Решение № 14702 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14702 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110145558 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № .......... г., уточнена с последващи молби вх. № ..............., вх. № ............ г., на В. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ........... срещу Етажните собственици в сграда в режим на Етажна собственост с административен адрес гр.

..........., представлявани от управителя Т. Н. Н., ЕГН **********, с която е предявен за разглеждане конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на взетите решения по пункт 1 и пункт 2 на Общото събрание на етажните собственици в сграда в режим на ЕС с административен адрес гр. ..........., проведено на 23.06.2024 г., за избор на домоуправител в лицето на Т. Н. Н. и за създаване на viber група за обсъждане и решаване на текущи проблеми.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в процесната жилищна сграда, представляващ ...... Твърди, че на 23.06.2024 г. е било проведено Общо събрание на етажните собственици в сградата, като намира за незаконосъобразни приетите на него решения по пункт 1 и пункт 2. Поддържа, че събранието не е било редовно свикано, при неяснота по чия инициатива е свикано и липса на посочен дневен ред на събранието, както и липса на изготвен протокол, удостоверяващ залепване на покана за свикване на Общо събрание от оправомощени за това лица, вкл. поради насрочването и провеждането му в почивен ден. Посочва се, че при вземане на оспорените решения не са спазени законовите изисквания за кворум, представителство и мнозинство при провеждането му и вземане на оспореното решение, нарушени били изискванията за избор на водещ и протоколиращ събранието, вкл. не е бил воден протокол за него. Взетите решения не били обосновани и не били в полза на етажните собственици.

Моли се за уважаване на иска и отмяна на атакуваните решения.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че оспорените решения са взети при спазване на регламентираната в закона процедура за това.

1

Моли се за отхвърляне на предявения иск.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски районен съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

С оглед на исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него – диспозитивното начало /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/, предметът на делото и обемът на дължимата правна защита са очертани от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея, и не следи служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на конкретно оспорените решения, взети на проведеното на 23.06.2024 г. общо събрание на ЕС, и обективирани в процесния протокол. Предмет на производството по чл. 40 ЗУЕС е законосъобразността на решения на общото събрание съобразно с въведените с исковата молба пороци относно процедурата по свикване или провеждане на общото събрание или материалната законосъобразност на решенията, като в производството по чл. 40 ЗУЕС съдът не може служебно да прилага императивни правни норми, освен ако се касае до нарушение на общ правен принцип или констатира наличие на злоупотреба с право /в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. на ВКС, I ГО, Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС, II ГО, Решение № 60156/10.01.2022 г. по гр. д. № 3848/2021 г. на ВКС, II ГО, и други/. Недопустимо е след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС да се релевират нови основания за порочност на решенията, предмет на иска, включително и чрез поясняване и допълване на исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК. Ищецът по иска за отмяна на решение на общо събрание трябва да посочи в исковата молба всички факти, които опорочават процедурата, и съдът не може да се произнася по доводи за незаконосъобразност, които не са посочени в исковата молба, като основание на иска.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

В конкретния случай, с оглед на обстоятелството, че общото събрание е било проведено на 23.06.2024 г., а исковата молба е депозирана в съда на 23.07.2024 г. (чрез куриер) – т. е. един месец след провеждането му, следва извод, че ищецът е упражнил правото си да иска отмяна на решенията на ОС в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

Основателността на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е обусловена от кумулативното положително установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./ че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост; 2./ че са взети от общото събрание на етажните собственици решенията, чиято отмяна се иска.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответната страна е да докаже спазването на императивните изисквания за свикването и провеждането на Общото събрание и за вземането на оспорените решения, по отношение на които изисквания в исковите молби са наведени конкретни доводи за допуснати нарушения, както и че оспорените решения не противоречат на императивни материалноправни норми. В тази насока и съобразно задълженията си си по чл. 146 ГПК съдът е указал конкретно на ответната страна по делото, че е в нейна тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: спазването на всички сочени от ищцата като нарушени законови правила за свикване на Общото събрание на етажните собственици и провеждане 2 на събранието при изискуемите норми за представителство, кворум и мнозинство за приемане на решения.

В процесния случай страните не спорят, а и от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том XI, рег. № 27173, дело № 1918/2007 г. по описа на нотариус ......., с рег. ............ на НК, се установява, че В. В. К. е собственик на самостоятелен обект в процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ........... – ......

По делото не е спорно и обстоятелството, че на 23.06.2024 г. е било проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в гр. ..........., на което са били взети оспорените от ищцата две решения – обстоятелство, което се установява и от приетия като писмено доказателство протокол от Общото събрание на собствениците в ЕС, от който е видно и конкретното съдържание на оспорените решения.

По делото са представени 2 броя съобщения със съдържание „На 23.06.2024 г. от 19 ч. ще се проведе събрание на входа ни, във връзка с решаване на неотложни въпроси“ (л. 4-5 и л. 81), без посочване на съставителя им. Към съобщението, приложено към отговора на исковата молба, е представен и неподписан документ, в който се съдържа изброяване на решения и посочване на дата 23.06.2024 г. (л. 82).

Съдът не обсъжда останалите приложени по делото писмено доказателства, като неотносими към правния спор, с който е сезиран.

В правната доктрина и съдебната практика еднопосочно се приема, че правният интерес от търсената с иска съдебна защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за всички искове, независимо от общото процесуално правило, че при конститутивния иск правният интерес се презумира от закона, регламентиращ защитата на претендираното потестативно право, а при осъдителния иск – с оглед на твърдението на ищеца за наличие на вземане срещу ответника. Последователно в практиката на ВКС, формирана по повод на различни хипотези на конститутивен иск се приема, че с оглед на действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът по чл. 40 ЗУЕС, както и неговата специфика, следва да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува /Решение № 150 от 30.06.2014 г., т. д. № 286/2012 г., ІІ т. о., Решение № 254 от 12.07.2018 г., т. д. № 1479/2017 г., ІІ т. о.; Решение № 255 от 12.07.2018 г., т. д. № 1734/2017 г., ІІ т. о. /.

Следователно, на първо място, съдът дължи преценка за наличието на правен интерес от иска по чл. 40 ЗУЕС относно конкретно оспорените решения на Общото събрание на етажните собственици, проведено на 23.06.2024 г.

Искът по чл. 40 ЗУЕС е предоставен на всеки етажен собственик като защита срещу незаконосъобразни решения на Общото събрание на етажните собственици, като чрез неговото предявяване се цели настъпването на правна промяна, изразяваща се в отмяна на акт, пораждащ правни последици за всички собственици на отделни обекти в етажната собственост. На контрол по реда на чл. 40 ЗУЕС подлежат само онези решения, които променят съществуващата фактическа обстановка. Изключение от това правило е само отказ на ОС на ЕС да извърши належащ ремонт на общи части. Онези от решенията на Общото събрание, от които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на отмяна – в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 308/30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 21/2011 г. на I г. о. на ВКС, Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I г. о. на ВКС, Решение № 28 от 06.06.2017 г. по гр. д. № 2887/2016 г. на II г. о. на ВКС и др. Обосновано се възприема в практиката на ВКС, че обект на оспорване могат да бъдат само решения, които пораждат правни последици занапред 3 създават задължения за етажните собственици и подлежат на изпълнение, т. е. решения, рефлектиращи в правната им сфера. Предмет на иска по чл. 40 ЗУЕС могат да бъдат само решения, посочени в чл. 11 ЗУЕС, но не и такива, с които е отказано вземане на решение, респективно е отказано да се измени или отмени предходно решение на ОС на ЕС, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание – в този смисъл Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС.

В контекста на гореизложените принципни правни положения, настоящият съдебен състав намира за недопустим иска по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решението по пункт № 2 от протокола от проведеното на 23.06.2024 г. общо събрание на етажните собственици – решението за създаване на viber група за обсъждане и решаване на текущи проблеми. Това е така, тъй като посредством така взетото решение не се създава промяна в правния мир на етажните собственици/ползватели – не се пораждат права и задължения за тях, а единствено се предвижда създаването на ново средство за комуникация помежду им. Житейските съображения на ищцата относно наличие на правен интерес от отмяна на посоченото решение не са от естество да обосноват съществуването на действително защитимо по съдебен ред право да се атакуват решения с вътрешно-организационен характер, негодни да засегнат правната сфера на етажните собственици, вкл. и на ищцата. В тази насока и за пълнота следва да се посочи, че от съдържанието на така оспореното решение не се извежда воля на етажните собственици за заобикаляне на приложимата процедура за вземане на решения, значими за цялата етажна собственост, а единствено улесняване на комуникацията помежду им чрез създаване на вайбър група, за създаването на която всички се уведомяват чрез включването й в дневния ред и обективирането й в протокола на взетите решения. При така възприето съдът приема, че решението по пункт 2 от протокола от ОС на ЕС от 23.06.2024 г. не подлежи на съдебен контрол и исковата претенция в тази й част следва да бъде върната и производството по делото – прекратено в тази част, като в останалата част по отношение на решението за избор на управител на Етажната собственост исковата претенция е допустима и следва да се пристъпи към разглеждане на въведените в исковата молба възражения за допуснати нарушения на ЗУЕС.