Решение № 36 от 06.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Т.ова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000719 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Р. Ф. М. против решение №57/24.10.2022г., постановено по ТД №127/2021г. по описа на ОСШумен, В ЧАСТИ, с които са били отхвърлени предявените от него срещу ЗД“БУЛ ИНС“АД претенции за присъждане на горници от главници на търсени застрахователни обезщетения, съответно над 40 000 лв. до 80 000 лв. като справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма и над 5050,61 лв. до 6313,26 лв. за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, причинени при ПТП 12.04.2021г. от водач, управлявал л.а. Мерцедес С180 с ДК№ХХХХХХХХ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законни лихви, считано от 18.05.2021г., като съответно са били определени и разноски в тежест на насрещни страни.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 9/05.01.2023, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът Р. Ф. М. , чрез адвокати Д. и Р се позовава на неправилно определяне на справедлив и съответен на актуалните икономически условия имуществен еквивалент на обезщетението за неимуществените вреди за установените множество телесни увреждания и психична травма, 1 продължителното им лечение и непълно възстановяване на пострадалия, както и на недоказано с категоричност съпричиняване на 1/5 от обема на вредите поради неупотреба на обезопасителен колан. С тези доводи, поддържани и в писмено изложение и пледоария по същество, преупълномощен адвокат моли за отмяна на обжалваната част от решението и присъждане на горници на обезщетения до претендиран като справедлив еквивалент размер на неимуществените вреди и доказаните имуществени вреди, без намаляване поради принос на пострадалия.

Въззиваемият застраховател ЗД“БУЛ ИНС“АД , чрез пълномощник адв. Т. Д., оспорва жалбата, като наред с доводи за съответно на справедливостта остойностяване на негативно засягане на неимуществена сфера на неработещ трудоспособен, който не е обществено известна личност, евентуално сочи, че приносът на пострадалия не само е категорично установен със събрано заключение на комплексна експертиза, но дори и е недооценен, тъй като нанесените на пострадалия при челен удар телесни увреждания не биха били причинени като тежест поне до 80 % и в това съотношение следва да се редуцира евентуално определеното в нов размер от въззивния съд обезщетение. Същите доводи се поддържат в устните прения по същество, като преупълномощен представител моли за потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Пълномощниците на въззивника са поискали присъждане на възнаграждение за безплатно предоставена правна услуга в полза на адв. Р, което съдът да определи при отчитане на повишената фактическа и правна сложност на казуса. Въззиваемият е конкретизирал в списък по чл. 80 ГПК (л.43) искането си за присъждане на адвокатски хонорар, в размер, който е оспорен, като насрещната страна е заявила, че услугата, ползвана от застрахователя следва да се заплаща до размер на юрисконсултско възнаграждение, без съобразяване на националната регулация на адвокатските услуги, евентуално да се намали прекомерно уговорен размер до нормиран минимум.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ на сборувано отхвърляне на части от предявени от пострадало от ПТП лице съединени преки претенции срещу застрахователя на автомобилиста, причинил имуществени и неимуществени щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 100 000 лв. и като компенсация за направени 6552,82 лв. имуществени разходи за лечение на телесно увреждане по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включващо и дължима от застрахования законна лихва върху главницата, считано от уведомяване на застрахователя на 18.05.2021г. до окончателното им 2 погасяване. Ползващият се от застраховката пътник Р. М. е основал претенцията си на твърдения за понесени болки и страдания от множество комбинирани телесни увреждания в областта на таза, шията, гръдния кош и други части на тялото, провеждано сложно дву-етапно оперативно лечение на фрактури с вътрешни фиксации, обездвижване на различни части от тялото и усложнено последващо домашно лечение, изискващо битово обслужване с чужда помощ и ползване на специализирани помощни изделия за пролежаване, екстензия, помощ при движение и хигиена, както и допълнително развили се усложнения(спондилодисцит) и ограничения на движение в колянна и тазобедрена стави както възстановяването му не е било приключило в рамките на шест месеца и е съпътствано с изживяване на тежка и остра психотравма, чиято негативна симптоматика (подтиснатост, тревожност, страхови изживявания, нарушения на съня и апетита, разсеяност и раздразнение) и породено от силната негативна емоция паническо разстройство нарушават психичния комфорт на пострадалия, а продължаващите симптоми на психогенни кризи и страхове, усещане за безсилие и зависимост както и драстичната промяна на водещата му функция в семейството влошават самочувствието му и затрудняват възстановяването му. Комплексът от тези телесни и психични увреждания са посочени като пряк резултат от предизвикано на 12.04.2021г. на път I-2, км 105+110, от застрахован водач Л М., който като управлявал л.а. „Мерцедес Ц 180“, рег.

№ХХХХХХХХ навлязъл в платно за насрещно движение, където настъпил челен удар с насрещно правомерно управляван друг автомобил.

Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования и понасяне на имуществени вреди при заплащане на лечение, така и конкретно размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания от пострадалия ищец, пътник на предна дясна седалка в управлявания от застрахования автомобил.

Наред с оспорване на причиняване на целия обем от негативни изживявания и продължителността на възстановяването пряко от удара при ПТП, обосновано и с насрещно позоваване на предходни заболявания и лекувана по-рано страхова невроза и последващо непроведено системно и адекватно лечение на основното тазово счупване, ответникът изрично е заявил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на самия пострадал, конкретизирано с твърдения за нарушаване на задължението на пътника да се обезопаси с наличния в МПС колан.

Обезщетенията за обжалваните размери са били поискани от пострадалия преди предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било приключено, но същевременно срокът за разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без застрахователят да е съобразил представен от пострадало лице протокол за ПТП с ясно отразени факти за вредоносно поведение на застрахован водач, причинило телесни увреждания на пътника. Затова съдът намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка пострадал пътник да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви.

3

Решението, в частта, с която са били присъдени дължими( редуцирани след признато съпричиняване) застрахователни суми от 40000 лв. като справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма и 5050,61 лв., като обезщетение за направени разходи за лечение, не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение, поискано ведно с дължими от застрахования лихви(като акцесорна последица от определяне на главниците). Затова и понастоящем не се налага изследването на въпроса относно приключване на разследването на престъпно причиняване на средни телесни увреждания, принципно обуславящо гражданската отговорност на виновния застрахован водач.

Същевременно не е обжалвано отхвърлянето на допълнително претендирана компенсация за отговорност за забава на лихвоносното обезщетение, породена на самостоятелно основание като законна лихва от 11.06.2021г., както и отхвърлянето на претенцията за неимуществените вреди над 80 000 лв. до предявения първоначално размер от 100 000 лв., което налага и въззвиният съд да се ограничи при отчитането на справедливия еквивалент за комплекса от негативни последици за здравето и психиката на пострадалия до този максимален размер.

Обжалваната допустима част от съдебното решение визира както горница от 30 000 лв. над определен от първа инстанция по справедливост еквивалент на неимуществени увреждания, така и частите, съответни на 1/5 от компенсациите, намалени и съответно отхвърлени поради уваженото възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от пострадалия пътник.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по механизма на вредоносното събитие, установен от първата инстанция със заключението на автоексперт въз основа на официално удостоверени в протоколи от ПТП и оглед на местопроизшествие с фотоалбум следи от движението на двата насрещно ударили се МПС, след като застрахованият водач неправомерно е напуснал своето платно. Не се спори и по установените увреждания на тялото на пътника, който се е намирал на предна дясна седалка, като според неоспорено от страните комплексно заключение на съдебен медик и автоексперт(обосновано с експертно изследване на документираните непосредствено след произшествието и в епикризите на последвалото лечение телесни увреждания и въздействие на физични закони) съчетаната травма в областта на главата, шията, гръдния кош и таза изцяло съответства като резултат на понесен непосредствено интензивен удар от челен сблъсък, локализиран в дясна предна част на броните на двата автомобила.

Въззивният съд изцяло възприема изводите на експерта – съдебен лекар като резултат от съпоставянето на данните в медицинската документация и 4 спецификата на провеждано лечение и резултатите от него, възприети непосредствено от вещото лице при извършен личен преглед на ищеца и актуално образно изследване след като е изминала повече от година от увреждането. Вещото лице е категорично, че вследствие на удара на автомобилите, пътникът е понесъл разкъсноконтузна рана на горен клепач на дясно око и фрактура на тяло на четвърти шиен прешлен (съответни на удара на главата в предното стъкло), фрактура на 9 ребрена дъга в дясно и многофрагментарна фрактура на ляв ацетабулум, фрактура на лява седалищна кост с разместване назад, фрактурна линия на лява срамна кост на таза без разместване, хематом в областта на вътрешен обтураторен мускул и мастни тъкани около пикочен мехур и ректума(съответни на удара на тялото при преместването му напред и удар в предна част на купето – към таблото и предното стъкло). Вещото лице е потвърдило, че лечението е започнало на 12.04.2021г. с начален консервативен етап на третиране на раните на главата, стабилизация с яка за 90 дни на шийната травма и закрито наместване на фрактурата на таза под анестезия, веднага след прием в спешен център на МБАЛ Шумен, но след консултация пациентът е насочен по негово желание към специализирано лечебно заведение УМБАЛ „Г.Странски“ в Плевен, където е транспортиран на 16.04.2021г. за негова сметка в клиника по ортопедия и травматология. В това лечебно заведение на 22.04.2021т е извършена оперативна обработка на бедрената става и е поставена метална плака, фиксираща фрактурата, проведени са тестове за стабилност и след гладко приключване на лечението пациентът е изписан на 04.05.2021г., с препоръка за прилагане на екстензия и антитромботична терапия с медикаменти за 30 дни в домашни условия, което наложило и ново транспортиране със специален медицински транспорт. Според обоснованото заключение на вещото лице, най-силно изразените болкови усещания и неудобства са продължили през първите 5-8 седмици, в които е приключило и лечението на раната на клепача, а затрудненията в движението на шията и торса обичайно съвпадат с назначения период на носене на ограничителната яка и пролежаване с принудителна екстензия до края на май (2- 3месеца), необходими и за зарастване на част от тазовите фрактури. Медицинският експерт е потвърдил, че възстановяването в конкретния случай е надхвърлило обичаен период от 7-8 месеца, необходим за консолидацията и на по-тежкото тазово увреждане, тъй като в медицинската документация са установени обективни данни за регистрирани усложнения, изключващи самостоятелно придвижване и постоянни болки в кръста и долните крайници, които след свалянето на екстензията са били провокирани от новопоявил се сдпондилодисцит