Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 790 от 05.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11182/2023
Вид
Решение № 790
Подписан
05.02.2026
Състав
Цветелина Евгениева Георгиева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.а Евг. Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Ц.а Евг. Георгиева Гражданско дело № 20231100111182 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове на основание чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ и чл.558, ал.1, изр. второ във вр. чл.497, ал.1, т.2 във вр. чл.496, ал.1 от КЗ.

Предявени от Т. И. И., ЕГН ********** от гр.София, ул. „К******** против Г. ФОНД. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетения за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от настъпило ПТП на 23.04.2023 г. около 22.20 часа в гр. София, в което ищецът е участвал като пешеходец и е било виновно причинено от неизвестен водач, напуснал местопроизшествието, който при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“, рег. № ********, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, реализирал ПТП със със спрял лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с per. № ********, управляван от Б. Н. с ЕГН **********, а именно:

1. сумата от 350000лв, равностойни на 178 952,16 евро (първоначално предявеният иск от 200000лв, предявен частнично от 350 000лв е увеличен с протоколно определение от 11.03.2025г), ведно със законната лихва, начиная о т 06.07.2023г - датата на сезиране на Гаранционния фонд с претенция по 1 чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания;

2. сумата общо от 17 589,83лв, равностойни на 8 993,54 евро, ведно със законната лихва, начиная от 06.07.2023г - датата на сезиране на Гаранционния фонд с претенция по чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи, за периода 12.05.2023 г. - 03.10.2023 г., включително, за лечение н а травматичните физически увреждания.

Претендира съдебни разноски по списък - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, определено от съда.

Ответникът Г. Ф. счита исковете за допустими, но г и оспорва и по основание и по размер и моли съда да г и отхвърли.

Претендира съдебни разноски по списък.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с предявена на 06.10.2023г искова молба, в която ищецът твърди, че н а 23.04.2023 г., около 22.20 часа в гр. София, на ул.

„********, неизвестен водач, управлявал л.а. „БМВ 530Д“, рег. № ********, без сключена застраховка ГО, нарушил правилата за движение по пътищата , реализирал пътнотранспортно произшествие със спрелия л.а. „Шкода Фабия“, рег. № ******** с водач Б. Н. и от същото пострадал ищеца, който като пешеходец се намирал на платното за движение. По случая бил съставен Констативен протокол № К-223/23.04.2023 г. и било образувано образувано досъдебно производство № 11115/2023 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 12886/2023г по описа на СРП.

От удара ищецът получил множество и сериозни увреждания, найсериозното от които било множествено счупване на лява подбедрица и наложило извършването на няколко поред оперативни интервенции в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, вкл. и във връзка с получени усложнения от настъпила инфекция и кожни дефекти. Това наложило неколкократен престой на ищеца в болнични заведения и последваща необходимост от медиК.тозно лечение и ЛФК при домашни условия. Уврежданията причинили 2 на ищеца интензивни и продължителни болки и страдания и към настоящия момент, като възстановителният период протичал бавно и болезнено.

Конкретно счупването в областта на лявата тибия и фибула м у причинили трайни затруднения и остри болки при движение, които не стихвали дори и при покой. След инцидента ищецът бил в тежко шоково състояние, не можел да диша сам и това наложило да бъде извършена трахеостомия и интубирането му. На полифрагментната фрактура на левия крак била извършена тежка операция, а след това била извършена и нова такава заради животозастрашаващата инфекция на меките и костни тъкани. Ищецът бил хоспитализиран 4 пъти в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с общ болничен престой близо 4 месеца, в които той търпял непрестанни болки, въпреки което твърди, че лечението му не е приключило е са възможни и допълнителни хоспитализации.

По време на лечението ищецът бил принуден да бъде в легнало положение, в покой и да използва и памперси за възрастни, поради невъзможността да стане и да се погрижи за своя тоалет. За задоволяване на ежедневните си нужди - хранене, обличане, тоалет, разчитал на семейството си и това допълнително засилвало чувството му за безпомощност и уязвеност, като се считал за постоянно бреме за своите близки и роднини. Ищецът посочва, че преди инцидента не е имал двигателни проблеми, бил активен човек с нормален начин на живот, но след инцидента ежеднвението му било променено в негативен план – трудно се придвижвал, загубил съня си, бил неспокоен и изпаднал в унило състояние на духа, изпитвал страх и уплаха от случилото се, като спомена за инцидента щял да бъде в съзнанието му завинаги.

Посочва, че за проведено му лечение в периода 12 .05.2023 г. 03.10.2023 г., включително, извършил и парични разходи, възлизащи общо на сумата от 17589,83 лева.

За обезщетяване на всички тези вреди ищецът предявил пред ответника писмена претенция с негов вх.№ 24-01-293 от 06.07.2023г. съобразно чл.558 от КЗ, тъй като било установено, че за управлявания от неизвестен водач л.а. марка „БМВ“, модел „530Д“ с per. № ******** няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Макар да била осъществена хипотезата на чл.519, ал.1 от КЗ за ангажиране 3 отговорността на ответника, той отказал изплащане на обезщетение с изпратено до ищеца писмо изх, № 24-01-293/29.09.2023г. Това породило за ищеца правен интерес от предявяване на исковете си пред съда, като процесуално легитимирано увредено лице в съотвествие с чл. 558, ал. 5 от КЗ.

С подадения по делото отговор, ответникът е оспорил исковите претенции като неосонвателни и предявени при липса на доказателства за ангажиране по безспорен начин на отговорността му. На първо място липсвали доказателства, от които да може да се установи какъв е бил механизмът на настъпване на произшествието и какви са причините, довели до същото. По отношение на представения Констативен протокол за ПТП възразява, че е бил съставен изцяло по данни на пострадалите и поради това представлявал диспозитивен документ, в който не са отразени удостоверителни изявления на издателя му, а изявления на пострадалия, които той е направил пред длъжностното лице, съставило протокола.

Ответникът е оспорил и да е налице противоправно поведение на неидентифицирания водач на л.а. „БМВ 530Д“, рег. № ********, който напуснал местопроизществието, от което именно поведение да са настъпили твърдените от ищеца и претърпени вреди. Продължава, че ищецът бил в нетрезво състояние и на пътното платно, като по този начин не осигурил собствената си безопасност, а настъпилото ПТП имало характера на случайно събитие спрямо неустановения водач на лекия автомобил. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който в нарушение на чл.113 и на чл.114 от ЗДвП пресичал пътното платно на необозначено за целта място. Конкретният размер на съпричиняване ответникът определя да е над 80 %.

Предявените искове са били оспорени и по размер, конкретно искът за обезщетение за неимуществените вреди, като прекомерен, неоснователно завишен, несъобразен със социално-икономическите условия на живот в страната и в противоречие с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и формираната съдебна практика по прилагането му, което няма за правен резултат обезщетяване, а деморализира и ненужно обогатява ищеца.

Доколкото са оспорени главните искове е оспорен и иска за лихва за забава върху тях с начална дата 06.07.2023 г.

4

При тези твърдения на страните, с изговения по делото проект за доклад съдът е приел правната квалификация на исковете да е на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, съгласно който за ответника възниква онговорност за обезвреда на настъпили вреди от ПТП на територията на страната от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано превозно средство), каквато настоящата хипотеза не е.

Видно от приложения към исковата молба Констативен протокол № К223/23.04.2023 г., в него е установено и посочено МПС, причинило процесното ПТП - ле к автомобил „БМВ 530Д“, рег.№ ********, посочен е собственикът му и е установено и отразено, че за лекия автомобил липсва сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В тази свои части Констативният протокол има характера на официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и удостоверяващ негови изявления, поради което в тези части има обвързваща доказателствена сила за съда и страните, без да са били оспорени и без съдът да е откривал производство по оспорванета му с разпределяне на доказателствената тежест. Това мотивира съдът да даде различна правна квалификация на исковете за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца, като причинени от превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България предвид регистрационната му табела и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и е предявен иск за заплащане на обезщетение за забава върху всеки от исковете.

Различната правна квалификация не променя нито подлежащите на доказване факти от страните, нито разпределената им доказателствена тежест, всички вече съобщени им с изготвения по делото проект за доклад, одобрен като окончателен, поради което и не се налага извършването от съда на допълнителни действия по даване указания на страните или изменение на вече дадените им. Подобна необходимост не констатира и предвид образуваното досъдебно производство № 11115/2023 г. по описа на СДВР , от което са изискани писмени материали, но за което не е установено да е приключило.

За доказване от ищеца на конкретните обстоятелства, довели до 5 настъпването на инцидента и причинените му увреждания, от него беше поискан и беше допуснат до разпит свидетеля М. И. К., който на същата дата и час на ПТП, като водач на такси се е намирал на таксиметровата стоянка срещу пазара в ж.к. „Борово“, бил е първа кола и свидетелят е бил вътре в амтомобила. Зад него е имало още две таксита, като последното, третото от тях било ударено от лек автомобил „БМВ“. Свидетелят чул свирене на гуми и силен шум от мотора му и го видял, в странично ляво огледало за задно виждане на своя автомобил, да влиза с висока скорост в завоя, извършвайки маневра завой наляво, от бул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Стефан Тошев“, на която улица се намирали трите таксита. След завоя, лекият автомобил „БМВ“ продължил да се движи, поднесъл два пъти и се „забил“ в третото такси на стоянката. От лекия автомобил „БМВ“ излезнал висок мъж и избягал в посока пазара, а автомобилът останал там, работещ. Свидетелят излезнал от неговото такси, видял, че колегата му има рана на главата от лявата страна, имало кръв и след това видял, че долу имало друг човек, който лежал зад удареното такси и под „БМВ“-то. Свидетелят и колегата му от второто такси „Yellow“ позвънили на тел. 112 и извикали две линейки, но не посмели да местят ищеца, защото кракът му бил смазан. Дава също показания, че „БМВ“-то било със счупени задни джанти, не само спукани гуми и след това дошли може би три или четири полицейски патрулки, които казали, че го гонят от „Мега Мол Люлин“.

За установяване на механизма на настъпване на инцидента по делото е изслушана и автотехническа експертиза, която установява, че процесното ПТП е настъпило на ул. „********, като процесният л.а. БМВ се е движил най-вероятно с висока, скорост, тъй като е бил преследван от няколко полицейски автомобила по ул. „Тодор Каблешков“ и достигайки кръстовището с ул. „Ген. Стефан Тошев“ е намалил скоростта си до не повече от критичните 42 км/ч, завил е наляво по крива с радиус около 20 м, без да остави следи от протекторите на гумите си и след завиването и навлизане в ул.