Решение № 4087 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4087 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И.ОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.ОВА Въззивно гражданско дело № 20231100500557 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответниците Т. Й. К. и И. Н. К., чрез адв. А. Л., срещу решение № 10908 от 07.10.2022 г. по гр.д. № 27358/2021 г. на СРС, ГО, 138 състав, в частта, с която Т. Й. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ – сумата 1640,68 лв., представляваща стойност на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, апартамент № 43, аб. № 299470, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, за периода 01.01.2018 г. – 30. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 284,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. – 11.03.2021 г. върху главницата за топлинна енергия;

3/. на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ – сумата 15,16 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание 78, ал. 1 ГПК – сумата 271,82 лв. разноски по делото, както и в частта, с която И. Н. К. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ – сумата 1640,68 лв., представляваща стойност на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, апартамент № 43, аб. № 299470, 1 находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода 01.01.2018 г. – 30. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 284,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. – 11.03.2021 г. върху главницата за топлинна енергия; 3/. на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл.

ЗЕ – сумата 15,16 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание 78, ал. 1 ГПК – сумата 271,82 лв. разноски по делото.

С въззивната жалба се поддържа недопустимост на решението в обжалваните части поради постановяването му по недопустими искове – твърди се, че е недопустимо ищецът да претендира осъждане на ответниците за заплащане на процесните суми при условията на разделност, след като твърди и представя доказателства, че имотът е бил придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Излагат се съображения и за неправилност на обжалвания акт поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения на правилата на чл. 56 ГПК – твърди се, че в първоинстанционното производство ответниците са били нередовно призовавани чрез адвокат, за когото по делото няма представено пълномощно. Иска се обезсилване на решението в обжалваните части, евентуално – отмяната му в същите и отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. К.К., се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила, като необжалвано, в отхвърлителните части.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

Неоснователен е доводът на въззивниците за недопустимост на решението в обжалваните части поради постановяването му по недопустими искове, с твърдение че 2 е недопустимо ищецът да претендира осъждане на ответниците за заплащане на процесните суми при условията на разделност, след като представя доказателства, че имотът е бил придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност.

Солидарната отговорност е предвидена в интерес на кредитора и няма пречка същият да не се възползва от това право, а да претендира разделно осъждане на всеки от длъжниците. След като кредиторът (ищецът) може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 ЗЗД), по аргумент за посилното основание кредиторът може да иска от съпрузите изпълнение при условията на разделност. Ето защо е допустимо ищецът да предявява претенциите си срещу всеки от ответниците при условията на разделност, независимо от възможността да се иска солидарното им осъждане, на основание чл. 13, ал. 1 СК (ДВ, бр. 23 от 1968г., отм.).

Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

1. По отношение на исковете за осъждане на всеки от ответниците, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, да заплати на ищеца сумата 1640,68 лв., представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода 01.01.2018 г. – 30. 04.2019 г.:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за открИ.е на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от 3 закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответницата - потребител се е задължила да заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове.

Т. Й. К. и И. Н. К., в процесния период, са били собственици на апартамента, при режим на съпружеска имуществена общност, съгласно чл. 13, ал. 1 СК (ДВ, бр. 23 от 1968г., отм.). Това обстоятелство се установява от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 03.12.1990 г., удостоверение изх. 68-00-692/03.06.2014 г. на ГИС – София и акт за граждански брак от 22.04.1984 г.

Няма данни в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В спорния период са действали общите условия публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивниците-ответници, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да са възразили срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Налице е изправност на ищеца. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния период имотът е бил топлоснабден. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период.

Съобразявайки заключението на съдебносчетоводната експертиза и обстоятелството, че ищецът претендира от всеки от ответниците ½ от общо дължимата сума за доставена топлинна енергия за апартамента, дължимата от всеки ответник сума за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2018 г. – 30. 04.2019 г. възлиза на 4

1640,68 лв.

Налице е неизпълнение на задължението на ответника за заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания.

Поради изложеното настоящият състав намира, че всеки от ответниците Т. Й. К. и И. Н. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1640,68 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.01.2018 г. – 30. 04.2019 г. топлинна енергия за апартамент № 43, аб. № 299470, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното й изплащане.

Възражението на ответниците, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на вземанията на ищеца за посочените суми е неоснователно.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията е настъпила, съответно давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест падежът на тези задължения е определен. Исковата молба е подадена на 17.06.2021 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок не е изтекъл за вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.01.2018 г. – 30. 04.2019 г. (за периода 13.03.2020 г. – 01.04.2022 г. течението на давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, е спряно, съгласно чл.

3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците).