Решение № 59 от 22.07.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Разград, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора И. Р. Р. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243300600218 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда №23 от 26.03.2024г. по нохд №610/2023г. на РС-Разград, съдът е признал всеки от подсъдимите Д. Т. М., Т. М.Т. и В. Д. В. за невиновни в това, че на 07.04.2022г. в гр.

Разград, в съучастие като съизвършители помежду си, потвърдили неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 188 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта-Началника на сектор „Пътна полиция"-ОДМВР-Разград, чрез служителя Д. Б. - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства за това, че на 28.03.2022г. около 16.56 часа в гр. Разград по ул. „Търговищко шосе“ лице различно от собственика-В. Д. В. от гр. Разград на лекия автомобил, марка „Пежо“, модел „406“ с per. № ***, а именно Т. М. Т. от с.гр. е управлявало същия автомобил и е извършило нарушение по ЗДвП, установено с мобилна система за видеоконтрол TFR 1М, с фабричен № 635, клип № 11065- престъпление по чл. 313, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.

1 от НК, като са оправдани по така повдигнатото обвинение.

Депозиран е протест от прокурор в РП-Разград. Счита присъдата за неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като сочи, че от събраните доказателства безспорно е установено, че подсъдимите са извършили в съучастие престъплението.

В допълнително изложение прокурорът излага съображения, че е изложена

1 фактическа обстановка, която не се основава на събрания доказателствен материал. Така в началото съдът е посочил, че подс. Т. Т. на 28.03.2022г. отишъл на работа с л.а. Пежо с рег.

№***, като не става ясно от кои доказателства е прието това обстоятелство, след като и самите подсъдими в нито един момент не са дали обяснения в тази насока. В същото време доказателствата установяват, че въпросният автомобил бил управляван приоритетно от сина му – подс. Д. М.. Сочи също така за безспорно, че няма свидетели-очевидци, които да посочат, че подс.Д. М. е управлявал на 28.03.2022г. автомобила с превишена скорост, което не се установява и от извършената видеотехническа експертиза. Счита, че по делото има косвени доказателства, от които може да се стигне до извода, че подс. Д. М. е управлявал автомобила. Поради което изразява несъгласие с аналитичната дейност на решаващия съд, който отказал да прави анализ на всички косвени доказателства и вместо това заключил, че щом е възможно да има изключения за дадени обстоятелства, то именно те са се случили, без да преценява доколко са правдиви, отговарят на житейската логика и дали има данни за такИ. изводи. Счита, че съдът е направил грешни фактически и правни изводи.

Искането е съдът да отмени присъдата и постанови нова, с която признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им от РП-Разград обвинение за престъпление по чл.313 ал.1 във вр. с ч.20 ал.1 НК, съответно да бъде приложен института на чл.78а НК и им бъде наложена административно наказание на всеки един глоба към минималния размер.

Препис от протеста е връчен на подсъдимите и техния защитник, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа протеста по изложените в него съображения. Според прокурора приетите фактически положения не съответстват на събрания доказателствен материал. Намира, че е безспорно установено, че подс. Т. Т. не е управлявал процесния ден автомобила, тъй като са налице доказателства, че на същата дата и по същото време е бил на работното си място, за което е попълнил съответните документи. Излага съображения за това, че в проведеното административно-наказателно производство самият Т. Т. сочен за извършител на административното нарушение многократно заявявал, че той не може да управлява автомобила с толкова висока скорост. Поради което на инкриминираната дата в посочения час не е управлявал процесното МПС, поради което счита, че е изпълнен състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимите. Предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена, като подсъдимите Д. М., Т. Т. и В. В. бъдат признати за виновни, за престъплението, за което им е повдигнато обвинение, с конкретизация на формата на съучастие на всеки един от подсъдимите в престъплението, съответно при наличието на предпоставките на чл.78а НК същите да бъдат освободени от наказателна отговорност, с налагане на адчминистративно наказание глоба в минимално предвидения в закна размер.

Защитникът на подсъдимите адв. Б. моли депозирания протест да бъде оставен без уважение, като пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

Не приема изложените съображения на държавното обвинение по отношение заявеното от 2 подс. Т. Т. по административното производство, тъй като същият никога не е твърдял, че не е управлявал автомобила, а е възразил по отношение на скоростта. Изразява становище, че предаването на дежурството в 18,30 часа е само на книга, предвид и показанията на разпитаните свидетели, че много често пазачите включително подс.Т. Т., са напускали работното си място преди края на работното време. Както, че към настоящия момент има влязъл в сила съдебен акт, който приема, че на процесната дата процесното МПС е било управлявано от подс. Т. Т..

Подсъдимите Д. М., Т. Т., В. В. се присъединяват към становището на защитника си.

В последната си дума тримата подсъдими молят присъдата на първоинстанционния съд, да бъде потвърдена.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Въззивния протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим, разгледан по същество се явява неоснователен.

Процесуалната дейност на първостепенният съд не страда от приписаните в протеста недостатъци, както по отношение попълването на делото с доказателства, така и при тяхната оценка. При собствения анализ на доказателствата настоящият състав намира, че по делото е установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. Т. М. е роден на ***. в гр. Исперих, обл. Разград, живее в гр.

Разград. Същият е с висше образование, неженен, неосъждан.

Подсъдимият Т. М. Т. е роден на ***. в с Волно, общ.Исперих, живее в гр. Разград.

Същият е със средно образование, женен, неосъждан.

Подсъдимата В. Д. В. – Т.а е родена на ***. в гр. Разград, живее в гр. Разград.

Същата е омъжена, с висше образование, неосъждан.

Подс. Д. М. бил син на подсъдимите Т. Т. и В. В. – Т.а, като тримата живеели в гр.

Разград, ул. ***. Подс. Д. М. бил правоспособен водач на МПС - притежавал СУМПС с № ***, издадено на 11.09.2014г. от ОДМВР- Разград, валидно до 11.09.2024г., което му давало право да управлява МПС от категориите „В“ и „АМ“. Санкциониран по ЗДвП за превишение на скорост. Подс. Т. Т. също бил правоспособен водач на МПС и също е санкциониран за превишаване на разрешната скорост/видно от справка за нарушител/. Към момента на деянието работел като охрана на обект „Пилко“ ЕООД-Разград. Подс. В. В. - Т.а не притежавала СУМПС, но на нейно име бил регистриран лек автомобил, марка „Пежо“, модел „406“ с peг. № ***. Последният се управлявал предимно от подс. Д. М., но и от подс.

Т. Т..

На 28.02.2022г. в 16.56ч., гореспоменатият автомобил се движел в гр. Разград по ул.

„Търговищко шосе“ в посока към гр. Търговище. В близост до „Енергомонтаж“ бил заснет с мобилна система за видеоконтрол TFR 1- М, с фабричен № 635, клип № 11065, като се 3 установило, че автомобилът се движел със скорост 133 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, т.е. превишил разрешената скорост с 83 км/ч. С оглед изясняване на автора на нарушението полицейските служители - свидетелите Д. Б. и К. К. инспектори в сектор „Пътна полиция“, след установяване собствеността на автомобила, посетили на 07.04.2022г. дома на тримата подсъдими в гр. Разград, ул. ****. Същите били там, като подс.Т. Т. заявил, че той управлявал автомобила. След това в присъствието на полицейските служители подс.Т. Т. и подс.В. В. попълнили декларации по чл.188 от ЗДвП, в която първият посочил, че той е управлявал автомобила в процесния случай, същото потвърдила и съпругата му в своята декларация, в качеството си на собственик на автомобила. С оглед декларираните обстоятелства свидетелката Д. Б. издала АУАН серия „АД“ с бл. № 054055/07.04.2022г. срещу Т. М. Т. - че на 28.03.2022г. в 16.56 ч. в гр. Разград по ул.

„Търговищко шосе“ до „Енергомонтаж“ по посока гр. 2 Търговище управлявал лек автомобил, марка „Пежо“, модел „406“ с per. № РР ***, собственост на В. Д. В., като при ограничение на скоростта 50км/ч. за населено място се движел със 133км/ч., превишавайки разрешената скорост с 83 км/ч. Подс. Т. Т. се запознал със съставения му акт и възразил, че не е управлявал с такава скорост, след което подписал акта. Въз основа на акта било издадено Наказателно постановление №22-1075-000293/04.05.2022г. от Началника на сектор „ПП“-ОДМВР-Разград за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с което му било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Подс. Т. Т. обжалвал наказателното постановление с доводи, че не е управлявал автомобила с посочената скорост, отчетена от техническото средство. Наказателното постановление било потвърдено от Районен съдРазград, видно от Решение №154 от 04.082022г. по анд №292/22г. и Административен съдРазград и е влязло в сила.

В хода на разследването било констатирано, че подс. Т. Т. на 28.03.2022г. в 16.56ч. би трябвало да е на работа, а именно на смяна в „Пилко“ ЕООД-Разград, която смяна по график приключвала в 18.30ч. В отчетната форма за явяване на работа в „Пилко“-ЕООД Разград в „Дневник за приемане и предаване на дежурството“ /л. 46 от ДП/ подс. Т. Т. записал собственоръчно „Днес 28.03.2022г. в 18.30ч. долуподписаният охранител Т. Т. сдадох дежурството по охрана на пост № 2; ц-р № 4 по опис. Всички документи и оборудването са налице и изправни. По време на дежурството не бяха констатирани нарушения“. После се подписал в графа „Сдал“, а неговия колега Р. Н. се подписал на следващия ден на „приел“.

На досъдебното производство била извършена графологическа експертиза /л. 130-137 от ДП/, която заключила, че саморъчните подписи и ръкописният текст за „Сдал“ в „Дневник за приемане и предаване на дежурството“ от 28.03.2022г. и в извадка от „Книга за ежедневен инструктаж на служителите на четвърти развъден център“ са изпълнени от Т. Т.. Освен това вещото лице заключило, че саморъчните подписи за декларатор в две декларации по чл. 188 от ЗДвП от 07.04.2022г. са изпълнени съответно от В. В. и Т. Т.. Ръкописният текст в двете декларации не бил изпълнен от тях.

На досъдебното производство била изготвена и видеотехническа експертиза /л. 130- 4

132 от ДП/, която изследвала видеозаписа от гореспоменатата мобилна система за видеоконтрол TFR 1- М, с фабричен № 635, клип № 11065. Вещото лице дало заключение, че на видеозаписа присъствал лек автомобил, марка „Пежо“, модел „406“ с peг. № РР***.

Нямало други превозни средства. От позицията на видеокамерата, която е заснела видеозаписа и качеството на записа не е възможно да се определи лицето, което е управлявало автомобила, както и дали има пътници в него.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства – Дневник за приемане и предаване на дежурството“ от 28.03.2022г., процесните декларации по чл.188 ЗДвП, приложената административно-наказателна преписка, решение №154 от 04.08.2022г. по анд № 292/2022 г. на РС-Разград, експертните заключения. Приетото от първия съд по фактите, че процесния ден подс. Т. Т. е отишъл на работа с л.а. марка „Пежо“, модел „406“ с per. № РР ***, не намират опора в събрания доказателствен материал. Липсват доказателства в тази насока, а са налице предположения за това с какъв транспорт същият е отишъл и си е тръгнал от мястото, където е бил на работа. Безспорното в случая е, че в 16.56 ч. часа на 28.03.2022г. процесния автомобил е бил заснет от мобилна система за видеоконтрол TFR 1М, с фабричен № 635, клип № 11065 в 16.56 ч. в гр. Разград по ул. „Търговищко шосе“ до „Енергомонтаж“ по посока гр. Търговище. В депозираните декларации и пред свидетелите Д. Б. и К. К., подс. Т. Т. е посочил, че той е управлявал автомобила, същото е отразила и подс. В. В..

Разпечатката съдържа 45 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f03614d-c485-4abf-82fc-dd615160a6a5