Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4263 от 27.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6520/2025
Вид
Решение № 4263
Подписан
27.11.2025
В сила
23.03.2026
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, пр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а ал.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4263 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110206520 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. Д., срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-005986/21.03.2024г., издадено от началник сектор към СДВР, ОПП, с което на М. Д. Д. е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 ЗДвП за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП;

С жалбата се изразява несъгласие с атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва фактическите констатации в акта.

Иска се от съда да отмени обжалваното наказателно постоновление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява. Представлява се от адв.В..

Той подържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановелине. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. П.. Той оспорва жалбата и доводите в нея. Иска от съда да потвърди наказателното постановление и да присъди направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2024г. св.С. С., в присъствието на св. Х. съставил на жалбоподателя АУАН за това, че на същата дата около 01:59 ч. в гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ с посока на движени от бул. „Царица Йоана“ към ул.

„Добринова скала“ на кръстовището с бул. „Ал. Станишев“ управлявал лек автомобил ***, модел *** при маневра ляв завойу рязко повишил оборотите на МПС, поднесъл задната част неколкократно, изменяйки посоката на движение в ляво и дясно. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 104б т.2 ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. С него на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

Въз основа на заповед актосъставителят е овластен съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание по реда на чл. 283 НПК.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Писмените доказателства - АУАН, НП, справка за нарушения на ЗДвП, заповед, могат и следва да се обсъждат от съда. Вярно е, че в АУАН са отразени фактически констатации за тъврдяно нарушение, които подлежат на доказване в хода на съдебното производство. От него обаче, доколкото той е писмено даказателство, могат да се установят дата и място на съставянето, лицето, което е отразено в него като съставител, лицето срещу което е издаден акта и дата на връчване. Досежно тези факти съдът кредитира АУАН.

Съдът кредитира разказаното от свидетелите Х. и С., тъй като посоченото е хронологично последователно, взаимнодопълващо се и подкрепено от писмените доказателства, приобщени по делото.

Следва да се отчете, че свидетелите са подробни и прецизни в разказа си 2 относно поведението на превозното средство, управлявано от водача на пътното платно, извършваната маневра, траекторията на автомобила.

Съдът не кредитира разказаното от св. В., тъй като същият интерпретира фактите по начин неподкрепен от доказателствената съвкупност. Изведеното от него е в пряк противовес на кредитираните свидетели, но и на свеждащото се от писмените доказателства. Свидетелят ясно сочи, метеорологичните условия по време на движението на автомобила, описвайки същите като „дъждовно, с локви“. Видно от приобщената по делото справка от НИМХ на въведената дата, температурата на въздуха е била около 7 градуса, с валежи около 0.1 мм. В този смисъл съдът счете, че разказаното не отразява действително настъпилите факти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения за това срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Разгледана по същество тя е неоснователна, поради следните съображения.

Съгласно разпоредбата на „л. 104б т.2 ЗДвП на водачът е забранено да „използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

С поведението си на пътното платно водачът е нарушил разпоредбата, вменяваща му дължимо поведение.

Нарушението е извършено виновно, като в съзнанието на водача е имало представи за собственото му поведение, дължимото такова и обстоятелствата при които действа, като въпреки тези представи е осъществил нарушението.

Административно-наказващият орган правилно е определили санкциониращата правна норма и съобразно нея е индивидуализиран административното наказание. Същото – глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца е законосъобразно, пропорционално на вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано.

3

Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

С оглед изхода на производството М. Д. Д. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА /НП/ № /НП/ № 24-4332-005986/21.03.2024г., издадено от началник сектор към СДВР, ОПП, с което на М. Д. Д. е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 ЗДвП за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП;

ОСЪЖДА М. Д. Д. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4