Определение № 490 от 18.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490 гр. София, 18.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002901255 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) против решение № 732 от 17.12.2024 г., постановено по в. т. д. № 402/2023 г. на Апелативен съд София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260067 от 01.02.2023 г. по т. д. № 1188/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VII-17 състав, с което са отхвърлени предявените от синдиците на обявената в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД („КТБ“ АД (н.)) срещу Л. И. В., Ю. Т. П., Г. П. Х., А. М. Пантелеев, И. А. З., Г. К. З. и В. Б. С. искове, квалифицирани с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ, чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл.

79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 203, ал. 1 КТ, за солидарно, евентуално - за разделно, осъждане на ответниците да заплатят на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) сума в размер на 953 950 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - загуби от несъбрани вземания по договор за кредит, сключен на 30.01.2008 г. между „КТБ“ АД и „Ню Бизнес Адвайзърс“ ООД, изменен с десет анекса, за предоставяне на кредит в размер на 1 000 000 лв., причинени в резултат на неизпълнение на посочени в решението задължения по осъществяване на управлението на банката - от Л. И. В., Г. П. Х. и И. А. З. в качеството на членове на управителния съвет, от А. М. Пантелеев - в качеството на член на управителния съвет и на прокурист, и от Ю. Т. П. - в качеството на прокурист, съответно от неизпълнение на задължения по сключени с „Корпоративна търговска банка“ АД трудови договори за заемане на длъжността началник управление в Управление „Кредитиране“ - от Г. К. З., и на длъжността директор в Дирекция „Кредитен риск“ - от В. Б. С., при разрешаване на 1 кредита и сключването на договора/анексите.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски. Поддържат се оплаквания, че в нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че синдиците на банката не са провели пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН, конкретно - претърпяна от банката в несъстоятелност вреда, намираща се в причинно - следствена връзка с противоправното поведение на ответниците.

Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи необсъждането на факти и доказателства от значение за правилното решаване на спора, свързани с неплатежоспособността на дружеството кредитополучател, сключването на договора за кредит при явно неизгодни за банката условия и при липса на учредени обезпечения, прекратяването на производството по несъстоятелност на кредитополучателя на основание чл.

632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ и заличаване на същия от Търговския регистър, без да е извършено осребряване на имущество от масата на несъстоятелността и разпределение на получени от осребряването суми между кредиторите, в т. ч. и „КТБ“ АД (н.). Излагат се и оплаквания за необоснованост на решението поради формирани от въззивния съд грешни логически изводи, че предприемането на действия за удовлетворяване на вземанията на банката по договора за кредит не е било задължение на ответниците, а на квесторите и на синдиците, и че макар предявеното в производството по несъстоятелност на дружеството - кредитополучател вземане на „КТБ“ АД (н.) да е несъбираемо по правилото на чл. 739 ТЗ, неговата несъбираемост, която представлява вреда за банката, не е в причинна връзка с поведението на ответниците.

Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси: 1. Доказването в исково производство по чл. 57, ал. 3 ЗБН на противоправно поведение на администраторите, както и доказването на настъпила за несъстоятелната банка имуществена вреда, определящо ли е за преценката на съда относно наличието на останалите елементи на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 от ЗБН, вкл. за преценката относно наличието на пряка причинна връзка на доказаната вреда с установеното противоправно поведение на администраторите; 2.1. Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато едва в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучател по отпуснат банков кредит се установи, че към момента на сключване на договора за кредит кредитополучателят е бил неплатежоспособен; 2.2. Какво е значението на определената дата на неплатежоспособност на кредитополучател по отпуснат банков кредит, установена в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително 2 изпълнение по отношение на кредитополучателя, за отговорността на администраторите по чл. 57, ал. 3 ЗБН; 2.3. Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато вредата, представляваща несъбираемо вземане по правилото на чл. 739 ТЗ, се установи след прекратяване на правоотношенията между банката и администраторите, в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя; 3. Следва ли вземането на банката към кредитополучател по отпуснат банков кредит да се квалифицира като несъбираемо вземане, за да може същото да представлява вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН; 4. Общоизвестни и служебноизвестни факти ли са, по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, намиращите се в свободен достъп и публикувани в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, и следва ли съдът да се съобрази с тях при установяването на елементите от фактическия състав на иск, квалифициран по реда на чл. 240, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 57, ал. 3 от ЗБН; 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства“. По отношение на въпроси от № 1 до № 4 се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а за въпрос № 5 - че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 101 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 853/2016 г. на ВКС, II г. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация В. Б. С. - чрез особен представител адв. С. Д., Г. П. Х. и Ю. Т. П. чрез адв. А. Т.. В отговорите са изложени съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Ответниците по касация Л. И. В., И. А. З., А. М. П. и Г. К. З. не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите на страните, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което 3 подлежи на касационно обжалване.

Производството по т. д. № 1188/2017 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявени от синдиците на „КТБ“ АД (н.) искове за солидарно, евентуално - за разделно, осъждане на Л. И. В., Ю. Т. П., Г. П. Х., А. М.

Пантелеев, И. А. З., Г. К. З. и В. Б. С. да заплатят на „КТБ“ АД (н.) сумата 953 950 лв., претендирана като обезщетение за причинени на банката имуществени вреди от несъбрани вземания, възникнали от сключен на 30.01.2008 г. с „Ню Бизнес Адвайзърс“ ООД договор за банков кредит и 10 бр. анекси към него. Исковете са основани на твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в неизпълнение на посочени в обстоятелствената част на исковата молба техни задължения в качеството им на членове на управителния съвет (изпълнителни директори), на прокуристи и на служители, заемащи ръководни длъжности в банката, при сключване на договора за кредит и при предоговаряне на условията по него.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл. 57, ал. 3 вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ, чл. 57, ал. 3 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 203, ал.1 КТ, изхождайки от твърденията в исковата молба относно качеството, в което всеки от ответниците е причинил подлежащите на обезщетяване вреди (Г. П. Х., И. А. З. и Л. И. В. - в качеството на членове на управителния съвет/изпълнителни директори на банката, А. М. Пантелеев - в качеството на член на управителния съвет и на прокурист, Ю. Т. П. - в качеството на прокурист, Г. К. З. и В. Б. С. - в качеството на служители с ръководни функции в банката, съответно началник в Управление „Кредитиране“ и директор в Дирекция „Кредитен риск“). След преценка на фактите и доказателствата по делото първоинстанционният съд е достигнал до изводи, че ответниците са бивши администратори на „КТБ“ АД (н.) по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ ДР на ЗБН и че при осъществяване на правомощията си са извършили противоправни действия, респ. са допуснали противоправни бездействия, изразяващи се в неизпълнение на конкретни задължения, произтичащи от сключените договори за възлагане на управление/за прокура и трудови договори, от Правилника за кредитната дейност на „КТБ“ АД и от закона, в процедурата по вземане на решение за сключване на договор за кредит с „Ню Бизнес Адвайзърс“ ООД, а също така при сключване на договора на 30.01.2008 г. и на последващите 10 бр. анекси към него, с които са променени възнаградителните лихви, сроковете за погасяване на кредита и размера на предоставения кредит. Въпреки установената противоправност в поведението на ответниците, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените против тях искове като неоснователни по съображения, че не са доказани всички елементи от фактическия състав за ангажиране на имуществената им отговорност по реда на чл. 57, ал. 3 ЗБН, а именно - настъпила вреда за „КТБ“ АД (н.) със съдържанието и в размера, твърдени в исковата молба, и причинна връзка между поведението на ответниците като администратори по смисъла на § 1, т.

4

2, б. „а“ ДР на ЗБН и вредата, за която се претендира обезщетение.

Сезиран с въззивна жалба от синдиците на „КТБ“ АД (н.), Апелативен съд - София е потвърдил решението за отхвърляне на исковете, след като е достигнал до краен решаващ извод, че в хода на делото не е установена релевантна за приложението на чл. 57, ал. 3 ЗБН имуществена вреда за банката, намираща се в причинна връзка с противоправното поведение на ответниците в качеството им на администратори на „КТБ“ АД.

Въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и е възприел съдържащите се в тях фактически констатации на първоинстанционния съд относно заеманата през съответния период длъжност от всеки ответник, предопределяща качеството „администратор“, задълженията, чието неизпълнение предпоставя ангажиране на отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН, хронологията на възникване и развитие на кредитното правоотношение между „КТБ“ АД и „Ню Бизнес Адвайзърс“ ООД, развитието и приключването на производството по несъстоятелност на дружеството - кредитополучател и неговото имуществено състояние.