Решение № 64 от 10.04.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Горна Оряховица, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20234120200309 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

АДВОКАТ Д. С. М. ОТ САК, действащ в качеството си на пълномощник на А. Е. Ч., упълномощен от последната с пълномощно от 14.05.2018 г., обжалва електронен фиш серия К № 4093137, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на упълномощителката е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.

Поддържа, че фишът е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, и моли съда да го отмени.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и 1 не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2019 г. в 22:02 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** лек автомобил „***“ с рег. № ***, движещ се в посока към гр. В. със скорост 96 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение бил издаден електронен фиш серия К № 3178080 против собственика на заснетия автомобил Г. Е. Ч..

На 16.10.2020 г. в ОД на МВР – Велико Търново била заведена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (л. 14), в която собственикът на автомобила Г. Е. Ч. по повод издадения против него електронен фиш с посочените по-горе серия и номер декларирал, че предоставил заснетия автомобил на А. Е. Ч. в 09:00 часа на 11.11.2019 г., че последната му върнала автомобила в 01:00 часа на 16.11.2019 г. и че към датата и часа на нарушението 15.11.2019 г., 22:02 ч., автомобилът бил в нейно владение. Към декларацията Г. Е. Ч. приложил копие от свидетелството за управление на А.

Е. Ч..

С оглед така подадена декларация и в изпълнение на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на 27.10.2020 г. бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 4093137, с който за описаното в първоначално издадения фиш нарушение било наложено административно наказание глоба в размер на *00 лв. на А. Е. Ч..

На 09.06.2021 г. ОД на МВР – Велико Търново изпратила обжалвания електронен фиш за връчване на наказаното лице с препоръчано писмо с обратна разписка (клеймото върху плика на л. 50). Пощенската пратка била върната на подателя на 30.06.2021 г. с отбелязване, че е непотърсена.

На 10.04.2023 г. обжалваният електронен фиш бил изпратен на началника на РУ – Ш. за връчване на А. Е. Ч.. На 26.04.2023 г. фишът бил връчен на Е. З. Ч., за което била подписана приложената на л. 42 разписка.

На 10.05.2023 г. пълномощникът на наказаната А. Е. Ч. адв. Д. С. М. от САК подал чрез ССЕВр жалбата против фиша (извлечението на л. 52).

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като 2 прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

От приложените по преписката и допълнително изискани от ОД на МВР – Велико Търново писмени материали не се установява процесният електронен фиш серия К № 4093137 да е връчен на наказаната с него А. Е. Ч. по предвидения в закона ред. При първия опит за връчване на фиша чрез препоръчано писмо с обратна разписка пощенската пратка е върната като непотърсена (л. 49 и 50). При втория опит за връчване електронният фиш е връчен срещу разписка на лицето Е. З. Ч., а не лично на наказаната А. Е. Ч.. В оформената разписка (л. 42) не са посочени обстоятелствата в какви отношения е получателят Е. З. Ч. с наказаната, поел ли е задължение да й предаде получения фиш, както и на какъв адрес е извършено връчването.

Предвид изложеното не може да се приеме, че действията, удостоверени в разписката от 26.04.2023 г. на л. 42 от делото, представляват редовно връчване на издадения електронен фиш на наказаното с него лице. По делото няма данни А. Е. Ч. да е узнала за издадения против нея фиш по какъвто и да е друг начин. Поради това следва да се приеме, че срокът на обжалване на фиша не е започвал да тече и към датата на подаване на жалбата от пълномощника не е бил изтекъл.

Подателят на жалбата адв. Д. С. М. от САК се легитимира като пълномощник на наказаната А. Е. Ч. с пълномощно, подписано на 14.05.2018 г., т.е. преди датата на извършване на нарушението и съответно датата на издаване на фиша. С това пълномощно А. Е. Ч. е упълномощила Адвокатско дружество „Д. и М.“, БУЛСТАТ ***, представлявано от управителя адв. Д. С.

М. от САК, с права да я представлява пред всички органи, институции, физически и юридически лица във връзка с правоотношения, регламентирани с българското законодателство и/или със защита на правата и законните й интереси, да я представлява пред съда и да прави всякакви изявления, молби, искания, бележки и прочее по хода на делото, като завежда и води делото до приключването му пред всички инстанции и извършва всички съдопроизводствени действия. Анализът на така цитираните клаузи от 3 пълномощното мотивира съда да приеме, че адв. Д. С. М. от САК има необходимата представителна власт да обжалва от името на А. Е. Ч. процесния електронен фиш серия К № 4093137, независимо от обстоятелствата, че същият не е редовно връчен на наказаното лице, че няма данни наказаната да е узнала по друг начин за неговото издаване и че не е упълномощила адв. М. с изрично пълномощно да обжалва конкретния фиш.

От друга страна, видно от справката на л. 11, в информационната система АИС АНД са въведени данни за редовно връчване на фиша на 26.04.2023 г., които при непредприемане на действия по обжалване биха създали привидност, че фишът е влязъл в сила на 11.05.2023 г., с произтичащите от тази привидност неблагоприятни последици за наказаното лице. Поради това за А. Е. Ч. е бил налице правен интерес упълномощеният от нея адвокат с общо пълномощно за завеждане на дела пред съда за защита на нейни права и законни интереси да подаде жалба против фиша, независимо от обстоятелствата дали тя е узнала за издаването на фиша и дали спрямо нея е започнал да тече срокът за обжалване на същия.

По изложените по-горе мотиви съдът приема, че подадената на 10.05.2023 г. от пълномощника адв. М. жалба против електронен фиш серия К № 4093137 е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея доводи.

При извършената служебна проверка относно процесуалната законосъобразност на фиша съдът установи, че същият е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити.

Фишът е издаден след редовно проведена процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП – въз основа на декларация от първоначално наказания собственик на заснетия автомобил, в която той е посочил, че е предоставил автомобила на А. Е. Ч. и че тя е упражнявала фактическата власт върху автомобила към датата и часа на нарушението, като е приложил към декларацията копие от свидетелството й за управление.

Декларацията от собственика по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е подадена на 16.10.2020 г. При това положение към 27.10.2020 г., когато е издаден обжалваният електронен фиш серия К № 4093137 за извършеното на 15.11.2019 г. нарушение, не са били изтекли давностните срокове по чл. 34, 4 ал. 1 от ЗАНН – тримесечен от откриване на нарушителя и едногодишен от извършване на нарушението.

При проверката относно материалната законосъобразност на фиша съдът установи следното:

От приложената към изпратената в съда преписка снимка ***, заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** (л. 7 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 15.11.2019 г. в 22:02 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег.

№ *** се е движел със скорост 96 км/ч.

Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000 (л. 38 – 39), посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч за пътуващите в указаната във фиша посока към град Варна. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила „***“ с рег. № *** на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в т. 1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л. 20 от делото) се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л. 18), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност 5 на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение. От протокол за проверка № 45 – С – ИСИС/22.08.2019 г. (л. 16) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № *** е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

В съответствие с установения в чл. 53 от ЗАНН стандарт за доказване на административнонаказателното обвинение от измерената скорост на заснетия автомобил от 96 км/ч е приспадната максимално допустимата грешка на измерване с използваното в случая техническо средство от +/– 3 км/ч, като в издадения фиш е прието за установено по несъмнен начин, че скоростта на автомобила в момента на заснемането е била 93 км/ч.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

От приетите като доказателство справки на л. 9 и 10 се установява, че към датата на нарушението – 15.11.2019 г., заснетият с техническото средство автомобил „***“ с рег. № *** е бил собственост на Г. Е. Ч.. Както се посочи по-горе, в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП първоначално наказаният собственик на автомобила е подал декларация, в която е посочил, че към датата и часа на нарушението заснетият автомобил е бил във фактическата власт на А. Е. Ч. и към която е приложил копие от свидетелството й за управление. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал. 1, изр.

1 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП правилно е прието, че за извършеното със заснетия автомобил нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на посочената в декларацията на собственика А. Е. Ч. в качеството й на лице, на което е бил предоставен автомобилът и което е упражнявало фактическата власт върху автомобила към датата и часа на нарушението.