Решение № 221 от 11.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500361 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№19506/30.05.2025г. от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) срещу Решение № 509/30.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1992/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив , с което се отхвърля предявения от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, БУЛСТАТ 129010997, с адрес на призоваване: гр.Пловдив, бул”Санкт Петербург” №67, ет.4 против С. П. С., ЕГН ********** и И. Б. С., ЕГН ********** - двамата с постоянен адрес: П.”№60 иск по чл.153 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на сумата 35 560,00 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаването на поземлен имот с идентификатор №56784536.17, придобит от ответниците с нотариален акт за покупко-продажба №158, т.2, н.дело №344/31.08.2016г. и отчужден с нотариален акт №102, т.3/24.01.2020г. и се осъжда Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, БУЛСТАТ 129010997, с адрес на призоваване: гр.Пловдив, бул”Санкт Петербург” №67, ет.4 да заплати в полза на бюджета на 1 съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 1422,40 лева.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено в същата и вместо това да се уважи предявеният иск.

В законния срок, от ответниците С. П. С., ЕГН ********** и И. Б. С., ЕГН ********** не е подаден отговор на жалбата.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията й възраженията на страните, в това число и наведените във въззивната жалба възражения, с оглед чл.269, изр.2 ГПК.

Ищецът КОНПИ е предявил иск с правна квалификация по чл.153, ал.

ЗОНПИ против С. П. С., ЕГН ********** и И. Б. С., ЕГН ********** двамата с постоянен адрес: П.”№60 иск по чл.153 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на сумата 35 560 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаването на поземлен имот с идентификатор №56784536.17, придобит от ответниците с нотариален акт за покупкопродажба №158, т.2, н.дело №344/31.08.2016г. и отчужден с нотариален акт №102, т.3/24.01.2020г.

По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че с Протокол № ТД08ПЛ/УВ-10398/18.07.2019 г, е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника С. П.

С., ЕГН **********, а с Протокол № ТД08ПЛ/УВ-10364/18.07.2019 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето И. Б. С., ЕГН **********. Периодът на проверката срещу всеки от ответниците е от 18.07.2009г., до 18.07.2019г., като няма спор, че двамата са съпрузи.

Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че с Решение № 2170/28.07.2021 г. и Решение № 2171/28.07.2021 г. на КПКОНПИ срещу ответниците са образувани производства за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, въз основа на постъпили в ТД Пловдив уведомления от Окръжна прокуратура - гр. Пловдив с вх. № УВКПКОНПИ893/15.07.2019 г. и с вх. № УВКП-894/15.07.2019 г. за привличане в качество на обвиняеми на С. П. С., ЕГН ********** и И. Б. С., ЕГН ********** по ДП 2

№ 407/2016 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР - гр. Пловдив, пр. пр. № 9507/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, като С. П. С. с ЕГН ********** е привлечена като обвиняем за престъпления по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а И. Б. С. с ЕГН ********** - за престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 2 вр. с чл.

26, ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 4, вр.с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Установява се, че въз основа на проверките срещу двамата ответници, КОНПИ е констатирала значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗОНПИ в имуществото на проверяваните лице в размер на 486 857 лв за целия проверяван период, надхвърлящо 150 000 лв, поради което и на основание чл.13, ал.1, т.7, вр. чл.153 и чл.154 ЗОНПИ са взети решенията за завеждане на искове за отнемане на незаконно придобито имущество на ответниците на обща стойност 452 305,59 лв.

След завеждане на делото, в производството пред първата инстанция, от страна КОНПИ е направен частичен отказ от иск досежно предявените искове за отнемане на имущество на обща стойност от 416 745,59 лв, като предмет на производството е останал единствено иска за отнемане на на сумата 35 560,00 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаването на поземлен имот с идентификатор №56784536.17, придобит от ответниците с нотариален акт за покупко-продажба №158, т.2, н.дело №344/31.08.2016г. и отчужден с нотариален акт №102, т.3/24.01.2020г.

Съгласно чл.107, ал.1 ЗОНПИ, Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито.

Според ал.2 от същата разпоредба, Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

Легалната дефиниция на „значително несъответствие“ е дадена от законодателя в т.3 от §1 на ДР на ЗОНПИ, а именно - онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.

Предвид горното, следва да се отговори първо на въпроса дали са били 3 налице предпоставките за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, който обусловен от това дали в имуществото на проверяваните лица е налице несъответствие между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.

В тази връзка, съдът съобрази, че с отговора по т.1 на ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС приема че: Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

В мотивите на тълкувателното решение, свързани с така дадения отговор по т.1, ОСГК на ВКС излага съображения, че имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането, както и че законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи.

Според настоящата инстанция, в мотивите си, ВКС е имал предвид, че ако дадено имущество, придобито от проверяваните лица през периода на проверката, не съществува в патримониума им в края на периода и поради това не може да бъде предмет на отнемане, тъй като на практика липсва предмет на отнемане, то в такъв случай това имущество не следва да участва и при изчисляването дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по см. на чл.107, ал.2, вр. §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Това е така, тъй като, ако в съотношението имущество/нетен доход, от което се изчислява несъответствието в имуществото на проверяваното лице, се включи и такова имущество, което в края на проверявания период е напуснало патримониума на проверяваното лице и не може да бъде отнето, ще се стигне именно до разделяне на имуществото на проверяването лице (на такова, което не съществува и се взема предвид само за целите на изчисляване на 4 несъответствието и такова, което съществува и подлежи на отнемане), с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.

В настоящия случай, в ИМ се твърди, че в имуществото на провервяните лица е установено несъответствие в размер на общо 486 857 лв, формирано от съотношението между установения от КОНПИ техен нетен доход за целия проверяван период от 143 046,76 лв и придобитото от проверяваните лица през същия период имущество общо в размер на 629 903,76 лв. Още от изложената в ИМ конкретика за това имущество на проверяваните лица обаче е видно, че в същото според КОНПИ са включени и извършени от ответниците разходи за придобиване на имущество, за вноски по банкови сметки и депозити, вноски от трети лица, за погасителни вноски по кредити, начислени лихви, а именно: разходи за придобиване на недвижим имот в размер на 20 000 лв; разходи за придобиване на МПС в размер на 15 500 лв.; разходи за вноски по банкови сметки и депозити в общ размер на 57 347,12 лв.; начислени лихви върху суми с неустановен източник в размер на 1 899,10 лв.; вноски от трети лица в размер на 391 296,90 лв.;

- погасителни вноски по кредити в размер на 139 621,69 лв.

Според настоящата инстанция, поддържаната от КОНПИ теза в ИМ, че въпросните разходи на проверяваните лица и вноски от трети лица, следва да се считат за имущество на проверяваните лица по см. на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ, противоречи на дадения отговор по т.1 на ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, цитиран по-горе. В тази връзка, в мотивите по т.1, ОСГК посочва: „Стoйнocттa нa т.нap. „знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд.

Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.“

5

По делото през първата инстанция е допусната съдебно икономическа експертиза, според заключението на която, проверяваните лица имат отрицатален нетен доход за проверявания перод от -10 974,32 лв, формиран като съотношение между установения размер на доходи, приходи и източници на финансиране през проверявания период от общо 201 592,03 лв и размерът на техните обичайни и извънредни разходи за същия период от общо 212 566,35 лв. Според заключението, е установено налично имущество на проверяваните лица в размер на 560 580,63 лв, при което е даден отговор, че е установено несъответствие между нетния им доход и имуществото им за проверявания период от 571 554,95 лв. Даден е и вариант, при който от разходите за проверявания период е изключена сумата от 5 000 лв, платена за парична гаранция по МНО на И. С., при което несъответствието между нетния доходи и имуществото е изчислено в размер на 566 554,95 лв.

Настоящата инстанция не кредитира заключението в тази част, относно изчислението на несъответствието между нетния доходи и имуществото на проверяваните лица през процесния период 18.07.2009-18.07.2019г., тъй като, според СИЕ, като тяхно имущество са включени извършени от ответниците разходи за придобиване на имущество, за вноски по банкови сметки и депозити, извършени вноски от трети лица по техни банкови сметки, разходи за погасителни вноски по кредити, начислени лихви, тъй като противоречи на постановките на ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Съдът намира, че в случая, като имущество на ответниците, което да участва при изчисляване наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход за целия проверяван период, следва да се вземе предвид само наличното такова в патримониума им към края на проверявания период, каквото не представляват извършените от проверяваните лица разходи за придобиване на имущество, вноските по банкови сметки и депозити, в това число и извършени вноски от трети лица по техни банкови сметки, които не са налични към края на периода, разходи за погасителни вноски по кредити, начислени лихви по сметки, които не са налични към края на периода.