Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12361 от 22.11.2024, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 374/2024
Вид
Определение № 12361
Подписан
22.11.2024
Състав
Дарина Рачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 18а, ал. 9 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12361

Варна, 22.11.2024 г.

Административният съд - Варна - III състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДАРИНА РАЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА РАЧЕВА административно дело № 20247050700374 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по иск с посочено правно основание чл. 203 от АПК, предявен от Н. А. Н. срещу Териториална дирекция на Националния осигурителен институт – Варна. Ищецът претендира вреди, изразяващи се в лихвата върху пенсията за периода 29.10.2020 г. – 05.07.2021 г. в общ размер 1180,29 лева, която щял да получи на 06.11.2021 г. по подадено на 06.07.2021 г. заявление за отпускане на пенсия, но която все още не е получил до момента на предявяване на иска поради липса на разпореждане за отпускането й.

С Определение № 4169/08.04.2024 г. Върховният административен съд е отменил определението на настоящия състав, с което е отказано освобождаване от такси и разноски и назначаване на правна помощ.

Върховният административен съд не се е произнесъл по съществото на исканията, с каквото правомощие разполага по чл. 235, ал. 1 от АПК, а е върнал делото на съда за "произнасяне по искането за освобождаване от такси и разноски след предоставянето/отказ от предоставяне с влязъл в сила акт на правна помощ". Във връзка с освобождаването от такси и разноски за производството Върховният административен съд е посочил, че декларацията за освобождаване следва да се преценява наред с останалите доказателства, като се изиска допълнителна информация относно процедурата в ТЕЛК. Съгласно мотивите на това определение, предоставянето на правна помощ е необходимо, за да формулира страната адекватно фактическите и правните си изявления, тоест това се отнася и до изявленията във връзка с освобождаването от такси и разноски.

Във връзка с тези указания съдът е назначил на страната правна помощ, като неколкократно е указвал на ищеца и процесуалния му представител да представят доказателства във връзка с молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК и е удължавал срока за това, последно с Определение № 9660/27.09.2024 г.

На 09.07.2024 г. ищецът е оттеглил молбата си за освобождаване от такси и разноски.

Това действие е потвърдено от процесуалния представител с молба с.д. № 14536/11.10.2024 г.

Във връзка с това съдът е указал с Разпореждане № 10403/15.10.2024 г., че по делото следва да се внесе държавна такса за производството и е дал 7-дневен срок от връчване на разпореждането. Разпореждането е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК на 09.11.2024 г.

В указания срок и до настоящия момент не са представени доказателства за внесена държавна такса. С молба от 30.10.2024 г. ищецът посочва, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК не дължи д.т. и разноски по производството, тъй като му е допусната правна помощ.

Съдът намира, че исканията за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от такси и разноски за производството са самостоятелни и се разглеждат поотделно. Страната може по своя преценка да направи искане само за едното или само за другото, като в чл. 83, ал. 2 от ГПК няма предвидена хипотеза на автоматично, без направено искане, освобождаване от такси и разноски. До оттеглянето на искането за освобождаване от такси и разноски не е имало произнасяне на съда, доколкото не са били изпълнени указанията на ВАС. След оттеглянето на искането за освобождаване от такси и разноски липсва основание на съда да се произнася за освобождаване. Предвид това са дадени указания за внасяне на държавна такса за производството, които не са изпълнени в срок и нередовността на исковата молба не е отстранена. Това налага връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 2513/20.02.2024 г., подадена от Н. А. Н. срещу Националния осигурителен институт, за присъждане на обезщетение в размер на лихвата върху пенсията за периода 29.10.2020 г. – 05.07.2021 г. в общ размер 1180,29 лева, която щял да получи на 06.11.2021 г. по подадено на 06.07.2021 г. заявление за отпускане на пенсия, но която все още не е получил до момента на предявяване на иска поради липса на разпореждане за отпускането й, във всички фази и съдебни инстанции до окончателното приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от връчването му на страната.

Съдия: