Определение № 1717 от 03.06.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1348/2025
- Вид
- Определение № 1717
- Подписан
- 03.06.2025
- В сила
- 03.06.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.294, ал.1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1717 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева А.а
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300501348 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от К. А. А. от гр.Пловдив срещу определение № 4996/11.04.2025г. по гр.д. № 250/2025г. на РС Пловдив, с което е върната на основание чл.130 от ГПК исковата претенция в частта, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца законна лихва за забава върху търсената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че искът е допустим, защото обезщетението по чл.86 ал.1 от ЗЗД, по своята същност не е лихва, защото лихвения процент само определя размера на обезщетението. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
РС Пловдив приема, че относно исканата законна лихва за забава върху търсената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, то при уважаване на тази претенция би се достигнало до анатоцизъм, който е забранен от българското законодателство.
Този извод на първата инстанция е правилен. Съобразно чл.10 ал.3 от 1
ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. БНБ обаче подобна наредба до ден днешен не е издавала, ето защо при липса на правна норма уреждаща олихвяването на изтекли лихви то това е правно недопустимо. Че такова е правното виждане по този въпрос на българския законодател е видно от аналогични правни норми. Например чл.175 ал.3 от ДОПК и чл.1 ал.3 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания имат едно общо принципно правило, а именно че лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.
Съобразно решение № 1082 от 15.VI.1995г. по гр. д. № 1081/94г., V г.о. лихвата е особен вид обезщетение с определен предварително размер в Министерския съвет. Режимът на неговото олихвяване се подчинява съгласно чл.10 ал.3 ЗЗД на специалните наредби на Българска народна банка, каквито и до сега не са издавани. Следователно, не са налице ред и условия, определени от закона, при които може да се извърши олихвяване на изтекли лихви. Затова присъждането на такива е недопустимо. Според решение № 35 от 22.I.1997г. по гр. д. № 503/96г., V г.о. - не е законосъобразно присъждането на лихви за забавено изпълнение, когато се присъжда договорна неустойка, както от деня на забавата до предявяването на иска за заплащане на неустойката, така и върху присъдената неустойка.
Същото е отразено в налична практика на ВКС - решение №122/18.05.2022г. по гр.д. № 3201/2021 г., ІV г.о., решение № 66/29.07.19г. по т.д. № 1504/18г., ІІ т.о. и решене № 30/20.05.20г. по т.д. № 739/19г., І т.о., определение №1456/03.06.2024г. по т.д. №1877/23г. на 1-во т.о., там се приема, че уговорката за капитализация на лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ, какъвто не е настоящият случай. Предвид на това, въззивният съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4996/11.04.2025г. по гр.д. № 250/2025г. на РС Пловдив, с което е върната на основание чл.130 от ГПК исковата претенция в частта, с която се претендира ответникът да бъде осъден 2 да заплати на ищеца законна лихва за забава върху търсената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3