Решение № 4425 от 06.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4425 гр. София, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110130130 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

06.12.2021 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 30130/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД "" АД срещу ЗД "" АД, в която се твърди, че 07.03.2020 г., в гр. София, водачът М.С. на МПС „Митцубиши“, модел „Каризма“, рег. № ................ КТ, виновно и противоправно нарушила правилата за движение по пътищата, като 1 извършила забранена маневра – обратен завой от дясна лента, без да съобрази наличието на други автомобили, като отнела предимството на движещият се в лява лента лек автомобил „Пежо“, модел „Пантер“, рег. № СВ ................ КН, като настъпило ПТП с нанесени вреди по автомобила „Пежо“. Поддържа, че към момента на настъпването на ПТП-то била сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Пежо“, модел „Пантер“, рег. № СВ ................ КН, обективирана в застрахователна полица № 19-0300/303/5002015, като с оглед ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300/20/777/502936. Навежда доводи, че стойността на ремонта на увредения автомобил била в размер на 1493,71 лева, който бил заплатен на 19.05.2020 г., като освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Излага съображения, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновният водач е била покрит застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответника да заплати претендираните суми, но последният бил отказал. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който ответника заявява, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за МПС „Митцубиши“, модел „Каризма“, рег. № ................ КТ. Поддържа, че механизма на ПТП-то е различен, както и че липсвало виновно и противоправно поведение от страна на водача М.С.. Навежда доводи, че от доказателства по делото не ставало ясно, кое МПС, съответно поведението на кой от водачите е станало причина за настъпването на ПТП-то, като сочи, че нито една от страните не била признала вината си. Излага съображения, че вина за ПТП-то имал водача на лек автомобил „Пежо“, модел „Пантер“, рег. № СВ ................ КН, който не бил подал светлинен сигнал за извършваната от него маневра – изпреварване. Прави възражение за съпричиняване. Твърди, че претенцията е в завишен размер, като сумите не кореспондирали с действителната стойност на вредите. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

2

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно: 1) че 07.03.2020 г., в гр. София е настъпило ПТП между МПС „Митцубиши“, модел „Каризма“, рег. № ................ КТ и лек автомобил „Пежо“, модел „Пантер“, рег. № СВ ................ КН; 2) че към момента на ПТП-то е била сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Пежо“, модел „Пантер“, рег. № СВ ................ КН, обективирана в застрахователна полица № 19-0300/303/5002015, като с оглед ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300/20/777/502936; 3) че към момента на ПТП-то е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС „Митцубиши“, модел „Каризма“, рег. № ................

КТ; 4) че ищецът е заплатил ремонта на лек автомобил „Пежо“, модел „Пантер“, рег. № СВ ................ КН в размер на 1493,71 лева, който бил заплатен на 19.05.2020 г., като освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 5) че ищецът е поканил ответника да заплати претендираните суми, като последният е отказал.

Представен е двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачите на МПС „Митцубиши“, модел „Каризма“, рег. № ................ КТ и лек автомобил „Пежо“, модел „Пантер“, рег. № СВ ................ КН са посочили, че е възникнало процесното ПТП, като са посочили и при какъв механизъм.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая отразения механизъм в протокола за ПТП-то е спорен между страните.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Х.С. и св.

3

М.С..

От казаното от св. С. се установява, че през 2020 г. бил управлявал МПС „Пежо Партнер“. Не помни да е претърпявал ПТП, тъй като имал и други ПТП-та. Помни, че имало едно, което било при движение от „Обеля“ към „Люлин“, което било настъпило вечерта.

Сочи, че едно момиче го ударило от дясната страна, като в колата бил той, зет му и синът му. Прибирали се от „Обеля“, карали в дясната лента и в един момент, когато тръгнали да завиват на ляво другия автомобил ги ударил в дясно. Свидетелства, че другия водач бил влязъл в насрещното при прибирането и не ги бил видял. Били пуснали мигач, за да завиват на ляво, за да сменят лентата и в този момент ги ударили. Другият автомобил бил ударен отдясно, а неговия бил ударен от ляво. Другото МПС идавало от дясно и не било видяло мигача и ги ударило. След това написали протокол. При предявяване на протокола (л. 6 в кориците на делот) изяснява, че подписа до буква Б е негов, като в схемата той бил с автомобилът с буква Б. Неговият автомобил се движел направо, при което другия водач тръгнал да прави обратен завой и ги ударил. Изяснява, че другият автомобил се движел отдясно. Установява, че след произшествието нямало противоречия между водачите, като другия водач бил съгласна с всичко. Протоколите били съставени в присъствието на свидетели, като били коментирали случилото се. При удара отдясно била ударена вратата и преден десен калник, като сочи, че удара бил настъпил в неговата лента. Сочи, че е управлявал автомобила с не повече от 40-60 км/ч., като другия автомобил се появил отдясно, а той карал направо на път с предимство, като се движел от „Обеля“ към „Люлин“.

При разпита на св. С. се изяснява, че през 2020 г. била участвала в ПТП, като управлявала МПС „Митцубиши“, модел „Каризма“. По спомен инцидентът станал на 08.03. вечерта. Свидетелства, че от метрото на „Обеля“ светофара имал само десен завой. Тя тръгнала надясно по посока Сливница. На 300 метра след светофара дала ляв мигач, за да направи ляв завой, тъй като на мястото имало паркинг. Изяснява, че след даването на мигача видяла, че в насрещното платно имало автомобил, който изчакала и след това извършила маневрата. След като почти вече била излязла от платното, когато в задната врата и калник я ударил друг автомобил „Пежо“. На мястото били две платна. Установява, че тя правела ляв завой към паркинга, като била на паркинга, когато я ударили. Ударът от другия автомобил бил отзад. Свидетелства, че след инцидента слезнала от автомобила, а в другия автомобили били двама мъже с дете. Установява, че се била притеснила много, тъй като й се случвало за първи път, а освен това видяла, че има дете. След това водачите изяснили, че са добре, но никой нямал протокол, като другия водач бил поел ангажимента да отиде и да направи протокол и да се обади. Не била присъствала на попълването на протокола и на подписването. На следващия ден се чули, като свидетелят предоставила данните си и тези на автомобила. Изяснява, че нито подписа до буква „А“, нито до буква „Б“ в протокола са положени от нея. Сочи, че след известно време се обадили от застрахователната компания, като уточнили, че ситуацията била различна от отразената в протокола. Сочи, че при настъпването на ПТП-то тя се движела по бул. „Панчо Владигеров“, но не сигурна за името на улицата. Участъкът бил прав, като това било в рамките на няколко километра. Тя се 4 движела в нейната лента, като реално лентата била една. В насрещното платно имало автомобил, тя пуснала мигача, спряла, изчакала насрещно движещият се автомобил да подмине, след което видяла, че няма коли и извършила маневрата. Маркировката била прекъсната, като на мястото имало и пешеходна пътека, а след нея маркировката била прекъсната. Изяснява, че на другия автомобил вредите били по предната част, но не помни от коя страна. По автомобила управляван от нея имало вреди по задна врата, калник в задната част. При разговорите с другия водач не било ставало въпрос за това кой е виновен за ПТП-то, но след като удара бил отзад следвало да е другия водач. Подробно изяснява, че единствено е съдействала за протокола, тъй като на място нямали протокол, а не знаела, че нейната компания имала електронен протокол .

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. С. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.