Решение № 656 от 05.08.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. гр. Хасково, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640102213 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ю. А. М., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Б. Й., срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, с която е предявен иск с правна квалификация чл.

22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.

12 ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 720031287801 от 15.12.2023 г., сключен между страните.

Ищецът твърди, че на 15.12.2023 г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 720031287801, по силата на който му е предоставен кредит с посочен в чл. 7.1 размер на главницата 9100 лв., при фиксиран лихвен процент 30,39 % и годишен процент на разходите 34,95 %. Твърди, че по същия договор е задължен и с обща застрахователна премия в размер на 3668,16 лв., като сумите по застрахователната премия и по главницата са сумирани от ответника и трансформирани в общ размер на кредита от 12768,16 лв., върху който се начислява възнаградителната лихва, а общата дължима от него сума възлиза на 22206,52 лв. Навежда съображения за недействителност на договора на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК — застрахователната премия представлява разход по кредита, който не е включен 1 при изчисляването на ГПР, поради което посоченият в договора ГПР не отговаря на действително прилагания; не са посочени и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. Поддържа, че макар формално застраховката да е обозначена като доброволна в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, размерът на премията е бил предварително определен към момента на сключването му, което сочи, че сключването на застрахователния договор в действителност е било условие за отпускане на кредита. Навежда и нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК — липса на яснота относно приложимия лихвен процент и относно разбивката на погасителните вноски, както и неравноправност на клаузата за застраховка по см. на чл. 143 ЗЗП. Иска договорът да бъде прогласен за недействителен. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по основателност. Не оспорва, че застрахователната премия не е включена в общите разходи по кредита, формиращи посочения в договора ГПР. Поддържа, че премията не съставлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като сключването на застрахователния договор не е било задължително условие за получаване на кредита — обстоятелство, за което потребителят е бил уведомен многократно в хода на кандидатстването през мобилното приложение, в Стандартния европейски формуляр и в чл. 19 от договора, и от което той е могъл да се откаже както преди, така и след сключването му.

Твърди, че договорът съдържа всички задължителни реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, че размерът на лихвения процент и условията за прилагането му са ясно посочени в чл. 9, а погасителният план по чл. 11.2 отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като разбивката по т. 12 се дължи само при изрично поискване, каквото не е постъпило. Претендира Юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

По делото са събрани писмени доказателства, изслушано е и прието заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза и заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е процесуално допустим. Предявен е от лице, което твърди да е 2 страна по атакуваната сделка и има правен интерес от установяване на нейната недействителност, срещу насрещната страна по нея, пред родово и местно компетентния съд.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 31.03.2026 г. е обявено за безспорно установено между страните, че процесният договор е сключен между страните и, че застрахователната премия не е включена в изчисляването на посочения в договора годишен процент на разходите.

Ответникът е банка, която предоставя кредита в рамките на своята търговска дейност, т.е. кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът е физическо лице, действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност, т.е. потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.

Следователно, процесният договор има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК, като договорът следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12 ЗПК.

Процесният договор е сключен от разстояние, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, чрез мобилното приложение на ответника, като електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ, подписан с електронен подпис по чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Съдържанието му следва последователността на изискванията по чл. 11, ал. 1 ЗПК и е достатъчно четливо, а в чл. 11.2 се съдържа погасителен план, в който всяка погасителна вноска е отразена с падеж и размер.

Видно от чл. 7.1 от договора, общият размер на кредита е формиран като сбор от получената от ищеца сума в размер на 9100 лв. и общата застрахователна премия в размер на 3668,16 лв., като изрично е предвидено, че общият размер на кредита е 12768,16 лв. Именно сумата от 12768,16 лв. е включена в погасителния план като главница и върху нея е начислявана възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент 30,39 %. Общата дължима от потребителя сума възлиза на 22206,52 лв., платима на 48 месечни анюитетни вноски — 47 бр. в размер на 462,63 лв. и една в размер на 462,91 лв., с падеж всяко 25-то число и краен падеж 25.12.2027 г. В чл. 10 от договора страните са уговорили, че ГПР е 34,95 %, с което формално е изпълнено 3 изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено, се установява, че на 15.12.2023 г. по разплащателна сметка на ищеца е постъпила сумата от 12768,16 лв., като на същата дата сметката е задължена със сумата от 3668,16 лв., представляваща пълния размер на застрахователната премия. Реално усвоената и оставена на разположение на кредитополучателя сума е в размер на 9100 лв. Премията е преведена от банката на застрахователя чрез групово преводно нареждане от 11.01.2024 г. Вещото лице установява още, че посоченият в договора ГПР от 34,95 % е формиран при отчитане единствено на договорната лихва, начислявана върху общия размер от 12768,16 лв., т.е. и върху самата застрахователна премия, като последната не участва като самостоятелен разход при изчисляването на показателя. При хипотеза, в която застрахователната премия се третира като отделен разход по кредита, а за главница се приеме реално предоставената сума от 9100 лв. (погасителен план, изготвен с главница в размер на 9100 лв., договорна лихва от 30,39%, застрахователна премия от 3668,16 лв., разпределена във всяка месечна погасителна вноска, 48 бр. равни месечни погасителни вноски), годишният процент на разходите възлиза на 54,17 %.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р България.

4

Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2); „Общ размер на кредита“ е максималният размер (лимит) или общата сума, предоставена на разположение по договора за кредит (т. 3).

В случая, сумата за застрахователна премия в размер на 3668,16 лв. не е предоставена на потребителя като кредит. Същата не е била на негово разположение и той не е могъл да се ползва от нея, доколкото е дебитирана от сметката му в самия ден на усвояването и е преведена директно на застрахователя. Поради това тя не съставлява „общ размер на кредита“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПК и не може да бъде приета за главница по кредита. От друга страна, така посочената сума представлява разход по застраховка, сключена именно във връзка и по повод на договора за потребителски кредит, известен на кредитора към момента на сключването му и за сметка на потребителя. При това положение, сумата, представляваща застрахователна премия, несъмнено представлява разход по кредита и е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР.

Възражението на ответника, че премията не съставлява общ разход по кредита, тъй като сключването на застраховката не е било задължително условие за получаването му, не може да бъде споделено по следните съображения:

Първо, приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза не установява процеса по кандидатстване и сключване на процесния договор. Същото е изготвено въз основа на симулация в мобилното приложение на ответника, извършена на 24.10.2025 г. — близо две години 5 след сключването на процесния договор, с параметри на кредит, различни от процесните (стойност на кредита 2100 лв., лихвен процент 17,52 % и ГПР 18,96 %), и с данни на трето, различно от ищеца лице. Заключението установява как функционира приложението на ответника към момента на изготвянето му, но не и какви конкретни стъпки, екрани и възможности за избор са били предоставени на ищеца на 15.12.2023 г. Поради това, то не е годно да установи твърдяното от ответника обстоятелство по отношение на процесния договор. Следва да се отбележи и, че логовете от сесията на 15.12.2023 г., на които ответникът се позовава, установяват единствено, че сесията е започнала в 14:45 ч. и е приключила в 14:46 ч., но не и съдържанието на представените на потребителя екрани.

Второ, дори да се приеме, че сключването на застраховката не е било задължително условие за получаването на кредита, това не изключва квалификацията на премията като разход по кредита при конкретната структура на задължението. Определящо е не как страните са наименували услугата, а по какъв начин цената е отразена в договора. Изборът на потребителя да сключи или да не сключи застраховка действително не влияе върху размера на ГПР — но не защото премията не оскъпява кредита, а защото кредиторът я включва в общия размер на кредита като главница и по този начин я извежда извън обхвата на ГПР. Този механизъм е онагледен и от самата съдебно-техническа експертиза: видно от снимки № 6 и № 7 към заключението, и при избрана, и при неизбрана застраховка ГПР остава непроменен — 18,96 %, при различен общ размер на кредита, съответно 2100 лв. и 2820,51 лв. Резултатът е, че оскъпяването, произтичащо от премията, изобщо не намира отражение в показателя ГПР.