Определение № 205 от 07.05.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. С., 07.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Анелия М. Игнатова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600303 по описа за 2025 година В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с частна жалба против определение по чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 118 /024г. по описа на РС- С..

С атакуваното определение съдът е приел, че липсват основания да се приеме, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане на подсъдимия към наказателна отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правото на защита на същия.

Така застъпеното виждане не се споделя от защитата на подсъдимия П. З.

П. в лицето на адв. М. Х., който атакува определението с частна жалба в законовия срок. В жалбата се съдържа оплакване за неправилностпротиворечие с процесуалния закон –разпоредбата на чл.246 НПК, относно изискванията към съдържанието –обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт и критериите, на които следва да съответства- за прецизност и яснота, за пълно съответствие на изложените фактически обстоятелства с елементите – признаци на престъплението от обективна и субективна страна на съответния състав. Само по този начин обвинителният акт е способен да информира подсъдимия за обвинението и да обезпечи правото му на защита, гарантирано от закона и прокламирано като основен 1 принцип в наказателния процес. Подсъдимият е привлечена към отговорност за престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20 НК– унищожаване на чужда движима вещ осъществено в съучастие под формата на съзивършителство с друго лице. В частната жалба, отправена до въззивната инстанция се твърди отсъствие на посочване и конкретизиране на предмета на престъплението, както и на конкретните действия на подсъдимия от обективна страна, насочени към унищожаване на вещта, още- на липса на съответствие между изложените фактически обстоятелства и съставовмерните признаци на престъплението, като не е посочено под коя форма на изпълнително деяние е осъществено инкриминираното деяние- унищожаване или повреждане, а също така- от субективна страна –липсва знаене от извършителя –подсъдимия П. З., че осъщественото посегателство е на чужда движима вещ на конкретен собственик.

В обобщение на гореизложеното защитникът, позовавайки се на релевантната съдебна практика ТР №2 /2002г. обосновава липсата на посочване на фактически обстоятелства, стоящи във фундамента на повдигнатото обвинение, а от там- наличието на пълно несъответствие между изложените фактически обстоятелства и правната квалификация, което води до пълна непригодност обвинението да бъде разбрано, касателно обективните и субективни съставомерни признаци, изискуеми от закона. Това осуетява правото на защита на подсъдимия З., възможността същото да бъде активно упражнено.

Отправя се искане за отмяна на атакуваното с жалбата определение и за връщане на делото на РП- К., ТО- С. за отстраняването на съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт и формулиране на обвинението.

Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за установено следното:

Централната фаза в наказателното производство е съдебната, която се инициира с внесен от съответната прокуратура обвинителен акт в съда, с конкретно обвинение против привлеченото към наказателна отговорност 2 лице. Без да се подценява ролята на постановленията за привличане към наказателна отговорност, обвинителният акт е този който дефинира в окончателен вид обвинението, излагайки в пълнота и подробност фактическите обстоятелства, очертавайки правни рамки от обективна и субективна страна и по този начин –обезпечавайки правото на защита на подсъдимия, в основата на което стои правото му да научи и разбере обвинението – в пълнота и подробности, по ясен и непораждащ съмнение или двусмислие начин. В значителна степен това означава, извличане и обоснованост на съществените съставомерни признаци от обективна и субективна страна на състава, от изложените в пълнота и подробности фактически обстоятелства.

През призмата на изложените по –горе разбирания на процесуалния закон, тълкуването му в многобройни решения на константната практика , най- вече ТРОСНК № 2 /2002г. с докладчик съдия Р. Н., тълкуването и прилагането на материалния закон- касателно съществените съставомерни признаци на престъплението по чл.216, ал.1 НК , въззивният съд констатира, че оплакванията за осъществени съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт и формулирането на обвинението от обективна и субективна страна не намират опора при внимателен прочит на внесения обвинителен акт, в текста на същия.

Както законосъобразно РС С. е приел в мотивите на обжалваното определение, в обвинителния акт се съдържа подробно изложение на релевантните за повдигнатото обвинение факти- противозаконни действия на подсъдимите, предшестващи изпълнителното деяние, които са били разкрити от пострадалото лице Д. и докладвани устно пред служител от РДГ С., който от своя страна предупредил двамата подсъдими, че действията им по доставка на незаконно придобит дървен материал са разкрити и предстои да бъдат огласени по надлежния ред чрез подаване на жалба до компетентните институции. След което двамата подсъдими се събрали и взели решение да „регулират“ Д./ да му приложат „някакво лечение“, а именно- да му подпалят автомобила и по този начин да го сплашат и да осуетят неговите намерения да подаде сигнал за незаконната им дейност, осъществявана в качеството им на длъжностни лица –горски надзиратели.

Обвинителният акт съдържа посочване на предмета на престъплението3 лек автомобил, собствен на св.Д., ндивидуализиран с посочване на марката , модела, номерът на шаси и регистрационния номер на същия, както и стойността на имуществото- предмет на престъплението.

Предметът на престъплението е целенасочено избран от подсъдимите, именно поради това, че се касае за значима вещ, на значителна стойност, а най-вече „интуито персоне“ собственика и- именно с оглед приндлежността и на пострадалото лице- свидетеля Д.. По този начин вън от всякакво съмнение е яснотата, с която в обвинителния акт е обоснован прекият умисъл на извършителите, подчинен на специалната цел на двамата подсъдими.

Логично и последователно в обвинителния са посочени действията на всеки един от съизвършителите, изпълващи с конкретика изпълнителното деяние на унищожаването на вещ от обективна страна довели до настъпването на противоправния резултат- заливане със запалителна течност, възпламеняване, довело до пълно изгаряне на автомобила и цялостна невъзможност да бъде ползван, съобразно предназначението му.

В обобщение на изложеното по- горе, въззивният съд констатира, че първият съд- РС С. е изградил от процесуална и материалноправна гледна точка вярна преценка за подробно и прецизно посочване както на релевантните да обвинението факти, така и признаците на престъплението по чл.216,ал.1, вр.чл.20,ал.2 НК от обективна и субективна страна.

Констатацията за цялостно съответствие на съдържанието на обвинителния акт спрямо критериите на чл.246 НПК обуславя детерминантно като резултат от проверката на въззивната инстанция потвърждаване на обжалваното определение и оставяне на частната жалба без уважение като неоснователна.

Предвид на което и на осн.чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1 т.3 и НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена против определение, постановено в разпоредително заседание на 16.04. 2025г. по 4

НОХД № 118/ 2024г. по описа на РС С., като:

ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено на основание чл.248, ал.1 т.3 НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5