Решение № 86 от 21.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Варна, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Е. Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900507 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. К., гражданин на Украйна, роден на 27.01.1986г. в гр.И.о-Франкивск, Украйна и Л. К., гражданка на Украйна, родена на ****** в гр.И.о-Франкивск, Украйна, в качеството им на родители и законни представители на малолетната Д. И. К., гражданка на Украйна, родена на ***** в гр.И.о-Франкивск, Украйна, действащи чрез адв.Е. К., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №4, ет.2, против “ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Х.Ч. и Б. А. В., със съдебен адрес: ****** 2, чрез Адвокатско Дружество “Д. И. и съдружници“, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане на ответникът да заплати в полза на пострадалата Д. И. К. сумата от 125000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от настъпили вродени малформации на опорно-двигателния апарат, които причиняват скъсяване на долната част на ляв долен крайник, отсъствието на малкия пищял, хипоплазия на големия пищял, екто-олигодактия на пръстите на краката, брахидактилия, липса на задноходилните кости със стабилни функционални нарушения увреждания, получени в следствие от ПТП, реализирано на 11.08.2019г. по вина на водача на лек автомобил ”Ситроен Ц5“, с рег.******, чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“.

В исковата молба се твърди, че ищцата и родителите й са пострадали в следствие на ПТП настъпило на 11.08.2018г. по вина на водача на лек автомобил ”Ситроен Ц5“, с рег.******. Сочи се, че по време на инцидента Л. К., е била бременна във втори месец, като 1 на ***** е родила увредено дете-Д. И. К.. Сочи се, че поставената диагноза на детето е: вродени малформации на опорно- двигателния апарат, които причиняват скъсяване на долната част на крайника, отсъствието на малкия пищял, хипоплазия на големия пищял, екто-олигодактия на пръстите на краката, брахидактилия, липса на задноходилните кости със стабилни функционални нарушения. Сочи се, че според заключението на специалист от регионална детска клиническа болница в гр.И.о-Франкивск, Украйна, детето е с вроден дефект, недвусмислено формиран по време на 7-8 седмица от ембрионалното развитие, когато върху майката Л. К., е извършено механично въздействие с негативни фактори върху плода. Твърди се, че в резултат от процесното ПТП, бременната майка е получила травми на гръбначен стълб, ребра и мозъчно сътресение, била е изложена на физични факториизлагане на радиация от рентгенови лъчи и на химични фактори-приемане на лекарства, подлагане на анестезия. Сочи се, че според специалистът всички тези фактори са причинили развитие на плода с тежки вродени дефекти на опорно-двигателната система, които са причина за инвалидизиране на детето. Поддържа се, че се налага Д. К. да бъде с протеза на ляв долен крайник, която се сменя периодично според растежа на детето, както и че са необходими постоянни процедури за рехабилитация и лечебна физическа култура. Твърди се, че на 03.06.2019г. до ответникът е подадено заявление, придружено със съответната медицинска документация, с което е предявено искане за изплащане на обезщетение на детето за получените увреждания в следствие на претърпяното от майката ПТП в размер на 70000 долара. Сочи се, че с Писмо с изх.№0-92-8652/19.06.2019г. по Застрахователна преписка №4307295180018, ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй като е приел, че се касае за вродена малформация, без връзка с претърпените от майката увреждания в резултат на ПТП от 11.08.2018г. Сочи се, че на 01.08.2019г на ответното дружество е представена медицинска документация, според която е налице причинноследствена връзка между претърпените от майката в 7-8 гестационна седмица увреждания в резултат от процесното ПТП и уврежданията на детето, родено от бременността. Твърди се, че ответното дружество е отказало да преразгледа становището си по въпроса за претендираното обезщетение за Д. К., като това е намерило отражение в Писмо изх.№0-9212565/26.08.2019г. Поддържа се, че към понастоящем детето е на 3 години и четири месеца и разбира, че не е като другите деца, тъй като не може да тича, скача или да се придвижва спокойно. Поддържа се, че при всяко движение на детето, всички забелязват дефекта му, а то забелязва различното отношение на хората към него и страда от това. Твърди се, че в резултат на претърпяното в утробата на майката ПТП, детето е осъдено цял живот да живее с вродена малформация. Поддържа се, че поради отказът на застрахователя да изплати поисканото обезщетение, което съответствало на размера на необходимите средства за лечение в Полша, Д. К. вече е във възраст, в която няма как да бъде излекувана чрез поредица операции. Поддържа се още, че детето страда при придвижване, изпитва телесна болка, страда от отношението на хората към него като към инвалид, никога няма да може да има нормален живот на нормално дете, целият му живот ще премине при съзнанието, че е различно и не може да си позволи много нормални за едно здраво дете и за един здрав човек неща. Сочи се банкова сметка, по която евентуално да се изплати претендираното 2 обезщетение, именно в “Приват Банк“, Украйна с IBAN *******.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенцията, защото ищцата Д. И. К. не е съществувала като правен субект към момента на настъпване на произшествието, респективно не би могла да търпи неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинноследствена връзка с осъществен чрез процесното ПТП деликт, съответно няма и право на обезщетение. Поддържа се, че застрахованият при ответника водач на л.а.“Ситроен Ц5“, с рег.№****** няма вина за настъпване на процесното ПТП, което е реализирано на главен път “1-9“, на км.142 в посока гр.Варна-гр.Бургас, в района след с.Старо Оряхово, като същият е навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал управляваният от И. К. л.а.“Рено Сценик“, с рег.*****, в което са пътували С. К., И. К., Л. К. и Н. К., които са получили телесни повреди. Сочи се, че според изводите на наблюдаващият прокурор по пр.пр.№7600/18г. по описа на Районна прокуратура Варна е образувала РП Варна, образувана по повод ДП №3206/2018г. по описа на 04 РУ Варна, причината за настъпване на процесното пътно-транспортното произшествие е настъпването на остър миокарден инфаркат по време на управление на водача на л.а.“Ситроен С5“. Поддържа се, че това внезапно настъпило болестно състояние, се явява случайно Д.ие по смисъла на чл.15 от НПК, доколкото в случая не съществуват никакви общоизвестни или установени правила, които да не са били спазени и съответно да са повлияли на внезапното влошаване на здравословното състояние на въпросният водач. Твърди се, че не е налице нарушение на чл.20, ал.1, чл.116 и чл.117 от ЗДвП, съответно на причинно-следствена връзка между действията на водача и настъпилия вредоносен резултат, поради което се касае за случайно Д.ие по чл.15 от НК, което е изключващо вината обстоятелство. Сочи се, че според възприетото в правната доктрина и съдебната практика, е необходимо действията на водача, предшестващи пътнотранспортното произшествие да са правомерни, т.е. да не са допуснати нарушения на правилата за движение, намиращи се в непосредствена причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат и едновременно с това да са налице условия, поставящи го в невъзможност да изпълни задълженията си като участник в движението, и да предотврати настъпването на вредните последици. Ето защо се поддържа, че предявените претенции са неоснователни, поради липса на виновно поведение от страна на водача, застрахован при ответното дружество. На следващо място се оспорва размера вредите, като се поддържа, че твърденията на ищцовата страна, касаещи физическото и психоемоционалното му състояние на детето, не са подкрепени с доказателства по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите, и на причинно-следствената връзка между увреждащо действие и всички посочени в исковата молба вреди. Поддържа се, че процесните увреждания на детето са резултат от генетична малформация, без връзка с претърпените от майката увреждания в следствие на ПТП от 11.08.2018г. В условията на евентуалност, ако се установи причинно-следствена връзка и виновно поведение на водача, се поддържа, че претендираното застрахователно обезщетение е завишено и не е съобразено с критериите за справедливост, и със съдебната практика при сходни казуси. Също така не кореспондира с причинените вреди и интензитета на претърпените болки, и страдания.

3

Поддържа се и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, поради което на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението, следва да се намали, тъй като е налице значителен принос на пострадалия за настъпване на вредоносните последици.

С подадената от ищците допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити подробни съображения в подкрепа на претенцията. По конкретно се поддържа, че причинителят на процесното ПТП е бил валидно застрахован към датата на възникване на основанието за претендиране на обезвреда, настъпило е застрахователното събитие, налице са противоправност на Д.ието на застрахованото лице и причинно-следствената връзка между поведението на причинителят на катастрофата и увреждането. Не се оспорва, че воденото по повод инцидента досъдебното производство, е прекратено поради възможността виновното лице да е получило остър миокарден инфаркт и в следствие на това да е настъпило ПТП, но това не е основание за отсъствие на предпоставка за търсене на обезвреда от ответника.

Сочи се, че е налице признание на ответника за наличието на всички предпоставки за обезщетяване от деликт, тъй като застрахователят е предоставил обезщетение за претърпените вреди на другите участници в ПТП-И. К. /старши/, С. К., Н. К., Л. К. и И. К., като на първия е изплатена обезвреда и за претърпеният от него в последствие ексцес, който е приет безусловно от ответника за настъпил в резултат на процесното ПТП. Поддържа се, че противоправността на Д.ието е факт, дори то да не може да бъде въздигнато в престъпление, поради недоказаността на момента на настъпването на инфаркта у причинителя, защото не може да се определи дали преди сблъсъка “при вероятната загуба на съзнание“, водача е управлявал автомобила с по-висока или по-ниска скорост. Сочи се, че сблъсъкът е станал в завой, в който автомобилът не би могъл да се движи дълго без контрола на водача, преди да напусне очертанието на пътя или да се удари в бетонната ограда. Ето защо дори да се приеме, че действително преди сблъсъка водача е загубил съзнание, то това би следвало да е станало непосредствено преди сблъсъка и скоростта на управление при всички положения е била над разрешената, съответно не е налице невиновно причиняване на ПТП. Наред с това автомобила се е движил по възвишение, като според законите на механиката, в посока нагоре не е възможно увеличение на скоростта, без натиск върху газта. Сочи се, че установената скорост на движение на автомобил “Ситроен С5“ преди сблъсъка е била 115 км/ч, като същата е следвало да е намаляла в следствие на изкачването нагоре по участъка от пътя. В този смисъл във всички случаи в момент, в който водача съзнателно е ръководил действията си, той се е движил превишена скорост, тъй като разрешената такава за този пътен участък е 90 км/ч. Сочи се още, че причинителят на ПТП е имал стар инфаркт на миокарда и поради това е следвало да съобразява действията си с това обстоятелство, респективно не е следвало да шофира дълго време и с превишена скорост. В заключение се поддържа, че при всички случаи водача на л.а.“Ситроен С5“ е виновен за настъпване на процесното ПТП. Оспорва се твърдението на ответника, че увреждането на детето е резултат от генетична малформация, като се 4 поддържа, че описаните в исковата молба увреждания, са в следствие на претърпяното ПТП в утробата на майката и се намират в причинно-следствена връзка с него. Поддържа се още, че претърпените вреди са окончателни-инвалидността на детето е нейна доживотна присъда, като единствената й вина е, че е била зачената към момента на ПТП. Оспорва се и възражението за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, съответно че е налице основание за намаляване на дължимото обезщетение.