Решение № 642 от 01.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Варна, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110200500 по описа за 2026 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на М. М. Г. чрез адв. Н. С. при ВАК против НП № *** на ***, с което на основание чл. 179 ал. 6 т. 1 от ЗДвП са му наложени две административни наказания „Глоба“ в размер на 50 лева с равностойност от 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ за две нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от Закон за движение по пътищата и във вр. с Приложение 5, Част I, т. 6.2.10, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

В жалбата се излага становище, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалните и процесуални нормативни изисквания. Според въззивника АНО неправилно е квалифицирал деянието като административно нарушение, като не е съобразил, че за тази конфигурация (влекач с полуремарке) европейското законодателство въвежда функционална дефиниция за калник, която има примат над формалните изисквания на националната Наредба № Н-32. Сочи се, че съгласно Приложение VIII, Част 2, т. 1.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/535 на Комисията, който урежда изискванията за одобряване на типа на превозни средства по отношение на системите срещу пръски, понятието „калник“ е дефинирано широко, като изрично е посочено, че той „може изцяло или отчасти да съставлява неразделна част от каросерията или от други части на превозното средство, като например долната част на товарната платформа“. Като 1 съгласно т. 4.8.1.3 от същото Приложение, изискването за покриване се счита за спазено, ако всяка пръска, излизаща от гумата, среща елемент от системата. Твърди се, че доколкото към момента на проверката превозното средство е било в състав с полуремарке, подът (долната част на товарната платформа) на полуремаркето се е намирал непосредствено над гумите на влекача и ефективно е изпълнявал ролята на липсващата горна част на калника, поради което деянието е несъставомерно. При условията на алтернативност се навеждат се аргументи за малозначителност на деянието доколкото в конкретния случай липсата на пластмасов детайл от калника на влекача, докато той е покрит от конструкцията на полуремаркето (която функционално играе ролята на калник), не създава никаква реална опасност за реда на управление или безопасността на движението, съотв. обществената опасност е толкова ниска, че е явно незначителна. Излага се становище, че е допуснато съществено процесуално нарушение като не е приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН, като АНО не е съобразил, че неизправността е незначителна, не са настъпили вредни последици и липсващата част е била функционално заместена от пода на полуремаркето, което е предотвратявало изхвърлянето на пръски. Твърди се, че наложеното наказание не съответства на принципа за пропорционалност и надхвърля необходимото за постигане на целите на Закона, като наложеното в случая наказание противоречи на характера и тежестта на нарушението и на целите на Директива 2014/47/ЕС относно техническите проверки. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище от АНО, с което се оспорва жалбата. Твърди се, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни длъжностни лица и орган, при спазване на предвидените в ЗАНН изисквания и срокове. В актовете са налице задължителните реквизити - дата/място, нарушител, описание на деянието, нарушени норми, правна квалификация и наложено наказание. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничат правото на защита и да обуславят отмяна на НП. Навежда се аргумент, че наличието на норми на ЕС относно одобряване на типа и системи срещу пръски, не изключва задължението водачът да управлява технически изправно ППС при участие в движението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП съотв. контролът по Наредба № Н-32 е по конкретни критерии и елементи, установими при визуална проверка. Следователно доводите за „липса на съставомерност“ и „неприложено право на ЕС“ са недоказани и правно неотносими към отговорността по ЗДвП/ЗАНН. Оспорва се становището за малозначителност на деянието, че квалифицирането на неизправността като „незначителна“ по Наредба № Н-32 не задължава АНО да приеме случаят като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед и установяването на две нарушения. Доколкото не са изложени конкретни доводи по втория пункт на НП, се счита, че в тази част жалбата е бланкетна 2 и неоснователна.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят К. К. и свидетеля по акта З. Ю.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 20.11.2025 г., в обл. Варна, по АМ "ХЕМУС“, въззивникът управлявал влекач марка *** с рег. № *** от кат. N3 с прикачено към него полуремарке *** с peг.

№ *** от кат. О4. На пътен възел Летище - Варна, южна дъга, същият бил спрян за проверка от служители при ОО“АА“ – Варна – свид. К. К. и свид. З. Ю.. Било установено, че водачът извършва обществен международен превоз на товари от България до Австрия, към момента на проверката - без товар. Констатирано било, че липсва горна част на калника на втора ос на влекача отляво, както и на втора ос отдясно. С оглед констатираните две неизправности, оценени като незначителни, след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 6.2.10, свид. К. съставил ва въззивника АУАН за две нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от Закон за движение по пътищата и във вр. с Приложение 5, Част I, т. 6.2.10, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 179 ал.

6 т. 1 от ЗдвП за всяко от двете установени нарушения е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. Г. като му наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, с равностойност от 25,56 евро.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № ***на Началника на ОО“АА“ - гр. Варна е издадено от компетентен орган, с оглед разпоредбата на съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и предвид приобщеното по делото копие на заповед № РД-08107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

3

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, като АУАН и НП са съобразени с разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН съотв. чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушението са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП установява задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни.

Съгласно разпоредбата на чл.101, ал.1 ЗДвП, при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка. Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението - ал.2.

Легалните дефиниции на видовете неизправности са изяснени в §6, т. 71, т. 72 и т. 73 ДР ЗДвП.

Съгласно §6, т.71 ДР ЗДвП „незначителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия.

Съгласно чл.37, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1/ незначителни неизправности; 2/ значителни неизправности; 3/ опасни неизправности.

4

Според чл.37, ал.2 от Наредбата, „незначителни“ са неизправностите, които не оказват сериозно въздействие върху безопасността на превозното средство или без въздействие върху околната среда, както и малките несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При констатиране на не повече от четири такива неизправности и/или несъответствия, но не повече от две за една система, възел или елемент, превозното средство може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Превозното средство не се подлага на повторен преглед, но водачът или собственикът трябва да отстранят констатираните неизправности.

Съгласно чл.37, ал.6 от Наредбата, превозно средство с неизправности, попадащи в повече от една от групите неизправности по ал.1, се класифицира в групата, отговаряща на по-значителната неизправност. Според ал.7 на същата разпоредба, превозно средство с няколко неизправности в рамките на един и същ елемент, подлежащ на проверка съгласно приложение № 5, може да се класифицира в следващата по сериозност група неизправности, ако се прецени, че комбинираното въздействие на тези неизправности създава по-висок риск за безопасността на движението.

Видно от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства по Приложение № 5 към чл.31 от Наредба № Н-32/16.12.2011г., в която са регламентирани методите за проверка, причините за неизправностите и тяхната оценка, по отношение на калниците съотв. устройства против изпръскване е предвидено, че липсата на такива се отнася до незначителните неизправности.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, безспорно се установява, че към момента на процесната проверка са липсвали горна част на калника на втора ос на влекача отляво, както и на втора ос отдясно

По този начин възз. Г. действително е осъществил състава на две нарушения по чл.139, ал.1, т.1, вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП вр. с Приложение 5, част I, т.1.1.13, б.“в“ от Наредба № Н- 32/16.12.2011г., тъй като е извършвал обществен превоз на товари с технически неизправно ППС.