Решение № 6786 от 10.12.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6786 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100500561 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 11417 от 30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 36306/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 50-и състав, е уважен предявеният от ищцата Ц. А. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу К. А. С. за признаване за установено по отношение на К. А. С., че Ц. А. Б. притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, находящ се в гр. София, кв.

„Надежда“, ул. ****; ½ ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, находящ се в гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“; 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, находящ се в гр.

Нови Искър, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“ и ответникът К. А. С. е осъден да предаде на Ц. А. Б. владението върху ½ ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, находящ се в гр. София, кв.

„Надежда“, ул. ****; ½ ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, находящ се в гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“; 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, находящ се в гр.

Нови Искър, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“.

Със същото решение и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 22, т. III, рег. № 8888, дело № 306/11.10.2020 г. на Нотариус с рег. № 340 на НК в частта, с която К. А. С. е признат за собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, находящ се в гр. София, кв. „Надежда“, ул. ****;

½ ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, находящ се в гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“; 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху сграда с идентификатор № 1

*** по КК и КР на гр. Нови Искър, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, находящ се в гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“.

С постановеното решение е отхвърлен предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владение за 7/8 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, находящ се в гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът К. А. С. е осъден да заплати на ищцата Ц. А. Б. сумата от 2599,19 лева – съдебни разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 338,00 лева – съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника срещу решението в частта, с която е уважен предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на собственост и предаване на владението върху съответните недвижими имоти и при установените идеални части, както и в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 22, т. III, рег. № 8888, дело № 306/11.10.2020 г. на Нотариус с рег. № 340 на НК в частта, с която е признато правото на собственост на ответника върху посочените поземлени имоти.

Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантните факти и оЦ. на събрания доказателствен материал, както и поради нарушения на материалния закон, допуснати при субсумирането на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Твърди, че съдът неправилно е изградил фактическата обстановка върху показанията на свидетелите, доведени от ищцата. Сочи, че свидетелят А. с молба от 13.02.2023 г. се е отрекъл от казаното в съдебно заседание и е заявил различни от твърдените първоначално факти относно това кога и от кого е построена вилната сграда. Акцентира върху това, че свидетелят Р.Б. е ползвал бележки при даване на показанията си пред съда, както и върху това, че същият като бивш съпруг на свидетелката Е. А. С.а – сестра на страните по делото, е заинтересован от изхода на спора. Поддържа, че свидетелите Б., Т. и С.а нямат непосредствени впечатления за имота на страните, а техните показания не кореспондират с останалия доказателствен материал. При тези съображения относно показанията на свидетелите, посочва, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Д., Б., А. и В., които са дадени на база техни непосредствени впечатления, били последователни и убедителни като дадени от незаинтересовани от изхода на процеса лица. Твърдейки, че е придобил собствеността на процесните имоти на основание упражнявана от него фактическа власт в продължение на повече от 20 години явно, спокойно и непрекъснато владение, въззивникът е променил основанието на упражняваната от него фактическа власт върху собствеността на ищцата и е започнал да я владее за себе си с едностранни действия, изразили се в извършване на няколко нови постройки в съсобствения недвижим имот, като тези действия са били известни на ищцата и тя не им се е противопоставяла. С оглед подробно изложените съображения моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявения от ищцата иск с правно основание чл. 108 ЗС. Претендира разноски.

Въззиваемият ищец, чрез представителя си – адв. С. А., с надлежно учредена представителна власт по делото, оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владение за 7/8 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, находящ се в гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, м. „Рагеви круши“, не е обжалвано и е влязло в законна 2 сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За да бъде уважен иск, основан на нормата на чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска /т.е. да докаже фактите, от които възниква за него право на собственост върху имота/; вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание /т.е. за това фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/. Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищцата - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ищцата основава исковата си претенция за собственост върху съответните идеални части от процесните недвижими имоти, както следва: по отношение на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, находящ се в гр. София, кв.

„Надежда“, ул. **** се легитимира като собственик въз основа на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 111, том LLLXVI, дело № 33815/93 г. на I нотариус при СНС, който е представен по делото и съгласно който Ц. А. С.а и К. А. С. придобиват по ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот – дворно място, с пл. № 186, находящо се в м.

„Надежда-едропанелна“, гр. София, цялото 550 кв.м., в кв. 221, като продавачите – А. И. С. и Н.М. С.а, са запазили пожизнено правото си на ползване върху този имот. Не е спорно между страните, че понастоящем това е поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, находящ се в кв. „Надежда“, ул. ****. Не е спорно по делото, а и от удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че Ц. А. С.а и Ц.

А. Б. са имена на едно и също лице.

По отношение на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр.

Нови Искър, находящ се в гр. Нови Искър, Гниляне, м. „Рагеви круши“ ищцата основава правото си на собственост въз основа на сключен договор за дарение, като в тази връзка по делото е приет нотариален акт за дарение на недвижим имот № 78, т. LLIV, дело № 22258/24.12.1992 г. на I нотариус при СНС, съгласно който А. И. С. и Н.М. С.а даряват на Ц.

А. Б. ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място, пл. 1334 квв.м., с пл. № 26 от кад. Л. Б-16-4-Б по неодобрения КП на гр. София, кв. „Гниляне“, в.з. „Рагеви круши“, като дарителите запазват пожизнено правото си на ползване върху имота.

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 95, том VIII, дело № 1436/1974 г. А. И. С. дарява на Ц. А. С.а жилище, разположено върху целия втори етаж на триетажната сграда на ул. „****, състоящо се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет и входно антре на 89 кв.м., при съседи: отдолу – собственост на дарителя и отгоре – собственост на дарителя, сградата, построена в парцел I – първи от квартал 221, местността „Надежда“ от плана на гр. София, при съседи на парцела: от две страни улици и П.Г.Н., същият с пространство 540 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, без дворното място.

Ответникът, К. А. С., се позовава на придобивна давност по отношение на процесните имоти. По делото са приети нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 22, т. III, рег. № 8888, дело № 306/11/10.2020 г. на нотариус с рег. № 340 на НК, видно от който К. А. С. е признат въз основа на обстоятелствена проверка по чл. 537, ал. 2 ЗГП за изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, находящ се в кв. „Надежда“, ул. ****; нотариален акт за собственост 3 на недвижим имот по давностно владение № 4, т. IV, рег. № 13267, дело № 466/12.12.2019 г. на нотариус с рег. № 340 на НК, видно от който К. А. С. е признат въз основа на обстоятелствена проверка за изключителен собственик на сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, находящ се в гр. Нови Искър, Гниляне, м. „Рагеви круши“; нотариален акт за собственост по давностно владение № 83, т. I, рег. № 1742, дело № 39/26.02.2021 г. на нотариус с рег. № 340 на НК, видно от който К. А. С. е признат въз основа на обстоятелствена проверка по чл. 537, ал. 2 ЗГП за собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Нови Искър, находящ се в гр.

Нови Искър, Гниляне, м. „Рагеви круши“.

По делото е прието и саморъчно завещание, съгласно което на 03.12.2009 г. Н.М. С.а завещава на своя син – К. А. С., цялото движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. В тази връзка е прието и заключение по назначената съдебнопочеркова експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено и съгласно което след съпоставка с представените сравнителни образци се установява, че ръкописният текст и подписът, положен под „завещател“ на саморъчно завещание, изхождащо от името на Н.М. С.а в полза на К. А. С., датирано на 03.12.2009 г. – обекти на изследването, са изпълнение от Н.М. С.а, както и че ръкописно изписаните три имена „Н.М. С.а“ и подписът, положен в мястото за „молител“ в протокол за съхранение на саморъчно завещание от 03.12.2009 г. – обекти на изследването, са изпълнени от Н.М. С.а.