Акт от 19.03.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № І-20 град Бургас

, 19.03. 2019 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

...........двадесет и седми февруари…..през две хиляди и деветнадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с.

Марина Мавродиева при секретаря А. Цветанова като разгледа докладваното от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 1795 по описа за

2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на етажната собственост на сграда „Б“ с идентификатор № *** по КК на гр.Свети Влас ,комплекс „Каса реал 2“ ,с адрес –местността „Юрта-под пътя“ в землището на гр. Свети Влас,община Несебър ,ул.

„Пирин“ № 1 ,представлявана от управителя“Квиринал „ООД,със седалище и адрес на управление-гр.Св.Влас ,кв.“Русалка“ № 224,представлявано от Л. Т. –ответник по гр.д. № 1200 /2017 год. по описа на Районен съд-Несебър против решение № 170/01.10.2018 год. постановено по същото дело ,с което са отменени следните решения на проведеното на 21.11.2017 г. Общо събрание на ЕС ,обективирани в протокол от същата дата у а именно :решенията по т. 2,3,5,67,8,9,10 и 11 от дневния ред на събранието и е присъдил в тежест на въззивника заплащане на разноските на ищеца по делото ,като е отхвърлил искането на същия въззивник за присъждане на разноски.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като считат същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Сочи се на първо място ,че неправител е изводът на решаващия съд,че не е спазена процедурата по чл. 12 ал. 6 от ЗУЕС,тъй като свикващият ОС –Д. Ш. не е имал пълномощно от „Лантурно риъл истейт „ЕООД ,както и от Б. Б. и Е. П.-т.е. не е представлявал етажни собственици ,притежаващи повече от 20% идеални части от общите части на сградата .Подробно се анализират предоставените на Ш. пълномощни от Б. Б. и Е. П./като се прилага писмено потвърждение на първата на действията му по повод свикването на

ОС/,както и нотариално завереното пълномощно от„Лантурно риъл истейт

„ЕООД/като също се представя потвърждение от управителя на действията по смисване на ОС/.Счита се и че волята на изборените етажни собственици относно предоставените на Ш. права е била тълкувана неправилно от районния съд .В крайна сметка същият е бил надлежно упълномощен ,включително и да свиква събрание ,като е представлявал етажни собственици /включая и в лично качество/ с общо 35,35% ид.части от общите части на сградата .

В крайна сметка се сочи ,че дори и да се приемат за правилни изводите на съда за правомощието на Ш. да свика ОС ,то съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 5 и 6 ЗУЕС ОС може да се свика от всеки един собственик ,когато е изминала повече от една година от последно проведеното,или в шестмесечен срок от възвинкването на ЕС.В случая нито се твърди нито са представени доказателства ,че в процесната ЕС изобщо е свиквано и провеждано някога общо събрание.

Оспорва се и приложението на нормата на чл. 17 ал. 4 и 5 ЗУЕС,както и неправилния извод ,че за процесното общо събрание не бил налице необходимия кворум от 67% за провеждането му.Възразява се и против посочването на нарушение на разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ЗУЕС,като се изтъква ,че нормата е диспозитивна ипо решение на мнозинството може да се приеме и различен начин за определяне на паричните вноски .Не е налице и нарушение на чл. 50 ал. 2 според въззивника ,като излага подробни аргументи в тази връзка .Неправилен бил и изводът ,че решението по т.v от дневния ред е незаконосъобразно ,като се сочи ,че в този смисъл цитираната от съда практика на ВКС била неотносима ,постановена при различна хипотеза –гласуване за отчет на управител за вече направени разходи .

Необосновано според въззивната страна е и решението за отмяна на решението по т. 7 от дневния ред, доколкото са изложени мотиви за незаконосъобразност само в една част –„с която на неизрядни собственици да им бъде ограничен достъпа до паркинга и до асансьора на сградата. “Съдът е отменил изцяло решението по тази точка, въпреки че до и да се приеме ,че в тази част то е незаконосъобразно ,това не води до незаконосъобразност на цялото решение Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковите претенции .Моли се за приемане на приложените към въззивната писмени доказателства –пълномощни-потвърждения от Б. Б. и“Лантурно риъл истейт „ЕООД,като се обосновава искането ,твърдейки ,че доказателствата са за нововъзникнали обстоятелства .Моли се и допускане на техническа експертиза ,която изчисли съобразно списъка на присъствалите собственици какъв е общият процент на присъствалите на събранието собственици в насрочения част и правилно ли са прекалкулирани представените на ОС ид.части към 100% ,както е отразено в протокола на ОС.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемите ищци А.Л. и О.С. в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорват въззивната жалба и считат ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Считат ,че доколкото в документите на собственост на участвалите ,представени по пълномощия на събранието етажни собственици ,а и на неучаствалите прилежащите части към самостоятелните им обекти са посочени единствено в квадратни метри /с изключение на Лантурно риъл истейт „ЕООД,то съдът правилно е приел ,че ОС не могло да бъде проведено при условията на чл. 15 ал. 1 ЗУЕС ,тъй като на него не са били представлявани най-малко 67% ид.части от общите части на етажната собственост .

Правилно е изяснено и обстоятелството ,че при свикването на ОС не е спазена разпоредбата на чл. 12 ал. 6 ЗУЕС,доколкото не са налице условията на тази разпоредба- Ш. не е можел сам да свика събрание ,а и не е притежавал сочените от него пълномощни .Изтъкват се подробни съображения относно правилните изводи на съда за нарушение на разпоредбите на чл. 51 ал. 1 и 2 ЗУЕС.Правилно е счетено ,че е нарушена разпоредбата на чл. 19 ал. 5 изр.първо ЗУЕС-а от там и незаконосъобразността на решенията по т. 3 и т. 9 от дневния ред .Споделят се и останалите изводи на първоинстанционния съд .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото производство .Не се сочат нови доказателства .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Както бе казано по-горе ,въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл. 269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решенето е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 170/01.10.2018 г. е правилно.

Този извод се налага по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с иск,предявен от А.А. Л. и О.Д.С.,двамата граждани на Р. Ф., за отмяна на всички решения, взети на общо събрание на Етажната собственост на сграда Б ,с идентификатор

*** , комплекс „Каса реал 2“ в гр. Свети Влас ,местността „Юрта-под пътя “,в землището на гр. Свети Влас,ул.“Пирин „ № 1,, проведено на 21.11.2017 г.,като правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 40, ал.1 ЗУЕС в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита.

Районният съд е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства,като в резултат на цялостния им анализ поотделно и в съвкупност е достигнал до правния извод,че оспорените решения на ОС на Етажната собственост, взети на 21.11.2017 г.следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. За да достигне до този извод, първостепенният съд е приел,че поканата за свикването на Общото събрание е била подписана от Д. Ш., в качеството му на етажен собственик и пълномощник на етажни собственици ,притежаващи повече от 20% ид.части от общите части на сградата ,но Д. Ш. не е разполагал с делегирани права да свиква Общо събрание, а само да участва в него.

Относно упълномощаването НРС е приел,че макар участието в общото събрание да е действие по обикновено управление и не е необходимо изрично упълномощаване,но е необходимо волеизявление на упълномощителя,че овластява пълномощника да извършва действия относими към обикновеното управление на обект в сградата. По отношение на пълномощното , дадено от „Латурно риъл истейд „ЕООД районният съд е приел,че Ш. не е имал пълномощие да го представлява пред събранието и че нито дружеството ,нито останалите двама етажни собственици /за които се твърди ,че Ш. е бил техен пълномощник-Б. Б. и Е.

П./ са упълномощили Ш. да свиква от тяхно име Общо събрание на етажната собственост .При това положение

,доколкото Ш. не притежава сам поне 20% от общите части на сградата ,за да свика общо събрание в хипотезата на чл.12 ал. 6 ЗУЕС,то и проведеното общо събрание се явява незаконно ,тъй като освен това не са налице и останалите условия на цитираната разпоредба ,за да може той сам да свиква общо събрание –не се съдържат доказателства и не се навеждат твърдения ,че събрание не е било свикано от етажни собственици с най-малко 20 на сто ид.части от общите части в 6-месечен срок от възникването на етажната собственост .

След като Ш. не е бил пълномощник най-малкото на

„латурно риъл истейт“ЕООД ,то събранието не е могло да бъде проведено при условията на чл. 15 ал. 1 ЗУЕС ,защото на него не са представлявани най-малко 67 % от общите части на етажната собственост /тъй като не се спори ,че

„Латурно риъл истейт“ЕООД притежава 12,10 % от общите части ,които следва да бъдат приспаднати от приетия кворум на събранието от 71,92 %/

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и препраща към изложените мотиви на осн.чл. 272 от ГПК :

Съгласно чл. 12 от ЗУЕС са регламентирани пет начина за свикване на общо събрание на етажната собственост- първият се отнася до нововъзникнала етажна собственост, следващите три начина са съответно по инициатива на управителния съвет /управителя/, от контролния съвет /контрольора/ или по писмено искане на собственици с най-малко 20 % идеални части от общите части на сградата. Петият начин е по почин на всеки един от собствениците или ползвателите в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. От кого изхожда инициативата се съди от поканата, тъй като според чл. 13 ЗУЕС тя трябва да е подписана от лицата, които свикват общото събрание. В закона няма изискване в поканата или по друг начин да се посочва какво е правното основание за свикване на ОС.

За проведеното ОС се съставя протокол, в който се вписват датата и мястото на провеждане на ОС, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от ЕС, които те представляват, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. За съставянето на протокол се поставя съобщение на видно и общодостъпно място в сградата и при поискване може да се предостави копие от него. Освен това всеки чл. на ОС може да оспори съдържанието на протокола в 7 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Протоколът, ако е съставен по надлежния ред, е доказателство за отразените в него обстоятелство, както и форма за валидност на приетите решения.

С оглед на изложеното по горните правни въпроси следва да се приеме, че решението на районния съд е правилно, тъй като е постановено в съответствие със закона, а изводите за допуснати процесуални нарушения при свикването и провеждането на общото събрание са обосновани с оглед на доказателствата по делото.