и приписал престъпления на Г.В.Б., като в публичен коментар във „Фейсбук“ написал по негов адрес, че „Въпросният помияр иска със „законодателна инициатива“ да забрани своите опоненти, особено когато са с позиции в правителството- защото меките китки отдавна си мислят, че командват парада"; 2/ на 11.10.2019 г. разгласил неверни позорни обстоятелства и приписал престъпления на Г.В.Б. като в публичен коментар във „Фейсбук" написал по негов адрес „А знаете ли колко милиарда лева се готви да усвои соросоидната организация „Национална мрежа за децата" в периода 2021-2027 г.? Г-н Г. Б., председател на „Национална мрежа за децата“, как сте, добре ли сте?", като впоследствие добавил 4 милиарда, щом питаш", като написал и „ По- голяма е конспирацията. Целта е соросоидните НПО-та да заменят и завладеят системите на националната държава. Например- едни ще се борят с насилието срещу жените /вместо МВР/, други ще се борят за социални услуги вместо социалните системи/, трети ще раздават присъди и ще правят осъдени убийци личност на годината“, поради което на основание чл.

304 от НПК съдът го е ОПРАВДАЛ по п овдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1, т.2, т.3 и т. 4, вр. чл.147, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

С решение постановено по ВНЧХД 1887/2022 г. по описа на СГС, НО I възз. Състав, е потвърдена присъда от 30.11.2021 г., постановена по НЧХД № 16721/2019 г. по описа на СРС, НО, 13 състав.

С молба от 26.02.2025 г. молителя Г.В.Б. е поискал на основание чл.306 от НПК да му бъдат присъдени сторените разноски в хода на производството, а именно: адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева за процесуално представителство пред първата инстанция, адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева за процесуално представителство пред въззивната инстанция и заплатени държавни такси в хода на процеса или общо 3605 лева. Към молбата са приложени и доказателства за действителното заплащане на претендираните разноски.

С процесното определение първата инстанция е приела, че подсъдимия следва да бъде осъден да заплати разноски само по обвинението по което е бил признат за виновен, с оглед на което е осъдила А. Г. У. да заплати на Г.В.Б. сумата от 1803 лева / 921, 86 евро/.

Подадената частна жалба е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество същата е неоснователна:

Ирелевантно за законосъобразността на процесното определение е дали подсъдимия и/ или неговия защитник са били уведомени за постановеното от въззивната инстанция решение, доколкото същото е оконачателно и не подлежи на обжалаване и съдът следва да разпредели отговорността за разноски съобразно него. Съгласно чл.189,ал.4 от НПК когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. За обвинението, по 2 което подсъдимият е признат за невинен, той не дължи разноски. От представените по делото доказателства не се установява частния тъжител и неговият защитник да са разграничили възнаграждението, което се дължи по отношение на обвинението за което подсъдимия е бил признат за виновен от това за което е бил признат за невиновен. С оглед на липсата на такова разграничение следва да се приеме, че уговорения адвокатски хонорар е и за двете обвинения. Предвид изхода на производството по ВНЧХД 1887/2022 г. по описа на СГС настоящият състав намира за законосъобразен изводът на първата инстанция, че на частния тъжител следва да се присъдят половината от претендираните разноски. С оглед на това съдът намира, че определението на СРС следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл.306,ал.4 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.04.2026 г. постановено по н.ч.х.д. № 16721/2019 г. по описа на СРС, 13 състав, НО.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3