Решение № 68 от 17.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Бургас, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242100601687 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Димитринка Вълева от АК Бургас, упълномощен защитник на С. С. Х. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Георги Димитров“ № 6, подсъдима по НЧХД № 63/2024 г. по описа на Районен съд - Карнобат, против Присъда № 8 от 07.10.2024 г., постановена по същото дело.

С присъдата подсъдимата Х. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, както и за виновна в извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, за което й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. На основание чл. 23 НК й е определено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените по-горе, а именно – „Глоба“ в размер на 1000 лева. С присъдата подсъдимата е призната за невиновна и на основание чл. 304 НПК е оправдана по обвинението, обидата да е нанесена публично, респективно деянието да осъществява квалифицирания състав по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК.

Най-накрая с присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по сторените разноски, като на основани чл. 189, ал. 4 НПК е осъдил подсъдимата да заплати на тъжителката сумата от 2000 лева С жалбата и допълнението се иска отмяна на първоинстанционната присъда в осъдителната част и признаване на подсъдимата за невиновна по 1 повдигнатите обвинения. В тази връзка защитникът посочва, че неправилно съдът е извел фактическата обстановка по случая, доколкото необосновано е кредитирал част от свидетелските показания, без да държи сметка за заинтересоваността на свидетелите и роднинската им връзка с частната тъжителка. Защитникът акцентира върху липсата на яснота, защо първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдима или показанията на св. М., които подкрепят защитната теза. На последно място се въвеждат твърдения за нарушаване на презумпцията за невиновност от РСКарнобат, като се твърди, че съдът изначално е приел, че подсъдимата е виновна и около това се е съсредоточила неговата дейност.

В закрито заседание на 06.01.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд повереникът на частната тъжителка – адв. Петър Димитров - БАК пледира за потвърждаване изцяло на атакуваната присъда, която намира за правилна и законосъобразна. Счита, че материалният закон е приложен правилно и не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Защитникът на подсъдимия Х. - адв. Димитринка Вълева – БАК поддържа въззивната жалба, като намира първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че районният съд е направил неправилен анализ на доказателствата, като не е изложил мотиви, защо приема, че подсъдимата е виновна. В заключение пледира за отмяна на осъдителната присъда.

Подсъдимата С. Х. се придържа към казаното от нейния защитник. В предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че не е виновна и не е извършила престъпленията, в които е обвинена, поради което и иска отмяна на първоинстанционната присъда.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, тъй като РСКарнобат е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, поради следното:

С проверяваната присъда РС-Карнобат е признал Х. за виновна в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което й е наложил наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, както и за виновна в извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, за което й е наложил наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

Съпоставяйки постановения осъдителен диспозитив и мотивите към него, които в единството си формират присъдата, настоящата инстанция 2 установява, че липсва обосновка в постановените мотиви, относно начина и основанията за налагане на конкретните наказания, изведени в диспозитива на съдебния акт. В резултат на това страните по делото, а и въззивната инстанция, са поставени в невъзможност да разберат действителната воля на съда относно санкциите на подсъдимата и начина по които са определени, тъй като мотиви липсват.

Още в Постановление № 2 от 30.11.1967 г. на Пленума на ВС е изтъканото, че в мотивите на съдебния акт трябва изрично да се посочат видът и размерът на наказанието, като пълно се изложат всички обстоятелства, които съдът е имал предвид, за да определи наказанието. Това виждане е следвано неотклонно в практиката на ВКС и е затвърдено с Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСНК, където изрично е посочено, че в мотивите към присъдата съдилищата са длъжни да излагат подробни, аргументирани и изчерпателни мотиви относно индивидуализация на санкцията, както и въз основа на кои конкретни обстоятелства, установени по делото, извършват преценка за степента на обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които не са взети предвид от закона за признаци в правната квалификация. Единствено по този начин може да се гарантира справедливостта на наложеното наказание и постигането на поставените цели от чл. 36 НК.

В конкретния случай РС-Карнобат не е изложил в мотивите си, нито едно изречение, което да позволява на въззивната инстанция да разбере защо съдът е решил да определи точно тези по вид и размер наказания, които да наложи на Х.. Следва да се подчертае, че в случая това е особено важно, доколкото за престъплението по чл. 130, ал. 2 НК законът е предвидил три различни алтернативи на наказанието („Лишаване от свобода“, „Пробация“ или „Глоба“), което задължава съдилищата да изберат най-подходящото за постиган на целите по чл. 36 НК, с оглед конкретните данни за деянието и дееца и да изложат убедителни мотиви в подкрепа на избора си. Отделно от това следва да са налични мотиви, относно реда по който се индивидуализира избраното наказание (чл. 54, чл. 55, и пр. НК) и неговия точен размер, съобразно с установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В атакуваната присъда горепосоченото липсва, като в мотивите, а и в диспозитива, не се съдържат никакви доводи (квалификация), които да позволят да се разбере волята на първоинстанционния съд, както и защо е решил да наложи точно тези наказания на Х. и да ги индивидуализира в цитираните размери.

Констатираното нарушение е от категорията на абсолютните съществени процесуални нарушения (липса на мотиви) и налага отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Карнобат, тъй като нарушението не може да бъде отстраненото от въззивната инстанция.

3

При новото разглеждане на делото, освен отстраняване на констатирания порок, първоинстанционният съд следва да събере доказателства и за това, дали за същото деяние, вече не е била ангажирана административнонаказателната отговорност на подсъдимата, чрез издаване на наказателно постановление. Индиции в тази насока се съдържат, както в обясненията на Х. (л. 32 гръб от първоинстанционното производство), така и в материалите от приобщената полицейска проверка (л. 40 от първоинстанционното производство), където изрично е посочено, че на Х. е бил съставен АУАН за случая, който е бил изпратен на Община Сунгурларе за издаване на НП. В случай, че се установи, че такова НП има издадено, то съдът следва да прецени дали евентуално не е нарушен принципът „non bis in idem“, или забраната по чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК, което е от съществено значение за законосъобразно произнасяне.

По отношение искането за присъждане на разноски, включително и във въззивното производство, следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото, съобразно изхода на правния спор.

Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 8 от 07.10.2024 г., постановена по НЧХД № 63/2024 г. по описа на Районен съд - Карнобат.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Карнобат за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно мотивите на решението.

На основание чл. 340, ал. 2 пр. 2 от НПК да се съобщи по реда на чл. 178 НПК на страните, че решението е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4