Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 17.12.2024, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 266/2024
Вид
Решение № 160
Подписан
17.12.2024
В сила
17.12.2024
Състав
Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Васка Динкова Халачева, Мария Кирилова Дановска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. К., 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20245100500266 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 188/10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 140/2024 г., Районен съд- К. е отменил като незаконосъобразна Заповед №1/05.01.2024г. на Кмета на Община К., с която на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, във вр. с Решение №17/12.12.2023 г. на ОбС- К. и утвърдено длъжностно разписание на общинска администрация - К. в сила от 02.01.2024 г., е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Д. Ш. М., считано от 08.01.2024 г. и е признал уволнението за незаконно, като същата е възстановена и на предишната й работа на длъжността „специалист“ при Община К..

С решението Община К. е осъдена да заплати на Д. Ш. М. на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225 , ал.1 от КТ, сумата в размер на 4 009.10 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие незаконното уволнение, а именно за периода от 08.01.2024 г. до 10.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 31.01.2024 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 5 880.00 лева и за времето до 08.07.2024 г. е 1 отхвърлен като неоснователен. Със същото решение Община К. е осъдена да заплати на Д. Ш. М. направените по делото разноски от 2 280.00 лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд - К. държавна такса върху двата неоценяеми иска в размер на 60.00 лева общо и държавна такса върху оценяемия иск – 160.36 лева, както и направените по делото бюджетни разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 160.00 лева.

С Решение № 370/16.09.2024 г., постановено по гр.д. № 140/2024 г., Районен съд- К. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 188/10.04.2024 г. на Районен съд- К., в трети абзац, както и в мотивите на същото, на стр. четвърта, 6 абзац, като изписаната сума „… 4 009.10 лева“ да се счита и чете „…3 029.10 лева“.

Настоящото въззивно производство е образувано по подадена чрез процесуален представител, от Д. Ш. М., ищца в първоинстанционното производство, въззивна жалба срещу Решение № 370/16.09.2024 г., постановено по гр.д. № 140/2024 г. на Районен съд - К., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 188/10.04.2024 г. на Районен съд – К., с искане същото да бъде отменено, а направеното с правно основание чл.247 от ГПК искане бъде отхвърлено. В жалбата се твърди се, че обжалваното първоинстанционно решение е постановено при неправилно приложение на закона. Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд приел, че е налице очевидна фактическа грешка. Излагат се съображения, че в конкретния случай не е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по искане на някоя от страните или по почин на съда, а е налице стабилен съдебен акт, не обжалван от страните и влязъл в законна сила. Видно от мотивите на Решение № 188/10.04.2024 г. на Районен съд – К., предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 , ал. 1 от КТ е уважен за периода от 08.01.2024 г. до датата на постановяване на решението 10.04.2024 г. до сумата в размер на 4 009.10 лв., като тези съждения са намерили пряко отражение и в диспозитива на решението. В мотивите на решението съдът посочил: „...Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл.

225, ал. 1 от КТ, който също като акцесорен и намиращ основанието си от този по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да бъде уважен за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие незаконното уволнението, а именно за периода от 08.01.2024 г. до датата на постановяване на настоящото решение 2

-10.04.2024 г., в размер на сумата от 4 009.10 лева, съобразявайки заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, като в останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 5 880.00 лв., иска следва да се отхвърли като неоснователен.“

Въззивникът сочи практика, в частност Решение № 3202/29.10.1982 г. постановено по гр.д. № 2762/82г. на ВКС, с което било прието, че допусната поради неправилно обсъждане на данните грешка, се изправяла по реда на обжалването, а не чрез поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 247, ал. 1 от ГПК. Ако ответникът смятал, че съдебното решение е неправилно в частта му, касаеща иска по чл. 344, ал. 1, т.

3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, то същият разполагал с правото на обжалване, от което не се възползвал. В жалбата се сочи също, че в съдебната си практика ВКС приема, че очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил даден проблем във връзка с правния спор между страните и е изразил становището си по същия начин в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От посоченото следвало, че при очевидна фактическа грешка спорният въпрос по делото е предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направен съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, която не е отразена или е отразена погрешно. С оглед посоченото въззивникът счита, че поради липсата на допусната очевидна фактическа грешка, първоинстанционния съд следвало да отхвърли молбата на ответника за поправка по реда на чл. 247 от ГПК като неоснователна.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата Община К..

В съдебно заседание въззивникът Д. Ш. М., чрез своя процесуален представител адв.Д. Д., поддържа въззивната жалба по посочените съображения в същата. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият Община К., чрез своя процесуален представител адв. Вл.Р., оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

3

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Пред Районен съд-К. от Д. Ш. М. срещу Община К. са предявени обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, които с Решение № 188/10.04.2024 г. по гр.д. № 140/2024 г. на Районен съд - К. са частично уважени, като оспореното уволнение е признато за незаконно, ищецът е възстановена на предишната й работа при ответника, който е осъден да й заплати сума от 4 009.10 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 08.01.2024 г. до 10.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба на 31.01.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата в размер на 2 280 лв. -разноски за адвокатско възнаграждение, като искът за обезщетение е отхвърлен за разликата над сумата 4 009.10 лв. до пълния му предявен размер от 5 880 лв. и за времето до 08.07.2024 г.

В срока за обжалване на решението, изтекъл на 24.04.2024г. не са постъпили въззивни жалби от страните по делото.

След влизане в сила на решението на 25.04.2024г. от ответника Община К. е постъпила молба вх. № 4809/02.05.2024 г. за корекция на допусната в решението очевидна фактическа грешка при изчисляване на сумата от 4 009.10 лв. за периода от 08.01.2024 г. до 10.04.2024 г., която сума следвало да бъде 3 029.10 лв. С разпореждане № 1146/07.05.2024 г., Районен съд - К. е оставил без движение депозираната молба, с указания за нейното поправяне.

В изпълнение на така постановеното разпореждане е депозирана от Община К.и молба с вх.№ 5197/14.05.2024 г., с която е конкретизирана твърдяната ЯФГ, досежно присъдения по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ размер.

С обжалваното пред настоящата инстанция Pешение № 370/16.09.2024 г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, Районен съд- К. е приел, че при постановяване на Решение № 188/10.04.2024 г. е допуснал очевидна фактическа грешка и е уважил депозираната от ответника молба. Мотивирал е решението си с довод, че формираната от съда грешка се дължи на погрешно изчисляване на изходните данни, дадени в не оспореното по делото заключение по назначената ССчЕ.

При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен 4 състав намира от правна страна следното:

Известно е, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно проявление в писмения текст на решението. Такава грешка е налице, когато например погрешно са посочени имената на страните, има произнасяне по част от искането в мотивите и пропуск това да е направено в диспозитива на решението, неправилен е размерът на присъдената сума и погрешно е извършеното пресмятането на сумите. В съдебната практика се приема, че грешките в пресмятането, включително и когато са в мотивите, или в диспозитива, се отстраняват по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.), сега чл. 247 от ГПК. В този смисъл са и Решение № 38/01.02.2012 г. по гр. д. № 343/2011 г., I г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и Решение № 1128/20.11.08 г. по гр. д.

№ 1426/2006 г., III г.о. Посочената съдебна практика приема, че поправката на допусната грешка в изчисленията, след като не се променят посочените параметри, не може да бъде отказана, тъй като не променя вече формираната от решаващия съд воля. Касае се за технически пропуск и за отстраняването му е предвиден облекченият ред на чл. 247 от ГПК, като искането не е ограничено със срок. След констатация за наличие на несъответствие, съдът постановява съдебен акт, с който го коригира. След като влезе в сила решението за отстраняване на очевидната фактическа грешка, то става неразделна част от основното и има действие с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено първоначалното основно решение. Следва изрично и да се посочи по повод изложеното в жалбата, че само съответствието на изводите на съда с доказателствата и грешките по приложението на закона, не представляват очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, а водят до неправилност на решението, която може да бъде отстранена единствено чрез обжалване на съдебния акт.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки посочената практика на ВКС, намира, че е налице допусната очевидна фактическа грешка в пресмятането. Първоинстанционният съд в обжалваното решение, като се е позовавал на заключението на съдебната експертиза вече правилно е изчислил, че обезщетението следва да възлиза на 3 029.10 лева (дължимо за три месеца и два дена при основна заплата за отработен един ден в размер на 44.55 лева, или 3 Х 980.00 лв. месечно + 2 Х 44.55 лева дневно), а не както 5 погрешно е изчислил в решението 4 009.10 лева. Допуснатата грешка съставлява неточно математическо изчисление на изходните даннидължимите суми и не влияе на вече изразената воля на съда, която е, че размерът на дължимото обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие незаконното уволнение, е за периода от 08.01.2024 г. до 10.04.2024 г. /3 месеца и 2 дни/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 31.01.2024 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 5 880.00 лева и за времето до 08.07.2024 г., е отхвърлен като неоснователен. С оглед посоченото подобна грешка следва да се определи като техническа и да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК. Касае се за неточност в обективираната и вече формирана воля на съда. В този смисъл е и споделяната от настоящия съдебен състав съдебна практика, в частност и Решение № 171/05.12.2013 г. по гр. д. № 2373/2013 г., Решение № 37/06.04.2016 г. по гр. д. № 2802/2015 г., Решение № 356/13.12.2011 г. по гр. д.