Решение № 1426 от 13.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1426 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330205026 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8504242032 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на С. Х. Б. с ЕГН: ********** на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

С. Х. Б., редовно призован, не се явява в съдбно заседание и не се представлява от процесуален представител. С жалбата си и допълнително становище се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ), поради което се иска неговата отмяна.

Изложени са съображения, за липса на надлежна индивидуализация на мястото на нарушението, както и че електронният фиш не съдържал дата на издаване. Също така била изтекла давността за погасяване на наказателното преследване, като било налице и непропорционалност на санкцията, а от друга страна жалбоподателят бил освободен от заплащане на винетна такса поради наличие на ТЕЛК. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" - С. с писмено становище, допълнителна молба и чрез процесуалния си представител ****Г. предлага жалбата да бъда отхвърлена, а електронният фиш бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Видно от представените по административнонаказателната преписка доказателства се установява, че л.а. „КИА СПОРТИДЖ“ с рег.№ **** и обща технически допустима максимална маса 1928 кг., брой оси 2, категория Евро 2 към 11.07.2020 г. е собственост на С. Х. Б..

На 11.07.2020 г. в 07:14 ч. в община М., на път А-1 км. 118+599, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 20051, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), било установено движение на същото превозно средство - лек автомобил „КИА СПОРТИДЖ“ с рег.№ ****, като за него не била заплатена пътна такса по чл.

10 от ЗП. За същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било посочено - няма валидна винетка.

Установеното нарушение е с № AA2B787059CA7448E053011F160A9A38 и е издаден на жалбоподателя електронен фиш № 8504242032 като е наложена глоба в размер на 300 лв. на собственика на МПС. В него е посочено, че собственикът на МПС дължи заплащането на съответната такса по чл. 10а, ал.

2 от ЗП съобразно категорията на притежаваното/ползвано ППС в размер на 10 лв., правото на лицето да се освободи от санкцията чрез заплащане в 14дневен срок на компесаторна такса в размер на 70 лв., след което електронният фиш ще бъде анулиран, а задължение ще се счита за изпълнено, правото да се обжалва – в какъв срок и пред кой орган, както и законовата разпоредба, по силата на която може да се анулира.

Нарушението било установено с устройство № 20051 (тол секция), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 км 118+599.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил издаден обжалваният Електронен фиш № 8504242032.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

В случая се установява извършено от С. Х. Б. нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата - за това, че 17.07.2020 г. в 17: 40 ч. в община М., на път А-1 км. 118+599, с посока нарастващ километраж, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като водач на превозно средство - лек автомобил „КИА СПОРТИДЖ“ с рег.№ **** се е движил по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за 2 същото ППС да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

От доклада се установява, че пътно превозно средство „КИА СПОРТИДЖ“ с рег.№ **** се е движилио с посока - нарастващ километраж, като движението на същото ППС е било заснето от контролно устройство с идентификатор № 20051, намиращо се на път А-1 км 118+599. От приложената справка се установява и липсата на заплатена такса по чл. 10 от Закона за пътищата (винетна такса) за МПС, който отрицателен факт, сам по себе си, не подлежи на доказване от въззиваемата страна. Докладът от електронната система е официален свидетелстващ документ, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Приложените към доклада снимки установяват движението на процесното МПС – така Решение № 878 от 12.05.2023 г. по к. адм. н. д. № 812/2023 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

От справката за собственост се установява, че собственикът на лекия автомобил е именно жалбоподателят. Освен това собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от въззиваемата страна и жалбоподателя, както и не се спори по липсата на заплатена винетна такса към момента на констатиране на нарушението от електронната система за събиране на такси. Това е така, тъй като жалбоподателя сочи в жалба си, че е лице с 50% трайно намалена работоспособност и е бил освободен от заплащане на винетна такса, но по делото няма доказателства за подадено заявление от страна на Б. за снабдяване с безплатна винетка, което води до извод, че на процесната дата и място той е управлявал лек автомобил „КИА СПОРТИДЖ“ с рег.№ **** без платена винетка.

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението; регистрационният номер на ППС, посочен е собственикът на същото, описание на нарушението. Разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност, правилно е определен размерът на глобата - 300 лева, който не подлежи на индивидуализация от административнонаказващия орган или съдът, както и срокът и начините за доброволното й плащане. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не се изписва дата на издаване.

Съвсем ясно е посочено и мястото на извършване на деянието както относно административната единица, на чиято територия е настъпило, така и точен километър и посока на движение от конкретен път – А-1 км 118+599.

Съдът не намира как по-точно може да бъде обозначено то, а поради това и възражението в тази връзка прие за неоснователно. Съгласно Списъка на републиканските пътища в Република България път А-1 е автомагистрала "Тракия". Електронната система за събиране на пътни такси не представлява автоматизирано техническо средство за измерване, тъй като по същността си тя няма за цел измерване на някакви величини. Техническите средства или 3 системи по смисъла на чл. 167а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП заснемат само датата, часа и регистрационния номер на ППС. Целта е единствено установяване дали ППС се е движили със заплатена пътна такса.

Съдът, обаче приема, че доводът за настъпила давност за осъществяване на правомощията на държавата по административнонаказателно преследване и налагане на наказание на дееца е основателен.

Възражението е основателно, тъй като до връчването на електронния фиш е изтекъл 3-годишният срок на преследвателската давност, без през този период тя да е била прекъсвана. В тази връзка съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност, а извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко положение спрямо извършителите на деянията с найвисока степен на обществена опасност каквито са престъпленията. Поради това институтите на давността в двете й разновидности: 1) давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния държавен орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и 2) давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес.

Съгласно цитираното тълкувателно постановление и на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК е приложима и в административнонаказателния процес по ЗАНН. В тълкувателното постановление е прието още, че пример за такова субсидиарно приложение е абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С нея не се изчерпват случаите, при които разпоредбите на давността по НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Преследвателската давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. В общия случай тя започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на правонарушителя с влязъл в сила акт. Преследвателската давност бива два вида: обикновена и абсолютна - така Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност, изключва наказателното/административнонаказателното преследване 4 независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал.

3 от НК.

Не може да бъде споделена тезата, че в административнонаказателния процес не намират приложение правилата за обикновената преследвателна давност, а само за абсолютната такава. Отговорът на този спорен въпрос се съдържа в мотивите на цитираното вече Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. В него изрично е прието, че на основание чл. 11 от ЗАНН съответно приложение в процеса по ЗАНН намира уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност, а не само отделни правила от нея каквито са тези за абсолютната давност. Обикновената преследвателната давност също е част от уредбата на давността по НК. Още в следващото изречение на постановлението отново е посочено, че в административнонаказателния процес се прилага „институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава“. След като приложим е целият правен институт, то това иманентно включва и обикновената давност за преследване на нарушителя. Употребата на думите „включително и“ преди израза „абсолютна давност“ ясно сочи, че правилата на абсолютната давност не са цялата нормативна уредба относно давността по НК, която е съответно приложима в процеса по ЗАНН, а вместо това са само една част от целия приложим институт, т.е. че препращането е и към нещо друго освен абсолютната давност. Това друго нещо може да бъде единствено обикновената преследвателска давност.