Определение № 32929 от 11.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32929 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110144399 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД срещу Г. К. К., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 2 094,93 евро с равностойност 4 097,33 лева, от които 65,29 евро с равностойност 127,70 лева, представляваща неплатени абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 13.12.2022 г. за период от 15.12.2022 г. до 14.03.2023 г., сумата 76,73 евро с равностойност 150,07 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 13.12.2022 г., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № ************** г., сумата 1 663,83 евро с равностойност 3 254,16 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 13.12.2022 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 13.12.2022 г., с който се предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка Samsung Galaxy Z fold4 5g 512gb beige за период от 13.12.2022 г. до 13.11.2024 г., сумата 203,80 евро с равностойност 398,60 лева, представляваща дължима сума, вследствие на неизпълнението по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 13.12.2022 г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № ************** г., сумата 85,28 евро с равностойност 166,80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.12.2022 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 13.12.2022 г., с който се предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари за период от 15.12.2022 г. до 15.11.2024 г., ведно със законна лихва върху всяко вземане за период от 15.01.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д. № 2617/2025 г. по описа на СРС, 182 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 13.12.2022г. между Г. К. К. и „Йеттел България“ ЕАД, са сключени следните договори:

1. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс", с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 31,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в 1 размер на 49,99 лв.;

2. Договор за лизинг към договор с предпочетен номер + ***********, с който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство Samsung Galaxy Z Fold 5G 512 GB Beige срещу цена, платима на 23 бр. лизингови вноски в размер на 135,59 лева, и

3. Договор за лизинг към договор с предпочетен номер + ***********, с който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари срещу цена, дължима от ответника чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 6,95 лв.

Ищецът излага съображения, че за периода 15.12.2022 г. - 14.03.2023 г. ответникът не е заплатил абонаментни такси в общ размер на 127,70 лева, поради което на основание т. 9 от договора, във фактура № **************г. мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 150,07 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси. По договора за лизинг на мобилно устройство ответникът не е заплатил сума в общ размер на 3 254,16 лв., формирана от лизинговите вноски за периода 15.12.2022 г. до края на срока на договора - 13.11.2024 г., и поради неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, във фактура № **************г. на ответника е начислена неустойка в размер на 398,60 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг. По договора за лизинг на базови аксесоари ответникът не е заплатил сума в общ размер на 166,80 лв., формирана от лизинговите вноски за периода 15.12.2022г. до края на срока на договора - 15.11.2024г. Поддържа, че по отношение на задълженията за лизинговите вноски е налице обща изискуемост, тъй като срокът на договора е изтекъл. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Релевира възражение за нищожност на договора за мобилни услуги и договора за лизинг, евентуално на съдържащи се в тях или в общите условия клаузи. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Твърди, че договорите не са прекратени, поради което не се дължи неустойка на това основание. Поддържа, че клаузите за начисляване на неустойки са нищожни поради противоречие и заобикаляне на закона, както и поради неравноправност, евентуално – че начислените неустойки са прекомерни. Навежда доводи, че върху лизинговите вноски не се дължи ДДС. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1, чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.чл. 232, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.чл. 232, ал. 1 ЗЗД: в доказателствена тежест на ищеца 1. наличието на валидни облигационни отношения между него и ответника, възникнали от описаните договори за предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг; 2. че е бил изправна страна по договорите, т. е. изпълнил е задълженията си по тях, предоставял е мобилни услуги и е предал устройства за ползване; 3. размера на 2 дължимите абонаментни такси, използваните услуги и лизингови вноски.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора, в случай, че твърди това.

По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договора за мобилни услуги и по договора за лизинг, че в договора за мобилни услуги и за лизинг е включено неустоечно съглашение, съгласно което при неизпълнение на задължението на ответника същият дължи заплащане на неустойка в претендирания размер.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасила задълженията си по договора, в случай, че твърди това.

Указва на ищеца, че не сочи доказателства, че е предоставил на ответника мобилни услуги

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства.

Следва към настоящото дело да се приложи ч.гр.д. № 2617/2025 г. по описа на СРС, 182 състав.

Доказателственото искане на особения процесуален представител на ответника за задължаване на ищеца да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания по сключените договор за мобилни услуги и договор за лизинг следва да бъде уважено.

Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Не са налице предпоставките за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация - с оглед изразените позиции не може да се очаква, че участието в такава среща ще допринесе за доброволното разрешаване на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2026 г. от 10:20 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 2617/2025 г. по описа на СРС, 182 състав.

ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ЗАДЪЛЖАВА „Йеттел България“ ЕАД на основание чл. 190 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да представи справка относно всички извършени плащания по сключените договор за мобилни услуги и договор за лизинг.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител, и за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

3

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.