Определение № 1721 от 09.09.2026, Районен съд - Разлог

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1721 гр. Разлог, 09.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101264 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „Б.ДСК“АД, ЕИК*, с адрес *, против Ц.В.М., ЕГН*, с адрес: *. С молбата се иска да бъде признато за установено по отношение на длъжника, че дължи в полза на кредитора сумите по сключено споразумение за обединяване на кредити на основание Решение №*/26.10.2020 г. на ЦКПК, както следва: 7`020,47 лева главница, заедно със законна лихва в/у главницата, считано от 05.01.2022 г. до окончателно изплащане на вземането; 821,31 лева - договорна лихва за периода 07.02.2021 г. до 20.12.2021 г. ; 412,44 лева – дължима разсрочена лихва за периода от 06.03.2020 г. до 06.08.2020 г.; 12,33 лева – обезщетение за забава за периода от 07.02.2021 г. до 20.12.2021 г.;

29,25 лева – законна лихва за периода от 21.12.2021 г. до 05.01.2022 г. В срок е представен отговор към ИМ от страна на ответната страна, ч/з назначения му особен представител. На първо място се твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като не били налице кумулативно двете предпоставки на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, а именно заповедта за изпълнение да е връчена по реда на чл.47 от ГПК, и връчителят да е събрал данни, че длъжника не живее на посочения адрес. На следващо място се оспорва основателността на иска в неговата цялост.

Рг.РС, след самостоятелна преценка на представената ИМ, отговора към нея, намира на основание чл.140, ал.1 ГПК, предявения иск за недопустим, поради следното:

Исковият съд, който разглежда иска по чл.422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, т.е. изпълнени ли са изискванията на чл.47, ал.1 ГПК, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът разглеждащ иска по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Връчване при условията на чл.47, ал.5 ГПК, е налице, когато е спазен редът, предвиден в разпоредбите от ал.1 до ал.3 на чл.47 ГПК: длъжникът да е търсен три пъти в рамките на месец на посочения по делото адрес, съответно на постоянния/настоящия си адрес, ако той е различен от посочения от заявителя адрес, с интервал от поне една седмица м/у всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден (при 1 съобразяване на изключението от правилото - чл.47, ал.1, изр. посл. ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след установяване на невъзможността да бъде открит на тях и е пуснато уведомление в пощенската кутия, когато връчителят има достъп до такава; служебна справка за месторабота на длъжника, съответно - местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност и връчване по местоработата/местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.

В конкретния случай - видно от попълнените от връчителя разписки е, че адресатът е посетен на регистрирания постоянен и настоящ адрес, но тъй като не е открит, връчителят е залепил уведомление по чл.47 ГПК. По делото не се доказва да е налице справка за месторабота на длъжника и да е разпоредено връчване по месторабота или място на осъществяване на стопанска дейност, като в случая в представената покана за доброволно изпълнение се сочи, че запор в/у трудово възнаграждение е наложен, т.е. длъжникът към онзи момент е бил в трудово правоотношение. Ето защо процедурата по чл.47 ГПК, не е завършена, като освен това връчителят не е събрал по надлежен ред данни дали ответникът живее на посетения адрес, тъй като единственото отбелязване в разписката е, че данните се извличат от "съседи", без конкретното отразяване на индивидуализиращите белези на източника на информация. Ето защо следва да се приеме, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради което предявеният установителен иск се явява преждевременно заведен и като такъв - недопустим.

Така мотивиран и на основание чл.130 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА ИМ на „Б.ДСК“АД, ЕИК* с/у Ц.В.М., ЕГН*, като ПРЕКРАТЯВА като недопустимо настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаването му от страните пред Бл.ОС.

Да се изплати в полза на особения представител по делото възнаграждение от 150.00 €, с оглед представения отговор, а остатъкът до пълно внесения размер от 667.42 € да се върне на ищеца след влизане в сила на настоящото определение.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2