Определение № 5657 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5657 гр. Варна, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502498 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от Д. П. В. от гр.Варна, действаща чрез адв.Л.Б., против определение №12442/02.11.24г. по гр.д.№5376/2024г. на ВРС, с което е прекратено производството по делото на осн. чл.233 ГПК.

В частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на определението. Жалбоподателят излага, че не желае да се прекрати производството по делото, нито била налице валидна воля за отказ от исковете. Сочи, че посетила офис на Кеш кредит, в който й било обяснено, че това дружество и Сити кеш били една фирма и следва да подпише документ, за да й бъде отпуснат кредит, но не й обяснили, че така се отказва от исковете.

Твърди, че документът бил изготвен от служители на дружеството и тя не се запознала със съдържанието му, тъй като подписвала множество документи.

Сочи, че не била наясно със съдържанието и последиците на подписания от нея документ, не поддържала отказа от иска и не желаела да направи такъв.

Моли да бъде отменено постановеното определение и да бъде върнато делото за разглеждане по същество.

От ответната страна по частната жалба СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, чрез пълномощник адв.Х.М., е постъпил отговор, с който счита частната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№5376/24г. на ВРС е образувано по 1 подадена от Д. П. В. от гр.Варна против СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, със седалище гр.София, искова молба, с която са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за потр.кредит № 950940 от 25.10.23г. /с цена на иска 3636лв /, а в евентуалност иск за прогласяване нищожността на чл.11, ал.1 от договора, и за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2236лв поради нищожност на договора, респ. нищожност на клауза за неустойка.

С разпореждане №37360/10.09.24г. съдът е разпоредил връчване на исковата молба за отговор на ответника, съобщението за което е получено на 24.09.24г.

С молба вх.№82992/16.10.24г., депозирана по делото от ищцата Д.

П. В., последната е заявила, че поради постигнато доброволно уреждане на отношенията с отв.дружество на осн. чл.233 ГПК се отказва изцяло от предявения иск.

С обжалваното определение №12442/02.11.24г. ВРС е приел, че е налице хипотезата на чл.233 ГПК и е прекратил производството по делото.

Отказът от иска представлява неотменяемо процесуално действие, което по своята правна същност представлява десезиране на съда от разглеждането на материалноправния спор, предмет на делото, и неговото задължение и правото да реши делото се погасяват. Отказът от иска е неоттегляем, като тази неоттегляемост настъпва с постановяване на акта на съда за прекратяване на делото / в този смисъл е трайната съдебна практика Определение №249/10.07.2017г. по ч.гр.д.№ 2116/2017г. на ВКС, Определение №616/25.09.2013г. по ч.гр.д.№ 5092/2013г. на ВКС и др./. Ето защо доводът, изложен в жалбата, че ищцата не поддържа отказа от иска и не желае прекратяване на производството, се явява неоснователен.

Жалбоподателката не оспорва, че лично тя е подписала молбата, адресирана до съда, с която се отказва от предявените срещу ответното дружество искове.

За изложените в жалбата твърдения касателно действията на трети лица и обстоятелствата по подписване на молбата за отказ ищцата не е ангажирала никакви доказателства, поради което и същите се явяват недоказани. Независимо от това, доколкото в жалбата се твърди да е налице опорочен отказ от иска, то в този случай редът за защита е чрез иницииране на друго производство, в което да се установят тези пороци, а не в рамките на настоящото въззивно частно производство. Признаването на порока с влязло в сила съдебно решение представлява последващо основание за отмяна на определението за прекратяване на производството по делото и неговото възобновяване / в този смисъл е съдебната практика Определение №554/25.10.2011г. по ч.гр.д.№550/2011г. на ВКС, Решение №1019 от 13.V.1976 г. по гр. д. № 671/76 г. на ВС и др./.

Ето защо и като съобразява правилното прилагане на 2 процесуалния закон и липсата на констатирани пороци при постановяването на обжалвания акт от ВРС настоящият състав намира, че прекратителното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №12442/02.11.24г., постановено по гр.д.№5376/2024г. на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3