Решение № 4461 от 28.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4461 гр. София, 28.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20241100100130 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 853/04.01.2024г. /уточнена с молба от 22.01.2024г. и становище от 19.03.2024г./, предявена от А. Г. К. с ЕГН **********, против Университетска първа многопрофилна болница за активно лечение (УПМБАЛ) София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД с ЕИК 000689015.

Ищцата А. Г. К. твърди, че на 16.08.2019г. постъпила за лечение в Университетска Първа МБАЛ София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД поради появили се преди няколко дни шум и намален слух в лявото ухо, като до този момент нямала оплаквания за вестибуларни проблеми и други смущения. По време на тридневния й престой в болницата от 16.08.2019г. до 19.08.2019г. й били направени изследвания - ПКК аудиограма, от която се установило, че имала намаление на слуха на ляво ухо, както и компютърна аксиална томография без контраст /КАТ/ на главен мозък, която показала, че няма патологични отклонения. Поставена й била окончателна диагноза остро серозно възпаление на средното ухо, като лекарите я убеждавали, че е необходима незабавна операция на проблемното ухо, която била извършена в деня на постъпването й - 16.08.2019г. Съгласно оперативен протокол № 955/16.08.2019г. била извършена ексцизия на лезия на средно ухо след локална анестезия с изтичане на оскъдно количество серозен ексудат.

По време на манипулацията по извършване на тимпаностомия ищцата получила вестибуларана криза - отразено в епикризата от болницата като настъпило усложнение.

Непосредствено след операцията се появили нови и непознати за нея оплаквания като замайване, нестабилна походка, гадене и повръщане, появило се заглъхване на лявото ухо и се задълбочил намаленият слух на оперираното ухо, поради което се наложило на 21.08.2019г., тоест два дни след изписването й от Първа МБАЛ София, да постъпи за лечение във Военномедицинска академия - МБАЛ София. Там престояла до 26.08.2019г. и след извършени тестове и изследвания се установило, че се касае за периферен отоневрологичен синдром, Неврит на слуховия нерв в ляво, и била поставена диагноза Н83.2 - Лабиринтна дисфункция. Невритис нерви акустици синистра, като било препоръчано консервативно лечение и изписани медикаменти.

Ищцата твърди, че от получаване на първата вестибуларна криза, поради 1 оперативната намеса на 16.08.2019г. в Първа МБАЛ София, до настоящия момент получава ежедневни чести замайвания, има нестабилна походка, често й се гади и понякога повръща, прогресивно започва още повече да намалява слуха на оперираното ухо, като се задълбочава и заглъхването на същото. Именно поради тези здравословни проблеми на 17.06.2021г. й било издадено и влязло в сила Експерно решение на ТЕЛК № 1263 от 082/19.05.2021Г. на IV-та МБАЛ-1 състав с начална дата на инвалидизацията - 24.03.2021г., като голяма част от основанията за издаването му били именно породените след операцията на лявото ухо сериозни усложнения, описани по-горе.

В исковата молба се твърди, че поради посочените проблеми, породени от операцията и допуснатата с нея лекарска грешка в Първа МБАЛ София, ищцата не е пълноценен човек, тъй като изпитва голям страх да се движи сама, поради факта, че получава световъртежи и се притеснява за здравето си, както поради самия факт на виене на свят, така и от опасността от падане и нараняване. Налице е и огромен дискомфорт и неудобство, породени от това, че слуха на ищцата, особено с лявото ухо, е драстично намален. Тя не чува никак добре, като се опасява да пресича улици и булеварди, тъй като поради силно отслабеният й слух, е много вероятно да не чуе приближаващите се превозни средства, които могат да застрашат живота й. Притеснява се постоянно като говори с хора, тъй като не чува какво й казват, като се налага многократно да й повтарят казаното, и то на висок глас и от близко разстояние.

Ищцата среща огромни спънки при намиране на работа, именно поради факта, че не чува.

Заради задължението на служителя по закон да изложи пред бъдещия си работодател всички факти, относно здравословното си състояние, особено за наличието на ТЕЛК, нито един работодател не желае да я наеме, най-малкото защото тя не би била пълноценен служител, а и поради повишената опасност от трудова злополука, породена от тези недостатъци на служителя. Нанесените увреждания ще тежат и ще бележат живота на ищцата до самия му край. Нанесените вреди оказват огромно влияние и върху психиката на ищцата, същата страни от хора, затворила се е в себе си, не е контактна както преди, не се чувства добре както физически, така и емоционално и психически. Посочените проблеми са рефлектирали и върху семейният й живот, като се стигнало дотам, че съпруга й не желаел да съжителства повече с нея, поради което в момента са в процес на развод.

В резултат на лекарската грешка са причинени на ищцата гореописаните телесни увреждания, неудобства и дискомфорт. Преди въпросната манипулация ищцата е имала леки смущения със слуха само на лявото ухо, поради което е потърсила и лекарска помощ, но същите не са били от такова естество и с такъв интензитет, била е работоспособна жена, жизнена, грижила се е за всички задължения в семейството си, но вследствие на злополучната операция е лишена за цял живот от обичайния си начин на живот, лишен от динамика, от контактите с приятели. Чувства, че се отчуждила от хората и се самоизолирала, което се отразява негативно на психиката й.

Ищцата счита, че в случая е налице допусната лекарска грешка и нарушение на добрата медицинска практика, тъй като с оглед доброто /задоволителното/ състояние, в което е постъпила в Първа МБАЛ София, и поради липса на спешност, е следвало първо да се направят всички необходими изследвания, да се предприеме адекватно консервативно лечение, а не да бъде извършена операция още в деня на постъпване. Според ищцата добрата медицинска практика изисква да се пристъпи първо към консервативно лечение, като в случай на липса на резултати, да се пристъпи към оперативна намеса. Освен че не е била необходима въпросната манипулация, счита, че лекарите в болницата не са я извършили прецизно, тъй като с некомпетентните си и неправилни действия са предизвикали настъпването на вестибуларна криза със всички съпътстващи този факт сериозни последствия за здравето на й, като по този начин са предизвикали създаването на исхемични огниша, а оттам и драстично влошаване състоянието на ищцата.

С оглед на изложеното, ищцата претендира да бъде осъден ответника да й заплати 2 сумата от 50000 лева /допуснато изменение в размера на иска в о.с.з. от 07.04.2025г./ – част от вземане в общ размер на 100000 лева, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените телесни увреждания при процесната операция от 16.08.2019г., ведно със законната лихва върху претенцията за неимуществени вреди, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и да й заплати сумата от 23420,87 лева /допуснато изменение в размера на иска в о.с.з. от 07.04.2025г./ , представляваща мораторна лихва върху претенцията за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането 16.08.2019г. до 03.01.2024г. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът МБАЛ „Света Анна“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражение за тяхната неоснователност, тъй като не са налице предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Счита, че ищцата не излага каквито и да било основателни и сериозни аргументи в своя полза, от които да извежда претенцията си по иска, както и по никакъв начин не аргументира противоправното деяние било действие или бездействие на ответното дружество, на негови служители, в резултат на които да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, довели до неимуществените вреди в търсения им размер. Оспорва твърденията, че от страна на болницата-ответник и нейните служители са допуснати каквито и да е било лекарски грешки, и/или неправомерни действия.

Ответникът твърди, че ищцата е имала шум, силно намален слух и заглъхване, водещи до сочените дискомфорт, неудобства и страдания още при постъпването си на лечение в ответното заведение, както и че общото състояние на лявото й ухо е подобрено след извършената операция. Твърди, че в момента на приемането й за лечение, ищцата е страдала в сериозна степен от комбинирано намаление на слуха, дължащо се както на констатираното в УПМБАЛ заболяване - отитис сероза /силно вирусно възпаление/, така и на придружаващите заболявания - невритис нерви акустици синистра /неврит на слуховия нерв/ и съпътстващата глаукома.

Категорично също така твърди, че вестибуларната криза пo време на операцията /манипулацията, сочена от ищцата като причина за твърдяните последващи оплаквания като замайване, нестабилност, гадене и повръщане, не се основава на каквито и да било доказателства и е необоснована като фактическо твърдение. При този вид операции, често се получава за кратко време пациентите да усещат липсата на равновесие, но това състояние е кратковременно и бързо отшумява, в конкретния случай, твърденията за трайни смущения, дължащи се на вестибуларната криза и като цяло на намаления й слухов капацитет, нито са констатирани в последващите медицински прегледи и лечения, нито са лекувани.

Доказателствата по делото не обуславят каквито и да било изводи за неправилно поставена диагноза; неправилно проведено лечение или неправилно извършена манипулация от страна на лекаря или екипа на болницата.

Според ответника твърдението за наличие на пряка връзка между операцията и освидетелствуването на ищата с трайно намалена работоспособност - 75 % инвалидизиране е напълно безпочвено, неаргументирано и абсолютно необосновано, като изложените обстоятелства в тази насока са в пълно противоречие с вида и характера на оперативната интервенция и многобройните доказателства за обратното. Безпочвено и несъстоятелно се обвързват с операцията и другите действия на ищцата, като постъпването й за лечение във Военомедицинска академия - МБАЛ София, за времето от 21.08.2019 г. до 26.08.2019 г. и инвалидизирането й с Експертно решение № 1263 от 19.05.2021 г. Което от своя страна предполага пълната неоснователност на исковата претенция.

Предвид изложеното ответникът моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявените искове – главен и акцесорен за лихва и му присъди сторените в производството разноски.

3

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от медицински деликт от 02.11.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 02.12.2021 г. до окончателно плащане.

Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.

Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Когато се касае за оказана медицинска помощ, поведението на лекаря като извършител на работата се преценява с оглед твърдяната негова противоправност, основавайки се на правилото, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето (ЗЗ), качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.