Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1005 от 15.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11698/2025
Вид
Определение № 1005
Подписан
15.01.2026
В сила
15.01.2026
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, Виктория Руменова Митева

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1005 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511698 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 311625/25.09.2025 г. по описа на СГС, подадена от А. Г. Г. чрез процесуалния си представител адв. Д.В.М. срещу Определение № 37421/09.09.2025 г., постановено по гр.д. № 1045/2025 г. по описа на СРС, 68 състав, с което е върната исковата молба на основание чл.130 ГПК и е прекратено производството, като образувано по недопустим иск.

В частна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че е неправилен изводът, че установителен иск за прогласяване нищожността на договорна клауза в сключен договор за потребителски кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, е процесуално недопустим. Позовава се на актуалната практика на СЕС, съгласно която потребителят разполага с правен интерес да предяви иска и при съществуваща възможност за предявяване на осъдителен иск за защита на своето право. Същият се изразява във възможността длъжникът да се освободи от договорната си обвързаност. Твърди, че недоказан остава извода за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит, доколкото почива единствено на твърденията на ответното дружество, като нито са ангажирани доказателства в тази насока, нито е даден срок за становище и уточнения от страна на ищеца във връзка със заявеното плащане на задълженията.

Моли съда да отмени определението и да постанови ново, с което да върне делото и да постанови продължаване на съдопроизводствените действия.

Отговор на частната жалба е подаден от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който са изложени съображения за нейната неоснователност. Правният интерес е абсолютна 1 процесуална предпоставка, за която съдът следял служебно при образуване на производството и в хода на целия процес, като същият се извеждал от фактите и обстоятелствата, които ищецът твърди в исковата си молба. Правилно в настоящия случай първоинстанционният съд приел, че от изложеното в исковата молба не се установявал правен интерес за ищцата да предяви установителния иск, доколкото към момента на предявяването му между страните не е налице облигационна връзка, която да смущава правното й положение. Моли съда да остави частната жалба без уважение.

Отговор на частната жалба е подаден и от „Файненшъл България“ ЕООД, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Изводът на първоинстанционния съд в обжалваното определение е в съответствие със съдебната практика и принципа за процесуална икономия, доколкото с предявяване на осъдителен иск, ищецът ще получи в по – пълен обем защита, като се снабди и с изпълнителен титул, като в производството по предявения осъдителен иск има възможността да иска и прогласяване нищожност на процесната договорна клауза. Споделя извода на съда, че при липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка, каквато е правния интерес от търсената защита, предявеният иск се явява недопустим. Моли съда да остави частната жалба без уважение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството по гр.д. № 1045/2025 г. е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Г. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцата твърди, че е страна по договор за паричен заем № 4436631/22.03.2022 г., обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство № 4436631. Изложени са съображения за нищожност на договорите поради противоречие със закона, както и с оглед разпоредбата на чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

В отговора на исковата молба, подаден от Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД е направено възражение относно допустимостта на предявените установителни искове поради липса на правен интерес. Ответниците поддържат, че всяка от страните е изпълнила задълженията си, поради което за ищеца съществувал друг ред за защита.

С обжалваното определение районният съд е приел, че срокът на договорите е изтекъл на 30.12.2022 г., когато е настъпил падежът на последната вноска, както и че 2 липсва спор относно изпълнение на договорните задължения от ищцата. Посочва се в мотивите, че в исковата молба не били изложени твърдения за бъдещи задължения, както и за съществуване на вземания, произтичащи от непозволено увреждане. Съдът е приел, че липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

Проверката на допустимостта на предявения иск следва тази по чл. 129 от ГПК, а именно дали в исковата молба са изложени твърдения, свързани с релевантните за спора факти. В конкретния случай, предмет на делото са установителни искове за недействителност на разпоредби от договор за потребителски кредит, като в този случай, исковата молба следва да съдържа факти, обосноваващи правния интерес от предявяването им. При липсата на такива твърдения, районният съд е имал задължението да даде указания по чл. 129, ал. 1 от ГПК на ищеца преди да пристъпи към изпращане на препис от исковата молба. Обжалваното определение е постановено въз основа на възраженията направени от ответниците без да е дадена възможност на ищеца да се запознае с тях, както и без да са дадени съответни указания да обоснове правния си интерес.

Неправилно в мотивите си районният съд е възприел тълкуването, дадено от СЕС по дело № С-321/2022 г., като то е приложено в смисъл, различен от този, който има, за да се обоснове крайният извод, съответстващ на цитираната практика на ВКС.

Правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, поради което съдът служебно следи за нейното наличие в хода на цялото производство. С Решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/2022 на СЕС е възприето, че чл. 7, § 1 от Директива 93/2013, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или насрещен иск за изпълнение. Макар въвеждането на процесуални изисквания за упражняването правото на иск да е легитимно, следва да се държи сметка за принципа за ефективност, доколкото евентуалното прекратяване на производството поради недопустимост поради липса на правен интерес, осъждането на потребителя да заплати разноските и насочването му към по-ефективно правно средство, би довело до затрудняване на потребителя да получи предоставената му с Директива 93/13/ЕО защита, като се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, които биха могли да го разубедят да предяви правата си, които черпи от тази директива в нарушение на принципа за ефективност. Доколкото в конкретния случай, на ищеца не е дадена възможност да 3 обоснове правния си интерес, то и районният съд неправилно е прекратил производството по делото като е върнал исковата молба.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 311625/25.09.2025 г. по описа на СГС, подадена от А. Г. Г. Определение № 37421/09.09.2025 г., постановено по гр.д. № 1045/2025 г. по описа на СРС, 68 състав, с което е върната исковата молба на основание чл.130 ГПК и е прекратено производството, като образувано по недопустим иск.

В Р Ъ Щ А гр.д. № 1045/2025 г. на Софийски районен съд, 68 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4