Решение № 178 от 08.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина А. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20205330205343 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. И. М., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул.

"***" №**, чрез адв. В.М. против Наказателно постановление № 36- 0000482/13.08.2020 г., издадено от Т. Т. Н., в качеството на *** на ***, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Обн. ДВ бр. 104 от 27.12.2011 г., изм. и доп.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят твърди връченият му препис от акта за установяване на административно нарушение (АУАН) да е нечетлив и неразбираем, което по недопустим начин да е ограничило правото му на защита и да представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа извършването на нарушението да не е доказано по делото. Моли наказателното постановление да бъде отменено. При условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. М., който поддържа жалбата. Пледира да са допуснати съществени процесуални нарушения и поради липса на надлежно описание на нарушението, неправилна правна квалификация на деянието, съставяне на АУАН в отсъствие на жалбоподателя и липса на посочване на 1 административнонаказващия орган (АНО) в наказателното постановление.

Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 50762 от 01.09.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на нарушението да е установено по категоричен начин. В допълнително становище, приложено на лист 16-18 от делото, поддържа наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. И. М., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 20.08.2020 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 26.08.2020 г., съгласно датата на клеймото върху пощенския плик - също находящ се по преписката, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 24.06.2020 г. в град Стамболийски, ул. „Марица“ № 31 в контролно-технически пункт, притежаващ Разрешение № 1750 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, валидно до 16.04.2024 г., свид. В. К. П. представил лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № ***, категория M1G за извършване на периодичен преглед на техническата му изправност.

Жалбоподателят А. И. М. бил член на комисията, която трябвало да извърши прегледа. Около 14:14 часа на 24.06.2020 г. започнал прегледът, като още в самото му начало жалбоподателят М. напуснал линията на КТП и до края му не се върнал, като не извършил нито една проверка. Въпреки това жалбоподателят подписал и подпечатал с индивидуалния си печат протокола с № 22660859 от 24.06.2020 г. за извършен периодичен преглед на техническата изправност на процесния автомобил.

Напускането на линията за проверка на КТП преди началото на прегледа и неизвършването на нито една проверка от страна на жалбоподателя било забелязано от служителя Ч. С. в отдел „Видеонаблюдение“ към РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив при преглед на записа от видеонаблюдението. Последният уведомил свид. Г. Д. Д. – *** в ***, който 2 също се запознал с видеозаписа от прегледа.

На 30.07.2020 г. свид. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя М., в негово присъствие и в присъствието на свид. К. С. К.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства, като и от вещественото доказателство по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. Д. Д. и К. С. К.. От тях се установяват обстоятелствата, които двамата свидетели са констатирали в хода на извършената проверка. Свидетелите изясняват, че проверката е осъществена изцяло въз основа на данните от видеонаблюдението. Посочват какво е било дължимото поведение от техническия специалист в качеството му на член на комисията, както и че в случая са забелязали жалбоподателя М. да напуска линията за извършване на проверка в КТП и до края на прегледа да не се връща, а всички проверки да са извършени от друго лице, което не фигурира в списъка с технически специалисти. Установява се още, че видеонаблюдението е поставено и обхваща както входа, така и изхода на канала, в който е разположена линията за извършване на проверки.

Показанията на двамата свидетели са подробни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи. Те намират изцяло подкрепа в приобщения по делото видеозапис, поради което се ценят и за проверени. По тези съображения съдът им дава вяра.

С доверие се ползват и показанията на свид. В. К. П.. Същият е трето за спора лице, незаинтересовано от изхода на делото, а в показанията си възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Съдът кредитира показанията и на този свидетел като подробни и добросъвестно дадени. От тях се установява, че свидетелят е възприел кои са лицата, участвали в извършването на прегледа – както боравещия с уредите, така и работещият на компютър в затвореното помещение. За участието на жалбоподателя М. в прегледа свид. П. сочи, че той го е поканил да влезе и му е указал какви документи да подготви, но след това не го е виждал до края на прегледа. Относно помещението с компютъра свид. П. подробно изяснява, че вътре има и друга стая, както и санитарно помещение, но не е забелязвал да има друг вход или изход. Пояснява още, че е влизал в това помещение, включително и предишни пъти, тъй като е познавал предишния собственик на пункта. В тази част показанията на свидетеля са изключително подробни и детайлни, което затвърждава извода за тяхната достоверност. Именно от показанията на свид. П. се явяват оборени по делото показанията на свид. Д.

3

З. Д., поради което съдът не им дава вяра при формиране на фактическите си изводи. Доказано е по делото, че твърденията на свид. Д. не отговарят на обективно случилото се. Отчитайки и обстоятелството, че Д. е служител на дружеството „Ем Ви Адвенс“ ЕООД, което е титуляр на разрешението за извършване на периодични прегледи на техническата изправност, то съдът приема, че свидетелят е предубеден, а стойността на показанията му е дискредитирана.

От списък към Разрешение № 1750/16.04.2019 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС се установява, че жалбоподателят М. притежава квалификация за извършването на проверки на ППС от категории M1, M2, M3, N1, N2 и N3, както и че има печат с индивидуален номер 1750-3.

От протокол № 22660859/24.06.2020 г. за извършен периодичен преглед на техническата изправност на ППС се изяснява, че е съставен протокол за преглед на лек автомобил Джип Чероки 2.5 ЦРД с рег. № ***, с начало на прегледа 24.06.2020 г., 14:14 часа. Установява се още, че в протокола е поставен печат с номер 1750-3.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Доказа се по делото от събраните и проверени писмени доказателства, от вещественото доказателство, както и от показанията на свидетелите Д., К. и П., че от обективна страна на описаните в наказателното постановление време и място – на 24.06.2020 г. в гр. Стамболийски, ул. „Марица“ № 31, лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № *** е бил представен за извършване на периодичен преглед на техническата му изправност. Доказано е и че жалбоподателят М. е бил член на комисията, като в това си качество е подписал и подпечатал протокол № 22660859/24.06.2020 г. за извършен периодичен преглед. Същевременно обаче се установява и че жалбоподателят не е извършвал периодичния преглед, като още в самото му начало е напуснал линията за извършване на проверката в контролно-техническия пункт и не се е завърнал до края на проверките, като така не е осъществил нито една от тях.

Така установеното деяние на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., която разпоредба гласи, че: „при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията, извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл.31, ал. 1 и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, като извършва необходимите проверки и измервания на спирачна уредба и състоянието на отработилите газове; разпечатва резултатите от измерванията, вписва върху тях заключение за съответствието с нормативните изисквания, подписва се и ги подпечатва със своя индивидуален печат“. В обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП има твърдение жалбоподателят да не е извършил проверка на техническата изправност на процесния автомобил съгласно изискванията на методиката и технологичната карта по Наредбата. Това 4 твърдение се подвежда под нормата на чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н- 32/16.12.2011 г., но самата правна норма по т. 1 включва и четири букви, във всяка от които е регламентирано различно материалноправно задължение за техническия специалист, член на комисията. Така задължението по буква „а“ от нормата е за извършване на визуална проверка и отразяване на данните в протокола, по буква „б“ за описаните по-горе действия, по буква „в“ - за отразява съответствието на данните от измерванията в протокола, а по буква „г“ - за класифициране на установените неизправности. В наказателното постановление, а и в АУАН, липсват твърдения кое точно свое задължение от така изброените не е изпълнил жалбоподателят. На практика фактическото описание е непълно, защото кореспондира единствено с правната квалификация по чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредбата, но не и със задължението по б. „б“ от същата правна норма. В обстоятелствената част на НП е прието, че жалбоподателят „не е извършил нито една проверка“. Подобен фактически извод е твърде общ и внася неопределеност в предмета на доказване по делото, както и неяснота за жалбоподателя срещу какви точно факти следва да се защитава. Не може да се приеме, че за осигуряването на адекватна възможност за защита в процеса е все едно по обвинение за неизпълнението на кое свое задължение е наказан жалбоподателят. За да може да оборва тезата на наказващия орган и да докаже, че всъщност е изпълнил своето задължение, той трябва да знае кое е това задължение, което се твърди, че не е осъществил. Законодателят е разделил процедурата на отделни етапи и е скрепил неизпълнението на всеки от тях с административнонаказателна отговорност, поради което лицето не следва да бъде поставяно в неяснота за виновното неизпълнение на кой етап е санкционирано. При така направеното фактическо описание „не е извършил нито една проверка“ за съда остава неясно защо деянието е квалифицирано именно по буква „б“ на чл. 44, ал. 1, т.