Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 168 от 15.12.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 1125/2020
Вид
Решение № 168
Подписан
15.12.2020
В сила
15.12.2020
Състав
Яна Панева, Асен Владимиров Попов, Ивелина Диянова Чавдарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Варна , 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Асен В. Попов

Яна Панева

Ивелина Д. Чавдарова

Родина Б. Петкова като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20203100601125 по описа за 2020 година

Предмет на въззивната проверка е присъда по НЧХД № 509/2020г. по описа на РС – Варна, V състав, постановена на 08.09.2020 година. С нея подсъдимата М. В. Х. била осъдена за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК.

Присъдата е обжалвана от адв. Г.И.- защитник на подс. Х. с аргументи за нейната незаконосъобразност, тъй като е постановена при противоречиви свидетелски показания, които са неизяснени и внасят съмнение относно авторството на деянието от подс. Х.. В жалбата се прави анализ на установените в съдебното следствие пред първата инстанция факти, като защитата на подс. Х. желае от въззивната инстанция да отмени присъда на първоинстанционния съд и да прекрати делото на основание чл.24 ал.1 т.8 от НПК, а в условията на алтернативност да оправдае последната.

В пренията пред настоящия съдебен състав адв.Р. повереник на ч. тъжител А. А. оспорва жалбата и смята първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна.

Моли съда да не кредитира показанията на В. Т., баща на подсъдимата и изразява становище за несъгласие с решението на първоинстанционния съд за поглъщане по смисъл на чл.286 от НК на 11 броя обвинения за клевети.

Защитникът на подс. Х. поддържа жалбата. Навежда доводи, с които твърди, че са неизяснени показанията на свидетелите, на умисъла и целта, която е преследвала с действията си подсъдимата. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и 1 да им бъдат присъдени направените разноски по делото.

В правото си на лична защита подс. Х. заявява, че не е искала да обиди ч.т. А., като не е влагала умисъл в думите си. В правото си на последна дума подс.Христова моли въззивния съд да отмени присъда.

При произнасяне по внесената въззивна жалба съдът намери следното:

На 30.01.2020г. А. П. А. чрез повереника си адв. С.Р. е депозирал частна тъжба пред Районен съд- Варна, по която на същата дата е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата М. В. Х. с оглед твърдения на частния тъжител за извършени от Х. престъпления от частен характер, наказуеми по чл.147 ал.1 пр.2 чл.146 ал.1 от НК, чрез разгласяване на позорни обстоятелства, приписване на престъпления и казване на думи, обидни за честта и достоинството на А. П. А., като извършила следните деяния:

1.

В молба/жалба от 28.10.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична клевета пред съда и трети лица, като му приписала престъпление обективирано в изявлението й – „Живеехме заедно от януари 2016 г. до февруари 2019 г. През този период съм искала да го напусна, но всеки път, когато съм тръгвала, той ме заплашваше, че ще ме остави без работа, ще ми стъжни живота и че ще ме убие.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.

2.

В молба/жалба от 28.10.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична клевета пред съда и трети лица, като му приписала престъпление обективирано в изявлението й – „Една вечер ме качи насила в автомобила си около 20:00 часа и каза, че ще ме води да ме хвърли от Аспаруховия мост и да ме унищожи завинаги.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.

3.

В молба/жалба от 28.10.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението „Аз го познавам добре и е способен на всичко, дори може да убие човек.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.

4.

В допълнителната молба от 06.11.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението „Още от януари 2016 г. и до момента упражнява психическо, физическо, емоционално и икономическо насилие срещу мен.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.

5.

В допълнителната молба от 06.11.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението „На 20 септември 2017 г. когато аз реших за пореден път да си тръгна, аз си взех чантата и се обух и тръгнах към изхода, но А. ме настигна в двора на къщата му, която се намира на бул.Хр.Смирненски № 89, хвана ме за якето, цвета на което беше златно с розов пух по качулката и тръгна да ме влачи. Като ме довлече до входа на къщата му ми разкъса якето на парчета и ме заплаши, че ако още веднъж реша да си тръгна много лоши неща ще ми се случат.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.

6.

В допълнителната молба от 06.11.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична клевета пред съда и трети лица, с което е 2 разгласила позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението „Той е способен на всичко, той има психически проблем, изпада в някаква 20-мин-на криза и не се усеща какво прави.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.

7.

В допълнителната молба от 06.11.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението „На 20 декември 2018 г. Александър ме взе от работа т.е. от улица Шейново със служебния си автомобил. И докато пътувахме, пак беше му станало, тръгна да вика и да кара много бързо. Аз го попитах къде кара така и той тогава каза: да мълча, да не се обаждам – и след няколко секунди каза: ще те водя да ти чупя главата на Аспарухов мост; Аз се притесних и започнах да плача, тръгнах да отварям вратата в движение, исках той да спре колата и да сляза нормално, но той започна да кара с още по-бясна скорост. Това беше до заведение De jevu до училище Васил Априлов ул.Братя Миладинови.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.

8.

В допълнителната молба от 06.11.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението „Споделила съм с всички, че той рано или късно ще ме убие, но както каза той: първо ще ме остави без нищо, ще ме разори, както и вече го направи, ще ме накара да се мъча и накрая ще ме убие.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.

9.

В допълнителната молба от 06.11.2019 г. по гр.дело № 17545/2019 г. по описа на ВРС, 14 състав, е разгласила публична клевета пред съда и трети лица, с което е разгласила позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението „Последно, когато реших да го напусна, просто избягах, след това последваха по 100 обаждания на ден, 50 СМС със заплахи за унищожаване;/може да се провери от разпечатка на тел.0885 770749/. След това започна да ме преследва на работа, заплашва ме, идва на работа притеснява ме, всяка вечер, когато се прибирам от работа той ме следи, дори една вечер го засякох на ул.Шейново, където си паркирам колата, наранява колата ми.“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.

10.

На 18.09.2019г. в гр. Варна, бул. Княз Борис 1, комплекс „Амадеус“ е извършила нещо унизително за честта и достойнството му, като го обидила с изразите „изрод, мръсно животно“ и в последствие му нанесла удар с нейната дясна ръка в неговата лява скула – престъпление по чл.146 ал.1 от НК и

11.

В жалба до Второ РУ на ОД на МВР Варна от месец ноември е направила изявление пред полицията и прокуратурата, с което е разгласила публична клевета пред полицията и прокуратурата, с което е разгласила позорно обстоятелство за него пред трети лица, обективирано в изявлението , че „1. Живее в незаконно построена къща; 2. Имота му е незаконно придобит; 3. Притежава незаконна кола; 4. Незаконно присъединен е към Енерго Про Продажби АД и Водоснабдяване и канализация Варна ООД“ – престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК.

С протоколно определение от 26.05.2020г., първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане предявените от А. А. срещу М. В. Х., за всяко едно от посочените погоре 11 деяния, отделни граждански искове, в размер на всеки по 2 000 лева за причинени с деянията неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на частната тъжба. На основание чл.84 и следващите от НПК А. П. А., лично и чрез процесуалния му представител адв.С. Р., е бил конституиран като граждански ищец по делото.

С протоколно определение от 08.09.2020г., първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство по отношение на 10 броя от обвиненията, а именно от пункт №1 до 3 пункт № 9 включително и пункт № 11,посочени по- горе, по чл.147 ал.1 т.2 от НК, както и по отношение на предявените по тези обвинения 10 броя граждански искове в размер на всеки по 2000 лв. за причинени неимуществени вреди.

Производството по делото е продължило за деянието по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 от НК, в извършването на което е била обвинена в частната тъжба подс. М. В. Х., и е било посочено, че е извършено на 18.09.2019г. в гр.Варна, на бул. „Княз Борис I“ , комплекс „Амадеус“. Това обвинение се съдържа в пункт № 10.

Въззивната инстанция намери, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 пр.1 от НПК, което води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, а именно:

С присъдата си първоинстанционният съд е освободил от наказателна отговорност подс. Х., като на основание чл. 78а от НК й наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Била е осъдена и да заплати на частния тъжител А. А. сторените от него съдебно-деловодни разноски. С присъдата първоинстанционният съд е отхвърлил предявения граждански иск размер на 2000 лева, като недопустим.

Въззивната съдебна инстанция след като се запозна с мотивите на районния съд намира, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният граждански иск, като недопустим. В мотивите е посочил, че: “…след като производството е приключило при условията на гл.28 от НПК….в това производство не се допуска граждански иск….“.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е направил компилация от производства, като по този начин е нарушил правото на пострадалия, като не се е произнесъл относно предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск.

В този смисъл въззивният съд намира за нужно да направи следните уточнения:

Производството по чл. 146 и чл. 147 от НК е от частен характер и съгласно чл. 161 ал.1 НК се възбужда по тъжба на пострадалия. Именно след подаване на частната тъжба се образува наказателно производство от частен характер. Това производство изначално не би могло да протече по реда на глава 28 от НПК, както е приел първоинстанционния съд в мотивите си. В същото време съдът не се освобождава от задължението при постановяване на присъдата по НЧХД да реши въпросите посочени в разпоредбата на чл. 301 от НПК.

Именно в чл. 301 от НПК един от въпросите е уреден в т.4, а именно- налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78А ал.1 от НК , а съгласно т.10- да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер.

Предвид горното първоинстанционният съд неправилно е приел, че съдебното производство е приключило по реда на глава 28 от НПК и е отхвърлил предявения от А. П.

4

А. граждански иск и то като недопустим.

Преценката по допустимостта на иска е била сторена от съдията в съдебно заседание на 26.05.2020г., където с протоколно определение го е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес. От там нататък съдът следва при постановяване на крайния съдебен акт да реши дали този иск е основателен и в какъв размер би следвало да го уважи.