Акт № 5295 от 17.11.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 3461

Номер

3461

Година

28.8.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

05.14

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Лилия Масева

Секретар:

Анета Илинсак Гюлфие Яхова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Анета Илинска дело номер

20131200500249 по описа за

2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 4101 от 25.09.2012 г., постановено по Г.д. №611/2012 г. , РС Р. е ОТХВЪРЛИЛ иска, предявен от “. Г. О., ЕИК , със седалище и адрес на управление Г. П., У. „Л № 5, П. от Б. К. Ч. пълномощника А. А. К., против “. Е. ЕИК, със седалище и адрес на управление Г. Р., У. „Х. Б.” № 1, П. от И. К. и срещу ответника И. Д. К., ЕГН *, за установяване спрямо ответника, че съществува вземането в размер на 331.00 лв., представляваща част от главницата по подаденото заявление по чл. 410 ГПК, като неоснователен. Съдът ПРИЕЛ с решението за установено, че съществува вземане в полза на “. Г. О., ЕИК , със седалище и адрес на управление Г. П., У. „Л” № 5, П. от Б. К. Ч. пълномощника А. А. К., против “. Е. ЕИК , със седалище и адрес на управление Г. Р., У. „Х. Б.” № 1, П. от И. К. и срещу ответника И. Д. К., ЕГН *, в размер на 327.00 лв. / триста двадесет и седем лева, представляваща разноски в заповедното производство и ОТХВЪРЛИЛ искането на ответниците за присъждане на разноски за адвокат.

Срещу така постановеното решение, в частта, с което съдът е ПРИЕЛ за установено, че съществува вземане в полза на “. Г. О. против “. Е. и лично срещу И. Д. К., в размер на 327.00 лв., представляваща разноски в заповедното производство и ОТХВЪРЛИЛ искането на ответниците за присъждане на разноски за адвокат е постъпила въззивна жалба от “. Е. ЕИК със седалище и адрес на управление Г. Р., У. „Х. Б.” № 1, П. от И. К. и И. Д. К., ЕГН *, от Г. Р., У.”Б. К.” №65. Изложени са подробни съображения за недопустимост и неправилност на същото. Наведени са доводи, че първостепенният съд има произнасяне „plus petitum” в частта, касаеща признати разноски в заповедното производство за заявителя. Отправя искане, въззивният съд да обезсили атакуваното в тази част решение като недопустимо, а ако счете, че има надлежно отправен иск и същият е допустим, да постанови решение, с което да отмени като неправилно атакуваното решение в тази му част и отхвърли предявения иск като неоснователен.

В частта за неприсъдените разноски се излагат също съображения за неправилност на съдебното решение. Отправено е искане за отмяна в тази му част като неправилно и постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да уважи искането за присъждане на разноски в първата инстанция, които са доказани като сторени за А. Коцакова.

Претендират сторени разноски и пред въззивната инстанция по списък, изготвен по реда на чл. 80 ГПК. Не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок не е постъпил пред въззивната инстанция отговор от “. Г. О. по подадената въззивна жалба.

Срещу така постановеното решение, в частта, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за установяване спрямо ответника, че съществува вземане в размер на 331.00 лв., представляваща част от главницата по подаденото заявление по чл. 410 ГПК, е постъпила насрещна въззивна жалба от “. Г. О., ЕИК , със седалище и адрес на управление Г. П., У. „Л” № 5, П. от Б. К. Ч. пълномощника си А. А. К.. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт. Наведени са твърдения, че след издаване на заповедта по чл. 410 ГПК и преди завеждане на исковото производство е постъпило плащане от длъжника с цитирано основание – дължими суми по фактура, която не е предмет на заповедното производство и след приспадане, направено от кредитора по реда на чл. 76 ал.2 ЗЗД на постъпилите суми, е останало непогасено като задължение единствено сумата от 331 лв., представляваща част от главницата , претендирана в общ размер на 816 лв. /16 лв. – остатък по фактура * от 19.10.2009 г. и 800 лв. фактура № * от 02.11.2009 г./. Сумата от 331 лв. се претендират и като част от дължима главница с исковата молба. В тази връзка се навеждат доводи, че първостепенният съд не е съобразил своя С. акт с разп. на чл. 76 ал.2 ЗЗД.

С насрещната въззивна жалба са изложени и съображения във връзка с постановеното позитивно решение на РС Р., с което съдът е ПРИЕЛ за установено, че съществува вземане в полза на “. Г. О. против “. Е. и срещу ответника И. Д. К., в размер на 327.00 лв., представляваща разноски в заповедното производство. В изложението си жалбоподателят е посочил, че обжалва и тази част на позитивното за него решение.

Отправено е искане, касаещо решението само в отхвърлителната му част. Жалбоподателят по насрещната жалба желае въззивният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част като неправилно и да постанови ново, с което да уважи исковата претенция до заявения размер от 331 лв. Претендират сторени разноски в двете инстанции, вкл. за адвокат. В проведеното открито по делото съдебно заседание е заявено от процесуалния представител на другата страна – А. Ядков, оспорване на претендираното адвокатско възнаграждение като завишено по размер.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок е постъпил пред въззивната инстанция отговор от ответната по подадената насрещна въззивна жалба страна. Наведени са доводи за неоснователност на постъпилата жалба. Твърди се, че дългът е платен още преди датата на отпочване на заповедното производство, което е установено Ч. ССЕ. Наведени са доводи за неприложимост на разп. на чл. 76 ал.2 ЗЗД в конкретния случай.

Не са направени доказателствени искания. Претендират сторените във въззивното производство разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната и насрещна жалби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, Ч. надлежен представител, всяка една е насочена срещу С. акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът ги намира за допустими.

Въззивният съд не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност на решението, но същото в едната си част, която не е обуславяща е недопустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба на Изток” Е. и И. Д. К. е основателна, а насрещната въззивна жалба на “. Г. О. е неоснователна, поради следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на “. Г. О., ЕИК , със седалище и адрес на управление Г. П., У. „Л” № 5, П. от Б. К. Ч. пълномощника А. А. К., против “. Е. ЕИК , със седалище и адрес на управление Г. Р., У. „Х. Б.” № 1, П. от И. К. и срещу ответника И. Д. К., ЕГН *.

Навежда се в молбата, че ищецът е сключил с ответника договор за продажба на строителни материали, консумативи и изделия. Твърди се, че в изпълнение на същия договор, ищецът е доставил на ответника строителни материали, консумативи и изделия на обща стойност 2 024 лв. с ДДС, които последното дружество имало право да заплаща отложено, по банков път в тридесетдневен срок от датата на съставяне на документа, удостоверяващ предаването на стоката, съгласно чл. 10, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 2 от същия договор. Навежда се, че за всяка една доставка били издадени и подписани съответна данъчна фактура, както следва: данъчна фактура № */19.10.09 на стойност 1 224 лв. с ДДС; данъчна фактура № */02.11.09 на стойност 800 лв. с ДДС. Твърди се още, че ищецът-продавач изпълнил задълженията си и прехвърлил собствеността върху стоките, предмет на сключения договор за продажба с факта на предаването им на купувача, като този факт е удостоверен Ч. подпис на представител на купувача върху всяка от гореописаните фактури. Навежда се, че въпреки уговорения тридесет дневен срок на плащане на дължимите продажни цени, последвало плащане единствено на 1 208 лв. по доставка, обективирана във фактура № */19.10.09 г., в резултат, на което по същата останали за плащане още 16 лв. Твърди се, че по останалите не е извършено плащане - нито в брой, нито по банков път, като общата дължима сума за закупени, но неплатени строителни материали към 22.12.2011 г. е била в размер на 816 лева. Навежда се, че във връзка с горното и на основание чл. 10, ал. 2 от сключения между двете дружества договор за продажба, към 22.12.2011 г., е натрупана договорна лихва в размер на 0.5 % за всеки ден забава, в общ размер на 3 061.12 лв., изчислена както следва: по фактура № */19.10.09 г. - за периода от 19.11.2009 г. до 22.12.2011 г. - 61.12 лв; по фактура № */02.11.09 г. - за периода от 03.12.2009 г. до 22.12.2011 г. - 3000 лв..

Поради неизпълнението е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч. Г. дело № 2256/ 2011 г. по описа на РС- Р., като в срок е подадено възражение по реда на чл. 415 от ГПК. Твърди се, че седем дни по-късно от подаването на заявлението в съда, на 29.12.2011 г. длъжниците заплатили на ищеца сумата от 996 лв., като посочили основание за плащане "по фактура 7209 от 14.10.2009 - 816.00 лв. и 180 лв. лихва". Твърди се, че с оглед обстоятелството, че цитираната в посоченото основание фактура не е предмет на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, ищецът е прихванал извършеното плащане към предявените със заявлението суми. Навежда се, че в тази връзка, тъй като в действителност липсвало валидно отправено изявление на длъжника кой точно дълг погасява, и на основание чл. 76 ЗЗД, предложение второ, предвиждащ, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, се прави извод от ищеца, че заплатената от длъжника сума в размер на 996 лв., следва да бъде отнесена най-напред към разноските - 327 лв., след това към лихвите - 184 лв. и след това към главницата по подаденото заявление - 816 лв., като след приспадане на извършеното плащане, останали за плащане от длъжника още 331 лв. - главница по подаденото заявление.

Отправя искане пред съда да бъде установено спрямо ответниците, че съществува вземането в размер на 331.00 лв., представляваща част от главницата по подаденото заявление по чл. 410 ГПК, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответниците, в срока за подаване на отговор на исковата молба, са подал такъв, в който навеждат, че е платена цялата главница на ищеца, заявител в производството по чл. 410 от ГПК, преди започване на производството. Твърди, че на 28.12.2011 г. е превел ответника на ищеца цялото задължение по договора, ведно с лихвите по същото, като към тази дата не е получавал покана от ищеца, не е получавал известие от съда за предявени от него претенции за това вземане. При тези обстоятелства прави довод, че е изпълнено задължението, без кредиторът да е поискал по надлежния ред заявеното вземане, като представя и доказателства за това. Навеждат се доводи, че не са уведомявани от ищеца за претенцията му по надлежния ред, поради което поради настъпване на края на стопанската година, тъй като не е оспорвал вземането му, заплатил същото на 28.12.2011 година, като се прави довод, че не е дал повод за образуване на заповедното производство против него.

Първостепенният съд на осн. чл. 235 ГПК извел от събраните доказателства по делото правен извод, че предявеният иск е неоснователен с оглед констатираното от експерта плащане на 28.12.2011 г. на сумата в размер на 816.00 лв. по фактура № 7209/ 14.10.2009 г. и лихва в размер на 180.00 лв. Установено било със ССЕ, че по процесните фактури има извършени плащания и няма задължения по тях, като към датата на експертизата не са заплатени само разноски в размер на 327.00 лв. за заповедното производство, които първостепенният съд приел че са дължими на ищеца, доколкото плащането било извършено след образуване на заповедното производство. Приел, че ответниците не представят доказателства за сторени разноски за адвокат и не уважил искането за присъждане на разноски, сторени в исковото производство.