Протокол № 24 от 20.01.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 24 гр. Сливен, 12.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230101649 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозирана е молба- вх. № 21272/22.12.2022 г., от негов процесуален представител по пълномощие- юриск. Н. М., в която прави и искане да бъде даден ход на делото.

Ответникът, не се явява и не изпраща представител. Не се явява и не изпраща представител и на второ поименно повикване в 09:35 ч.

Съдът счита, че ответника е редовно призован за днешното заседание въпреки, че предназначената за него призовка е върната като невръчена с отбелязване от призовкаря, че не го е намерил при няколко посещения на адреса и е събрал сведения, че ответника е в чужбина. На същият този адрес обаче- гр. Сливен ул. „Кара Кольо“ № 52, вече са връчени на ответника съдебни книжа- чрез неговата съпруга - това е преписа от исковата молба и съобщението, което го придружава. Очевидно е, че ответника в продължителен период от време е в чужбина- със сигурност повече от месец, но не е съобщил по делото друг адрес или физическо лице, на което/чрез което да му се връчват предназнамените за него книжа по делото. Поради това е налице хипотезата на чл. 40 от ГПК и съда О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към делото, като редовно връчена в условията на тази разпоредба, предназначената за ответника призовка, с която му се съобщават датата и часа за днешното заседание.

1

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка съда излага, че от съдържанието на исковата молба може да се направи извод, че твърдението на ищеца е, че има вземане в размерите по исковата молба, за които и е депозирал преди това заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК. В случая заповедно производство се е развило по ч. гр. дело № 223 за 2022 г. на Сливенски районен съд. Такава заповед му е издадена, но не и изпълнителен лист, а заповедния съд му е дал указания, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск за съществуването им и е сторил това в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.

Това именно е принудило ищцовото дружество да заяви вземанията си срещу ответника и в общия исков процес.

Трябва да се отбележи, че исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда. Исковете са подведомствени на съдилищата в Република България; подсъдни са на Районен съд - Сливен както по правилата на родовата, така и на местната подсъдност. Исковете са допустими, не само защото са предявени в срок, а и защото за ищеца е налице правен интерес от тях.

Вземанията, за които в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение, са три: главница в размер на 2589,52 лв.; възнаградителна лихва в размер на 1164,00 лв. и мораторна лихва в размер на 393,59 лева.

Ищцовото дружество черпи правата си по тях от следните твърдяни от него фактически и правни действия:

По силата на договор за потребителски кредит № PLUS-16644590 от 27.12.2018 г.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България отпуска потребителски паричен кредит на Г. Р. Й. - ответник по настоящото дело, който той трябва да върне на вноски, за срок от 40 месеца, като месечната вноска е в размер 163.40лв. По твърдение на ищеца, кредитополучателя не е изпълнил задълженията си по договора- да заплаща дължимите погасителни вноски. Ищцовото твърдение е, че ответника е преустановил редовното обслужване на кредита на 20.06.2020 г., към която дата са били погасени 12 бр. месечни вноски.

Цитираните по-горе свои вземания дружеството заявило първоначално в заповедното производство, в което му е издадена заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, защото заповедния съд му е дал указания, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск за съществуването им и е сторил това в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.

2

Исковете са за съществуване на вземания по смисъла на чл. 415 ал. 1 във вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК - положителни установителни искове, за парични вземания.

В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ за същите парични вземания се предявяват осъдителни искове.

Съдът ДОКЛАДВА писменото становище на процесуалния представител на ищеца, в което е направено изявление, че се поддържа исковата молба.

На ответникът е връчен препис от исковата молба. Писмен отговор той не депозира, а срока за това- по чл. 131 от ГПК, е изтекъл.

Ищецът признава в исковата молба, че е получил плащане от ответника по 12(дванадесет), от общо дължими по негово твърдение 40 (четиридесет) погасителни вноски.

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест между страните по следния начин: ищцовата страна следва да установи:

- че има вземане в цитираните в исковата молба размери и основания, от ответника, което означава сключването на договора и изпълнението на своите задължения, а те са да преведе сумата по договора на ответника. Също, че до ответника е достигнало негово изявление, че прави целия кредит предсрочно изискуем.

- развилото се по-рано във времето между същите страни заповедно производство.

Ответникът: съда не разпределя в негова тежест да доказва определени/конкретни обстоятелства- защото не е депозирал писмен отговор, а и по друг начин не е направил никакви възражения против исковете или пък не е твърдял факти. Принципно, по искове като процесните, ответника като длъжник следва да ангажира доказателства, че е погасил задълженията си.

На основание чл. 146 ал. 2 от ГПК съда УКАЗВА, че ищеца е направил доказателствени искания за събиране на доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест- представил е документи за приемане като писмени доказателства, както и е поискал да бъде приложено ч. гр. дело № 223/2022 г. на Сливенски районен съд.

На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК съда дава възможност на страните да вземат становище по доклада и дадените указания.

На основание чл. 148 от ГПК съда трябва да се произнесе в съдебно заседание по 3 доказателствените искания на страните и събере доказателствата. Следва да се отбележи, че такива са направени от ищцовата страна - в исковата молба и съда е взел становище с постановено в закрито съдебно заседание разпореждане с № 11458 от 21.11.2022 г., като е допуснал за приемане като писмени доказателства представените с нея: договор за кредит; извлечение по кредит; споразумение за отсрочване на погасителни вноски. Становището на съда и към момента е, че тези документи са допустими и относими към предмета на делото и необходими за правилното му изясняване. Ето защо, Сливенски районен съд О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства приложенията на исковата молба - договор за потребителски кредит № PLUS-16644590/27.12.2018г; извлечение по кредит № PLUS-16644590/27.12.2018 г.; споразумение за отсрочване на погасителни вноски.

Съдът е допуснал за прилагане към настоящото дело ч. гр. дело № 223 по описа на Сливенски районен съд за 2022 г. Тъй като в него се е развило по-рано заповедното производство между същите страни, то е относимо към настоящото дело. Поради това, Сливенски районен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към настоящото гражданско дело, ч. гр. дело № 223 по описа на Сливенски районен съд за 2022 г.

Тъй като страните не правят други доказателствени искания, съда счита, че съдебното дирене следва да бъде приключено и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и

ДАВА ХОД на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ОБЯВЯВА делото за решаване.

Съдът ще се произнесе с неприсъствено решение, тъй като е направено от ищеца искане за постановяване на такова, а са налице предпоставките на закона, защото:

-Ответникът не депозира писмен отговор; не се явява в днешното съдебно заседание, което е първо по делото и не изпраща представител, както и не прави искане делото да се гледа в негово присъствие. С това са установени предпоставките по чл.238 от ГПК.

-Искът, при ангажираните доказателства и предвид пасивното процесуално поведение на ответника, е вероятно основателен-чл.239 от ГПК. Така е, защото по делото е представен сключения между страните договор, по който „БНП Париба“… е кредитор, а Г.

Й. кредитополучател, като той съдържа- на стр. 1, основните параметри на постигнатите договорености като размер на кредита; годишен процент на разходите; лихвен процент; брой и стойност на погасителните вноски. Представено е и допълнителното им споразумение за отсрочване на погасителните вноски, както и предвидения нов погасителен план съгласно същото, при което броя на оставащите вноски е запазен, но е увеличена стойността на всяка вноска. Съдът, след като взе предвид, че всяка погасителна вноска включва стойност както от главницата, така и от възнаградителната лихва за кредитора; също признанието на последния, че е получил плащане по първите 12 погасителни вноски; също, че за разлика от твърдението в исковата молба, общия брой на погасителните вноски е 36, а не 40 и след като пресметна сбора на оставащите за плащане 24 погасителни вноски констатира, че той е 3921,60 лв., докато сбора на цената на първите два иска – за главница и възнаградителна лихва, е 3753,52 лв. Т.е., вземането на ищеца по документи е по-голямо от претендираното. Съдът приема, че вноските от 13 до 36 включително не са погасени от ответника, тъй като доказателствената тежест за плащането им е на последния, а той не ангажира подобни доказателства; дори не направи възражение, че ги е платил.

Съдът указва, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.

Съдът ще се произнесе по исковете с неприсъствено решение, което още бъде обявено на 20.02.2023 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието по делото се закри в 09:40 часа.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

Секретар: _______________________