Решение № 709 от 18.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Русе, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б.а като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520107553 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.

87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторен договор.

Ищецът М. Н. Г. твърди, че с НА № **********, дело

***********/04.12.1997 г. на нотариус при PC Русе заедно с втория си съпруг А.П.Г. са прехвърлили на дъщеря й от първия брак М.Б.И. следния свой недвижим имот: апартамент № 2 на осми етаж във вход „А“ на жил. блок „********“ в гр. Русе, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 48,22 кв. м., заедно с избено помещение № 19 с площ от 3,78 кв. м. и 0,619 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, а съгласно КККР на гр. Русе представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***********, находящ се в гр. Русе, ул.“***********“ 1, вх. А, ет. 7, ан. 2 с площ от 48,22 кв. м. срещу задължението й да поеме гледането на прехвърлителите докато са живи като им осигури сносен и спокоен живот и им гарантира храна, облекло, отопление, почистване и лечение при немощ и болест като прехвърлителите си запазват правото на ползване върху целия имот до края на живота си заедно и поотделно за преживелия съпруг.

1

Твърди, че на 27.10.2022 г. приобретателката М.Б.И. е починала. Нейн наследник по закон е синът й Б. И. И., който е придобил собствеността върху описания по-горе имот по наследство, съответно е наследил и задълженията поети по договора към прехвърлителите. Нито приживе, приобретателката М.И., нито след нейната смърт, наследника й - Б. И., са изпълнявали поетите по договора задължения. Твърди, че дъщеря й никога не ги е посещавала и никога не е полагала грижи за ищцата и нейния съпруг. След смъртта й, внукът й също не е полагал никакви грижи за тях, дори нямали контакти с него. Още след сключване на договора М.И. се дезинтересирала от прехвърлителите, прекъснала е и не поддържа каквито и да било контакти с тях. Не са се виждали от години, не ги е търсила даже по телефона, за да провери дали са добре, дали имат нужда от помощ или от някакви средства. След като се пенсионирали и двамата прехвърлители започнали все повече да се нуждаят от грижи, а и от издръжка. Поради многото им заболявания все повече не им достигали парите, тъй като се налагало да си купуват лекарства. Станало им все по-трудно да се придвижват н обслужват. Били принудени да разчитат на съседи, които да им помагат в ежедневието- пазаруване, готвене, обгрижване, поддръжка на хигиената в дома, извършване на ремонтни работи по жилището, заплащане на всички консумативи - ел. ток, вода, контакт с държавни и общински органи и други, осигуряване на лекарства, придружаване и водене при лекар, грижи при всяко влошаване на състоянието.

Твърди, че на 28.12.2024 г. съпругът на ищцата починал и тя останала сама. Станало й още по-трудно, когато останала само с една пенсия да поддържа жилището, в което живее, да си плаща сметките и да си купува лекарства.

Всичко това обосновавало правния й интерес да претендира разваляне на процесния договор за издръжка и гледане досежно нейните 3/6 ид. ч. -1/2 ид. част от имота, както и 1/6 ид. ч., която е придобила по наследство от съпруга си Антон Градев, или общо за 4/6 ид. ч., поради пълното му неизпълнение от приобретателката и впоследствие от нейния наследник по закон по отношение и на двамата прехвърлители.

Моли съда да постанови решение, с което да развали сключения договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт ***********, дело ***********/04.12.1997 г. на нотариус при РС-Русе досежено 4/6 ид. части за 2 ищцата – лично и като наследник на А.П.Г. от недв. имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *********** по КККР на гр. Русе, находящ се в гр. Русе. ул. *********** 1, вх. А, ет. 7, ап. 2 с площ от 48,22 кв. м. поради неизпълнение от страна на приобретателката М.Б.И., ЕГН **********, поч. на 27.10.2022 г. и на нейния наследник Б. И. И. по причина, за която те отговарят. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Признава предявения иск. Заявява, че преди да почине майката на ответника прекратява отношенията си както със сина си, така и с ищцата.

Потвърждава, че като единствен наследник на приобретателката по договора М.Б.И., не е изпълнявал задълженията за издръжка и гледане към ищцата.

Моля за решение при признание на иска.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, е поискала съдът да приложи разпоредбата на чл. 237 ГПК, при направеното от ответника признание на иска.

Предвид изричното признание на иска от ответника са налице предпоставките по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК, като указва, че решението се основава на признанието на иска от ответниците.

Ето защо съдът следва да постанови решение при признание на иска, като уважи изцяло конститутивният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и развали процесният Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу и гледане и издръжка от 04.12.1997 г., извършен с Нотариален акт №**********, рег. №***********/04.12.1997 г. на Нотариус при Русенски районен съд, досежно 4/6 ид.ч. от описания в него недвижим имот, поради виновно неизпълнение спрямо ищцата, така и поради неизпълнението му по отношение на другия прехвърлител от приобретателя, а след това и от неговия наследник по закон на поетото с алеаторния договор задължение за гледане и издръжка.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се 3 дължат от ответника направените разноски, в общ размер на 2254,85 евро /4 410,1 лева/ за държавна такса и адвокатски хонорар.

Направено е възражение от ответника, че същият не дължи разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, което съдът намира за неоснователно.

Действително посочената разпоредбата гласи, че ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките са кумулативни и се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай съдът приема, че е налице едната от тези предпоставки - признание на иска, но не е налице другата - ответника да не е дал повод за завеждане на иска. Именно неговото извънпроцесуално поведение е довело до необходимост от предявяването на иска за разваляне на алеаторния договор за гледане и издръжка. Когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, то признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

РАЗВАЛЯ сключеният между М. Н. Г. и А.П.Г., от една страна и М.Б.И., от друга, Договор за издръжка и гледане от 04.12.1997 г., обективиран в Нотариален акт № **********, дело ***********/04.12.1997 г. на нотариус при РС-Русе, досежно 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *********** по КККР на гр. Русе, находящ се в гр. Русе. ул. *********** 1, вх. А, ет. 7, ап. 2, с площ от 48,22 кв. м., поради неизпълнение от страна на приобретателката М.Б.И., ЕГН **********, починала на 27.10.2022 г. и на нейния наследник Б. И. И. по причина, за която те отговарят.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б. И. И., ЕГН:

**********, с адрес гр. Русе, ул. *********** 32,вх.2,ет.4, ап.7 да заплати на М. Н. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. Русе, ул. *********** 124, сумата от 2254,85 евро, представляваща разноски по делото.

4

На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, съдът определя на ищеца шестмесечен срок за вписване на настоящото решение, считано от влизането му в сила.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Русе, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б.а като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520107553 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.

87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторен договор.

Ищецът М. Н. Г. твърди, че с НА № **********, дело

***********/04.12.1997 г. на нотариус при PC Русе заедно с втория си съпруг А.П.Г. са прехвърлили на дъщеря й от първия брак М.Б.И. следния свой недвижим имот: апартамент № 2 на осми етаж във вход „А“ на жил. блок „********“ в гр. Русе, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 48,22 кв. м., заедно с избено помещение № 19 с площ от 3,78 кв. м. и 0,619 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, а съгласно КККР на гр. Русе представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***********, находящ се в гр. Русе, ул.“***********“ 1, вх. А, ет. 7, ан. 2 с площ от 48,22 кв. м. срещу задължението й да поеме гледането на прехвърлителите докато са живи като им осигури сносен и спокоен живот и им гарантира храна, облекло, отопление, почистване и лечение при немощ и болест като прехвърлителите си запазват правото на ползване върху целия имот до края на живота си заедно и поотделно за преживелия съпруг.

1

Твърди, че на 27.10.2022 г. приобретателката М.Б.И. е починала. Нейн наследник по закон е синът й Б. И. И., който е придобил собствеността върху описания по-горе имот по наследство, съответно е наследил и задълженията поети по договора към прехвърлителите. Нито приживе, приобретателката М.И., нито след нейната смърт, наследника й - Б. И., са изпълнявали поетите по договора задължения. Твърди, че дъщеря й никога не ги е посещавала и никога не е полагала грижи за ищцата и нейния съпруг. След смъртта й, внукът й също не е полагал никакви грижи за тях, дори нямали контакти с него. Още след сключване на договора М.И. се дезинтересирала от прехвърлителите, прекъснала е и не поддържа каквито и да било контакти с тях. Не са се виждали от години, не ги е търсила даже по телефона, за да провери дали са добре, дали имат нужда от помощ или от някакви средства. След като се пенсионирали и двамата прехвърлители започнали все повече да се нуждаят от грижи, а и от издръжка. Поради многото им заболявания все повече не им достигали парите, тъй като се налагало да си купуват лекарства. Станало им все по-трудно да се придвижват н обслужват. Били принудени да разчитат на съседи, които да им помагат в ежедневието- пазаруване, готвене, обгрижване, поддръжка на хигиената в дома, извършване на ремонтни работи по жилището, заплащане на всички консумативи - ел. ток, вода, контакт с държавни и общински органи и други, осигуряване на лекарства, придружаване и водене при лекар, грижи при всяко влошаване на състоянието.

Твърди, че на 28.12.2024 г. съпругът на ищцата починал и тя останала сама. Станало й още по-трудно, когато останала само с една пенсия да поддържа жилището, в което живее, да си плаща сметките и да си купува лекарства.

Всичко това обосновавало правния й интерес да претендира разваляне на процесния договор за издръжка и гледане досежно нейните 3/6 ид. ч. -1/2 ид. част от имота, както и 1/6 ид. ч., която е придобила по наследство от съпруга си Антон Градев, или общо за 4/6 ид. ч., поради пълното му неизпълнение от приобретателката и впоследствие от нейния наследник по закон по отношение и на двамата прехвърлители.