Решение № 335 от 22.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Пазарджик, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500386 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд №50 от 28.02.2025г. постановено по гр.д.№20245210100285 по описа на същия съд за 2024г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ***, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: ********** с адрес гр.

************************, сумата в размер 1 132.10 лв. -дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. № 755/2018 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, определено с Решение № 6/10. 01.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол №1/10.01.2024 год., ведно със законната лихва за периода от 16.02.2024год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 101/16.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.184/2024г. по описа на РС-В.

ОСЪДЕН е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община В., ЕИК: 000351580 с адрес гр. В., ***,

1 да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: **********с адрес гр.

************************, разноски за държавна такса в размер на 25.00лв по гр. д. 285/2024 г. на РС В.

ОСЪДЕН е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ***, да заплати на адв. С. С.АК П. с личен номер ***** с адрес на кантората гр. *****************, адвокатско възнаграждение за защита по гр.д.285/2024г. на РС-В., в размер на 413.21лв. с ДДС.

ОСЪДЕН е, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

В., ***, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН:

********** с адрес гр. ************************ разноски за държавна такса в размер на 25лв. по ч. гр. д. 184/2024 г. на РС В.

ОСЪДЕН е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА, Община В., ЕИК 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ***, да заплати на адв. С. С.-АК П. с личен номер ***** с адрес на кантората гр. *******************, адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.184/2024г. на РС В., в размер на 400.00 лв. с ДДС.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника по иска Община В. ,чрез процесуалния си представител адв. П. Г. от АК П., с вх.№2025 от 20.03.2025г. с доводи за порочност на съдебния акт като неправилен, издаден в противоречие с материалния закон и на събраните по делото доказателства и необосновано.

Поддържа, че районният съд е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си претенция. Счита, че на първо място исковата претенция е недоказана и по основание и по размер, и че в цялост не се сочат конкретните обстоятелства, на които се основава иска; че Адв., Б. е изготвял книжа и е извършвал правни действия по посоченото ч. гр. д. №755/2018 г. по описа на Районен съд В. Акцентира се, че въпреки високия материален интерес, следва да се съобрази видът и количеството на извършените процесуални действия, както и обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на книжа процесуалната активност е била сравнително ниска. Допълва жалбоподателят, че няма пречка съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като определи такъв под минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. , като 2 сочи съдебна практика В този смисъл Решение № 4125 от 04.04.2024 г. по адм.д. №9209/2023г., I отд. на ВАС; Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм. дело № 2438/ 2024 г. на ВАС; Определение №350/15.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. №75/2024г. , 2 ТО, ТК; Определение № 50015/ 16.02.2024 г. на ВКС по т.д. No 1908/2022 г. , 1 ТО, Т К и др./. Счита още, че за да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение трябва да се вземат под внимание: Фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми; Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище; извършени процесуални действия в открито съдебно заседание; значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната; Изчерпателността и относимостга на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна. Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

Жалбоподателят поддържа довод в жалбата си че адвокатското възнаграждение е прекомерно високо за действията, които са извършени и трябва да бъде редуцирано от съда. Оспорва се като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение. Счита, че начина и методиката на определяне на адвокатското възнаграждение е незаконосъобразен поради факта, че решението по дело С-4З8/22 на СЕС от 25.01.2024г., гласи, че при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На следващо място жалбоподателят счита, че съдът е бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за законосъобразност или евентуална нищожност на Решение №6 от 10.01.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол №1 от 10.01.2024 год., предвид факта, че органа се е произнесъл съгласно действащата нормативна уредба без да се съобрази със забраната по чл. 101, §2 от ДФЕС в смисъл, че съгласно тази разпоредба всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с чл.101 от ДФЕС, са нищожни и че Договора за функциониране на Европейския съюз е задължителен за всички държави членки включително и националните им съдилища и че Правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба. Отнесено към конкретния правен спор, жалбоподателят счита, че са налице всички основания за прилагане на прието в наднационална съдебна практика — решение на СЕС по дело С-4З8/22 от 2024г.; че същото е постановено по повод преюдициално запитване по приложението на Наредбата, като приетото е в смисъл, че националният съд 3 може да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Препраща се към чл. 267 ДФЕС, според който СЕС е компетентен да се произнася преюдициално по въпроси относно тълкуването на Договорите, както и по отношение на валидността и тълкуването на актовете на институции, органи, служби и агенции на ЕС, като в чл. 267, пар. 2 ДФЕС било регламентирано правото на национална юрисдикция да отправи преюдициален въпрос към СЕС, когато „счита, че по този въпрос е необходимо решение , за да бъде постановено нейното решение.” Заключава, че единствено юрисдикциите на държавите членки са овластени да ангажират тълкувателната компетентност на СЕС и да определят обхвата на произнасянето му чрез обхвата на своето запитване, което на практика означава, че запитващата юрисдикция е свободна в преценката си дали да отправи запитване, доколкото (i) въпросът е свързан с валидност или тълкуване на разпоредба от правото на ЕС и (ii) е релевантен за делото, висящо пред юрисдикцията, или отговорът му, независимо какъв е той, би могъл да повлияе върху решаването на спора.

Посочва, че в Република България уредбата на преюдициалното запитване се съдържа в чл. 628-633 ГПК, а според чл.633 от ГПК, Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, но в случая Районен съд - В. не го е приложил, с което е нарушил чл. 633 от ГПК. Допълва се, че съгласно разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде понисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа; че тази наредба е Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като жалбоподателят счита, че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите, посочени в Наредбата, тъй като съобразно решението по дело С438/22 на СЕС – Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е обявена за нищожен акт. Акцентира, че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024г., при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като такава обвързаност нарушава забраната почл.101 , §1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС счита за задължително „за всички национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5,ал.4 от Конституцията на Р Б. Посочва, че в определение №350 от 15.02.2024г. на ВКС по ч.т.д. №75/2024 г., 2 ТО, ТК е посочено, че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г. приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна 4 организация Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели” Със същото определение било посочено още, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Счита, че с оглед абсолютната й нищожност, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба като предвидените в посочената Наредба минимални размери и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Счита още, че следва да се прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, но без да се взимат предвид като задължителни посочените в Наредбата за минимални размери на възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора, сложността му и извършената от адвоката работа.

Нормата на чл. 7,ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения посочвала като критерий за определяне на минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес именно този определен интерес. Смята, че в случая е несъмнено, че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото, поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл.11 от същата Наредба. Моли, да се отмени обжалваното Решение №50 от 28.02.2025г., постановено по гр. дело № 285/2025г.-по описа на Районен съд- В., като вместо него се постанови друго с което да се отхвърлят изцяло предявените от ищеца искове или да бъде изменено като се постанови справедлив размер, като в полза на Общината да бъдат присъдени и сторените по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ за двете инстанции.