Решение № 95 от 17.04.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 95 /гр. Варна, 17.04.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН

ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ

ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

При участието на секретаря Десислава

Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№108/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от А.К.А. *** срещу решение №228/17.12.2018 г., постановено по т.д. №106/2018 год. по описа на ОС – Добрич, в частта с което съдът е отхвърлил предявените от А.К.А. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище гр.София, искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над присъдените 7 000 лв. до размера от 32 000 лева, ведно със законната лихва от 10.04.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл.226, ал.1, вр. чл.256 и сл. КЗ (отм.), вр. §22 ПЗР на

КЗ. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени страдания. Насрещната страна ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище гр.София е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.

Третото лице помагач И.В.И. ***, не е подал отговор на жалбата.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством намаляването му в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззивникът А., в резултат на произшествието е получил разкъсно-контузна рана на главата в тилна област, охлузвания по тялото и крайниците, фрактура на черепната основа, контузия на мозъка – лека степен. Приет е за лечение в неврохирургичното отделение на МБАЛ „Добрич“, където е престоял шест дни, след което периодът на лечение с медикаменти е продължил в домашни условия за срок от 30 дни. При извършения в хода на производството преглед е установено, че травматичните увреждания са напълно излекувани, като според експерта, оплакванията свързани с периодично главоболие могат да се отдадат на нелекувани хронични заболявания – хипертонична болест и захарен диабет.

От показанията на свидетелите се установява, че наред с претърпените физически болки от травмата на главата, въззивникът е получил и психическа травма, довела до отрицателна промяна в начина му на общуване, работата и социални контакти.

Според свидетелите, след произшествието, включително след проведеното лечение, пострадалият е ограничил контакти си с други хора, затворил се е в себе си и не успял да възвърне професионалните си ангажименти.

Доколкото в исковата молба, не са наведени твърдения за претърпени вреди от контузия на долните крайници, съдът намира, че събраните в тази връзка гласни доказателства, не следва да бъдат обсъждани.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния случай следва да се вземе периода на лечение на въззивника, време през което не е можел сам да полага грижи за себе си, а е разчитал на помощта на съпругата си.

От полученото счупване на черепната основа и контузия на мозъка, лекувани с дехидратираши, вливания, кортикостероиди, анелгетици и НСПВС, може да се достигне до обоснован извод относно интензитета на удара, болките и страданията, които е изпитал А.

Анреев. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на въззивника, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалата.

Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от година, въззивникът в резултат на произшествието е бил ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 20 000 лева.

Предвид приетия от първоинстанционния съд размер на обезщетение и след приспадане на доброволно платената от застрахователя сума, в полза на въззивника, следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва считано от 10.06.2016 г. до окончателното плащане на главницата.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззивника, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение за въззивната инстанция в минимален размер, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 630 лева.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемото дружество ЗАД „ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище гр.София, следва да бъде осъдено да заплати на въззивника, направените във въззивното производство разноски за заплащане на държавна такса, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 135 лева.

На осн. чл.78, ал.8 от

ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, съответно на отхвърлената част от жалбата, в размер на 180 лева.

Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №228/17.12.2018 г., постановено по т.д. №106/2018 год. по описа на ОС – Добрич, в частта с която е отхвърлен предявения от А.К.А. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”,

ЕИК *********, със седалище гр.София, иск с правно основание чл. чл.226 от КЗ (отм.), за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над присъдените 7 000 лв. до размера от 13 000 лева, ведно със законната лихва от 10.04.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., с ЕГН ********** *** Тошево, допълнително сумата от 6 000

(шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни увреждания, причинени при ПТП на 10.04.2016 г., предизвикано от И.В.И. ***, като водач на МПС застрахован с полица по застраховка «гражданска отговорност» № BG/23/115002870235, действаща за периода 23.11.2015 –

22.11.2012 г. за автомобил Фолксваген Голф с ДК№ ТХ 2033 ХА, на осн. чл.226 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2016 г до окончателно плащане, както и сумата от 135 (сто тридесет и пет) лева – разноски за въззивното производство, съразмерно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №228/17.12.2018 г., постановено по т.д. №106/2018 год. по описа на ОС – Добрич, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА

ЗАД „ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на

Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, със седалище гр.Добрич, Булстат *********, като пълномощник на А.К.А., сумата 630 (шестстотин и тридесет) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№108/2019 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА

А.К.А., с ЕГН ********** *** Тошево ДА

ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, съразмерно отхвърлената част от жалбата, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.

В осъдителната част за сумата от 7000 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач И.В.И. ***.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: