Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 823 от 07.10.2022, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2278/2022
Вид
Решение № 823
Подписан
07.10.2022
Състав
Велина Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 289 · Закон за предучилищното и училищното образование
  • чл.118 · Кодекс на труда
  • чл.119 · Кодекс на труда
  • чл.128 · Кодекс на труда
  • чл.136 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Стара Загора, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20225530102278 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от М. М. Д., с която се твърди, че е назначена в Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н. Й. Вапцаров“, по силата на Трудов договор № 34/04.01.2021 г., работодателят и определил основно месечно възнаграждение в размер на 1356.00 лв., за заеманата от нея длъжност „Старши учител по философия, етика и право, психология и логика и история и цивилизация“. Като част от трудовото възнаграждение й се полагали по 35 лв. за работа с ученици със специални образователни потребности, 35 лв. за клас квалификация - IV та степен и 19 % върху основното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Трудовия договор бил сключен на пълно работно време за 8 часа труд. От началото на учебната 2021 - 2022г., т.е. от началото на м. септември 2021г. работодателя й по свое усмотрение без за това да било сключено допълнително споразумение намалил основното трудово възнаграждение изплащано на ищцата от 1356 лв. на 890 лв., с която ежемесечно я ощетявал с неизплатено основно трудово възнаграждение в 1 размер на 466.00 лв. и полагащите й се върху тези средства процент прослужено време в размер на 88.54 лв., както и полагащите й се обезщетения за ползван през това време платен годишен отпуск. От 01.09.2021г. фактически работодателя изплащал на ищцата само частично дължимото й според сключения между тях трудов договор трудово възнаграждение.

Предвид неизпълнението на задълженията на работодателя за изплащане на дължимото трудово възнаграждение съгласно чл. 128, ал. 2 КТ до този момент работодателя не бил изплатил на ищцата трудово възнаграждение в размер на 9 месечни трудови възнаграждения по 466 лв. общо 4194.00 лв. и дължимите върху тази сума допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 19 % на месец (88.54 лв.) общо - 796,86 лв. Към този момент поради забавено изплащане на посочените суми, работодателят й дължал и лихва за забава в размер на 37,89 лв. за забавянето за изплащане на разликата в заплатата за м. 09.2021 г., 33,12 лв. за забавянето за изплащане на разликата в заплатата за м. 10.2021 г., 28,50 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за месец ноември 2021г., 23,72 забава за получаване на разликата в заплатата за месец декември 2021, 18,95 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за месец януари 2022 г., 14,63 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за месец февруари 2022 г., 9,86 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за месец март 2022 г., 5,24 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за месец април 2022 г. и 0,46 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за месец май 2022 г. - общо лихва за забава към момента на завеждане на настоящата искова молба 172,37 лв.

Искането до съда е да постанови решение, с което Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н. И. Вапцаров“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.

"Генерал Столетов" № 183, представлявано от Стоян Митев Колев да заплати на ищцата сумата от 4194.00 лв., представляваща разлика между реално изплатеното й брутно трудово възнаграждение за месеците от септември 2021 г. до м. май 2022 г. и реалното дължимо й се такова - главница и 172.37 лв., лихва за забава на изплащане на претендираната неизплатена разлика между реално изплатеното й брутно трудово възнаграждение за месеците от септември 2021 г. до м. май 2022 г. и реалното дължимо й се такова, към момента на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за забава 2 от момента на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло - както по основание, така и по размер.

Изплащаното на ищцата трудово възнаграждение през процесния период от време било съобразно с нормативната уредба за нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на предучилищното и училищното образование и съответно на нормата за преподавателска работа на ищцата през учебната 2021/2022г. Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между ищцата и работодателя за длъжността „старши учител по философия, етика и право, психология и логика и история и цивилизация", възникнало на основание Трудов договор №755/14.09.2016г.

Не оспорва обстоятелството, че с Допълнително споразумение №34/04.01.2021г. към трудовия договор основното трудово възнаграждение на ищцата и допълнителните трудови възнаграждение са договорени в размерите, посочени в исковата молба, при пълно работно време. Не оспорва посоченото в исковата молба обстоятелство, че от началото на учебната 2021/2022г. договореното основно трудово възнаграждение в Допълнително споразумение №34/04.01.2021г. е намалено, но оспорва твърдението, че ежемесечно неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на 466 лв. и че намаляването на основното трудово възнаграждение представлява неизпълнение на задълженията на работодателя по чл. 128, ал. 2 от КТ за изплащане на дължимо трудово възнаграждение. Претендираната от ищцата сума като месечно трудово възнаграждение през процесния период от време била недължима.

Предявените искове се считат за неоснователни поради следните съображения:

Съгл. чл. 289 от Закон за предучилищното и училищното образование държавните и общинските училища прилагали система на делегиран бюджет, която дава право на директора на училището- второстепенен разпоредител с бюджет, каквото е ответното училище, а същевременно и задължава директора, да определя числеността на персонала, индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на групите и 3 паралелките, както и броя на учениците в тях, съобразно утвърдения бюджет на училището и нормите, определени в подзаконовите нормативни актове, като осигурява изпълнението на учебния план. В случая, при намалена норма преподавателска работа, ищцата не можела да запази по-високото си трудово възнаграждение поради липса на бюджетни средства за заплащане, тъй като съгл. чл. 282 от Закона средствата по чл. 280, ал. 3, т. 1 от същия закон - за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците от държавния бюджет, се разпределят между бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи държавни и общински училища и детски градини, въз основа на броя на децата и учениците и броя на групите и паралелките в училището.

Конкретните правила - ред и начин за определяне на работните заплати на персонала в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование се определяли с НАРЕДБА №4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда - чл. 2, ал. 1,т. З от Наредбата. Съгл. чл. 4, ал. 11 от Наредба №4 при нормална продължителност на работното време по смисъла на чл.136 от Кодекса на труда на педагогическите специалисти се възлагало изпълнението на не по- малко от минималните норми преподавателска работа, определени в Приложение №1 към наредбата. Съгл. чл. 15 от Наредбата месечната основна работна заплата на педагогическите специалисти била възнаграждение за изпълнението на нормата преподавателска работа.

Съгл. чл. 16, ал. 1 от Наредбата индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се договаряли в размери не по-ниски от определените в приложение №3, а съгл. ал.2 на същата разпоредба изключения от минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти се допускали, когато индивидуалната норма преподавателска работа на лицето била под минималната норма преподавателска работа, определена в приложение №1 към чл. 4, ал. 11.

Съгласно Приложение №1 към чл. 4, ал. 11 от НАРЕДБА №4 минималната норма преподавателска работа за 1 /едно/ работно място - на педагогически специалист по учебния предмет, преподаван от ищцата бил 4

684 часа. През учебната 2020/2021г., през която учебна година било подписано Допълнително споразумение №34/04.01.2021г., в училището били записани за обучение 213 броя ученици, въз основа на която численост ученици били формирани 15 броя паралелки, в които ищцата преподавала предметите философия, етика и право, психология и логика и история и цивилизация в 15 броя паралелки, като на ищцата били възложени часове и като класен ръководител на 12а клас. Въз основа на броя на паралелките, в които ищцата преподавала посочените учебни предмети, на последната били разпределени 700 часа, като й били възложени и лекторски часове - 57 часа, общо възложени преподавателски часове - 741 часа, при минимална задължителна норма преподавателска работа 684 часа съгласно Наредба №4 от 20.04.2017г. Ищцата била единствен преподавател по посочените учебни предмети в училището.

За учебната 2021/2022г. в училището били записани за обучение 170 броя ученици, въз основа на която численост на ученици били формирани 10 броя паралелки, в които ищцата преподавала предметите философия и гражданско образование. Съобразно учебната програма за тези класове и паралелки по преподаваните от ищцата предмети били формирани 425 часа преподавателска работа за ищцата, при минимална индивидуална задължителна норма преподавателска работа 684 часа. Т.е. разпределените на ищцата учебни часове по преподавания от нея предмет за учебната 2021/2022г. били под минималната индивидуална задължителна норма преподавателска работа съгл. Приложение №1 към чл. 4, ал. 11 от Наредба №4. Намаляването на броя часове преподавателска работа на ищцата било резултат от намаляване броя на паралелките, в които ищцата преподава учебните предмети, за учебната 2021/2022г. в сравнение с учебната 2020/2021г., поради по-малкия брой ученици, записали се за обучение в училището през учебната 2021/2022 година. Съгл. чл. 16, ал. 4 от Наредба №4, когато в началото на учебната година на педагогически специалист се определило по-ниска индивидуална норма преподавателска работа от тази за предходната учебна година или определената индивидуална норма преподавателска работа се намалила в някой от случаите по чл. 11, основната му работна заплата се намалявала пропорционално на намалението на нормата. В случая били налице и двете хипотези на посочената разпоредба за намаляване на основната заплата на ищцата. Именно в изпълнение на 5 посочената разпоредба на ищцата било изготвено и предложено за подпис Допълнително споразумение №08/15.09.2021 г., в което основната заплата била намалена пропорционално на намалението на нормата преподавателска работа за учебната 2021/2022г., но ищцата отказала да го подпише.

Действително в Допълнително споразумение №34/04.01.2021г. към трудовия договор на ищцата основното й месечно трудово възнаграждение било договорено в размер на 1 356 лв., но в случая, при намалена норма преподавателска работа, ищцата не можела да запази това трудово възнаграждение поради липса на бюджетни средства за заплащане предвид разпоредбите на чл. 282, чл. 280, ал. 3, т. 1 и чл. 289 от Закон за предучилищното и училищното образование държавните и общинските училища, обсъдени по-горе.

Поради гореизложеното основателно и законосъобразно основното трудово възнаграждение на ищцата за учебната 2021/2022 година било намалено пропорционално на разпределените й преподавателски часове, които били под задължителната норма преподавателска работа, а предявените искове били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени като такива, а на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.